Спри да общуваш с майка си, тя те влияе лошо каза Георги, без дори да вдигне поглед от телефона си.
Деси замръзна на място в кухнята, държейки чашата с чай. Какво точно каза той?
Какво? успя да прошепне.
Говоря сериозно Георги най-после я погледна. Твоята мака постоянно се меси в нашите работи. Източник е само на скандали.
Гошо, какво говориш? Деси постави чашата на масата с треперещи ръце. Това е майка ми. Единственият човек, който ми остана.
Ето защо не виждаш как тя ни разваля Георги стана и започна да крачи из кухнята. Всеки път, когато дойде, после седмица оправяме последствията. Ще й е ремонта ни не й харесва, ще съм аз лош с теб, ще не изкарвам достатъчно пари.
Деси седна на стол. В главата й се въртяха думите на майка си от снощи: “Деси, мила, защо Георги ти се развика така заради вечерята? Не ми харесва как се държи с теб”.
Мама просто се притеснява за мен каза Деси тихо. Иска да съм добре.
Тя иска да ни раздели! избухна Георги. Не разбираш ли? Не й харесва, че си омъжена. Свикнала е да притежаваш само нея, а сега трябва да споделяш.
Гошо, какви ги говориш… Деси усети как очите й се изпълват със сълзи. Мама беше най-щастлива от нашата сватба.
Щастлива? Георги се усмихна горчиво. Помниш ли какво каза, когато разбра за годежа? “Не бързай, Деси, може би още ще се помисли”.
Просто искаше да съм сигурна…
Искаше да се размислиш! я пресече той. А сега се опитва да разбие брака ни. Всеки нейн визит завършва с кавги между нас. Не забелязваш ли?
Деси изтри сълзите с ръкав. Наистина, след всяко посещение на майка й, между нея и Георги изникваха напрежения. Но не заради майка…
Просто е съвпадение отвърна тя несигурно.
Няма съвпадения отсече Георги. Умишлено ти пълни главата. Казва ти колко съм лош, колко ти е тежко с мен. После ти идваш при мен с оплаквания.
Не идвам с оплаквания…
Не ли? Георги седна срещу нея и я погледна в очите. Миналата седмица коя ми направи сцена, че гледах мач вместо да закова рафт в кухнята? Кой ти подсказа тази мисъл?
Деси замълча. Наистина, майка й беше споменала нещо за това, че мъжът трябва да помага вкъщи, а не само да лежи на дивана.
Виждаш ли? продължи Георги. А онзи ден изведнъж реши, че прекалено малко време прекарваме заедно. Откъде дойде тази мисъл? Пак майка ти ли я сложи?
Мама каза, че мъж и жена трябва да общуват повече… прошепна Деси.
Точно така! Георги удари с ръка по масата. Тя ти промива мозъка, после ти идваш с новите си идеи. Всичко беше наред, докато не започна да идва често.
Деси се опита да си спомни първите месеци след сватбата. Тогава майка й идваше рядко, казваше, че младите трябва да свикнат. После започна да идва по-често, особено след като баща й почина.
Мама остана сама след смъртта на татко каза Деси. Тя ми трябва.
Разбирам, че й е тежко гласът на Георги омекна. Но не трябва да излива болката си върху нашия брак. Деси, помисли сама. Ние почти не се караме, когато тя не е наоколо. А щом дойде ти се превръщаш в някаква чужда жена.
Каква чужда?
Недоволна, изискваща. Сякаш не ти говориш, а гласът на майка ти.
Деси замисли се. Може би Георги беше прав? След всяко посещение тя започваше да гледа на него по-критично, да забелязва неща, които не я бяха притеснявали преди.
Но какво да й кажа? попита тя объркана. Как да обясня, че не искам да се виждаме?
Защо да обясняваш? сви рамене Георги. Просто се виждайте по-рядко. Или на неутрална територия.
Гошо, как да… Тя е майка ми. Освен мен, няма никого.
А ти имаш мъж напомни й Георги. И няма да търпя постоянното й намеса.
Деси усети как всичко в нея се свива. Да избираш между майка си и мъжа… Как е възможно?
Виж Георги я хвана за ръцете. Не искам да прекъсваш контакт с нея. Но нека ограничим влиянието й. Не й разказвай подробности от живота ни. Не обсъждай нейните съвети с мен. Просто пази дистанция.
А ако се обиди?
А ако аз се обидя, че жената ми предпочита мнението на майка си пред моето? отвърна той.
Деси въздъхна. В думите му имаше логика, но на сърцето не й ставаше по-леко.
Вечерта майка й се обади.
Деси, как си? познатият глас в телефона. Георги все още ядосан ли е от вчера?
Мамо, защо да е ядосан?
Е, вчера казах, че ви е хладно в апартамента. Може да си помисли, че го критикувам.
Деси си спомни как Георги беше мрачен след нейното заминаване: “Пак нещо не й е наред. Винаги има забележка”.
Всичко е наред, мамо отвърна тя предпазливо.
Знаеш ли, аз мисля продължи майка й. Може би трябва да си намериш работа? Само седиш вкъщи, скучаеш. Допълнителни пари няма да са излишни.
Мамо, ние с Георги решихме, че засега ще съм вкъщи…
Решихте или той реши? в гласа
