Сгреших
Лилия! Какво ти е на ръцете? ужасена възкликна Мария.
Всичко е наред, напрегнато отвърна Лилия. Утре сутринта отивам в салона и ще оправят ноктите и кожата ми.
Как изобщо си докарала ръцете си до такова положение? Да не работиш в каменоломна? подкрепи я с усмивка приятелката й Вяра.
Само малко мокро почистване в ергенска квартира, с очевидно раздразнение каза Лилия. Моля ви, не правете трагедия от това!
Наистина ли? А защо наричаш жилището си ергенска квартира? озадачено настояха приятелките. Винаги си го наричала гнезденце…
И защо сама се захващаш с това? Има хора за такива работи…
В моя апартамент, твърдо започна Лилия, винаги е било подредено! Винаги!
Сериозно да не си започнала да чистиш чужди апартаменти? Вяра се отдръпна. Лили, приятелки сме! Ако имаш финансови проблеми, просто кажи! Аз винаги ще те подкрепя!
Пари си имам, промърмори Лилия, и бизнесът върви отлично.
Лили, не разбирам нищо вече! загрижено възкликна Мария. Как реши сама да почистваш чужд апартамент? И защо?
Загуби на бас? предположи Вяра.
Да бях загубила бас… отклони поглед Лилия и се загледа в стената. Изпаднах, така да кажа… Така се издъних, че по-добре да бях загубила бизнеса си и да чистех чужди жилища за да преживявам!
Тези думи оставиха приятелките й безмълвни.
На мълчаливия въпрос в очите им Лилия недоволно отвърна:
Мъж се появи в живота ми. Такъв, че по-добре да ми бяха налетели въшки или хлебарки!
В погледите на Мария и Вяра се четеше не ужас, а откровена паника.
Лили, бягай от него! Щом така говориш, бягай! прошепна Мария.
Не мога, присви устни Лилия. И не искам! При него искам, а от него никога!
Какво?! Вяра се стъписа. Лиля, не е за вярване! Винаги беше желязна! Не ти се извиваше ръката за нищо! А сега заради един мъж!
Знам! с яд произнесе Лилия. Всичко знам! Себе си не разпознавам. Ядосвам се, крещях. Само глава в стената не бях удряла! Макар, може би трябва да опитам?
Вяра и Мария окончателно се объркаха. Но не одобриха идеята с главата и стената. Още повече ги тревожеше фактът, че Лилия се ядосваше на себе си.
А какво стана с Петърчо? без връзка попита Мария. Добре изглеждахте заедно! Усърден, услужлив!
Ако искаш, вземи го, махна Лилия. За мен не струва! Проверих дори! Лилия не се смущаваше, всички бяха големи хора. Не става и за пример като Стефан!
Стефан? намръщено отвърна Вяра. Така лесно? Смени Петър с някакъв си Стефан? Помислих си, че поне ще е Валентин!
Остави с твоите Валентин и Николай! фръцна Лилия. Имам си Стефан!
Богат ли е поне? заинтересовано попита Вяра.
Не, поклати глава Лилия.
Красив ли е? усмихната попита Мария.
Обикновен, каза Лилия.
Млад, страстен? с лека ирония провери Вяра.
Четиридесет и една години, разделяйки думите, потвърди Лилия.
Защо ти е той тогава? изсмя се Вяра.
Знае да обича! мечтателно каза Лилия, а сияещата усмивка озари лицето й. Така умее да обича, че всичко бих му дала!
Даже сега бих му подарила апартамента, вилата, колите! Бизнеса си бих му прехвърлила! Само да е до мен! Само да е мой! Единствено мой!
На психиатър трябва поклати глава Вяра.
Откъде се намери този? попита Мария.
В интернет, загадъчно се усмихна Лилия. Търсех забавления за вечерта…
Жените, отдадени на бизнеса, рядко са в брак. И причината не е липса на семейство, а в това, че мъжете трудно понасят успеха на жена си.
Освен ако откровено не паразитират върху нея и парите й.
Лилия се избра още в училище. Запали се по работа с мъниста. Година по-късно вече правеше украшения за съученички и не за парче шоколад!
Отиде да учи икономика, но украшенията вече не само мъниста станаха неин доход.
Образованието й даде идеи бизнес възможност.
Не, не мъниста! засмя се Лилия. Бижута ръчна изработка! Изключителни, с желание на клиента!
Такива майстори колкото щеш отговаряха й. Ще бъдеш една от милион! Ще броиш стотинки!
Кой е казал, че ще ставам майстор занаячия? отвръщаше тя.
Би било дребно, а и не дава възможност за растеж. Може да живееш, но не както ти се иска. Лилия започна да обединява майстори под своето крило.
Работата стана много. Реклама, каталози, клиенти, договаряния. После точки за продажба. После пак реклами, за да позиционира магазина като елитен за тези, които разбират!
Това не бе работа, а тежък труд! Но до 35 години Лилия бе успяла бизнесдама, която имаше всичко и още повече.
Апартамент в София, вила край Велинград, гараж за шест коли все от скъпи. Големи спестявания в банката.
Всяко нейно желание можеше да се сбъдне с едно обаждане.
Само място за семейство липсваше в живота й. Лилия не страдаше от това. За здраве, настроение и работоспособност имаше момчета.
Те срещу известна сума я обичаха и боготворяха докато това беше нужно. След това се изпаряваха без следа.
Отскоро до нея често беше Петърчо. Миличък, дори приятелките й казваха, че ще го задържи сериозно.
Може и да се ожени за него! мечтателно казваше Мария.
И окончателно ще го загубим! тъжно добавяше Вяра.
И тя понякога се срещаше с Петърчо.
Какъв дявол прати Лилия в приложение за бързи срещи, не знаеше никой. Скучаеше една вечер. Реши да си освежи вечерта.
Когато до теб винаги е сладкият Петърчо, понякога имаш нужда от нещо солено.
Веднага започнаха предложения същите момчета като Петърчо. Досадно.
Но Добър вечер! от някой Стефан я накара да се замисли.
Ще си поговорим ли? не дочака отговор, а добави той.
Лилия реши да се позабавлява с интернет разговор с този Стефан. Четеше профила му, разглеждаше снимки.
И веднага си помисли нервно:
Защо се натискаш към мен? Не виждаш ли на снимките съм с коли, на яхти, в злато и диаманти! А ти? На домашния диван, дето баба ми е живяла! И видимо без следа от козметик!
Изобщо не е на моето ниво!
Но разговорът продължи. За всичко. Оказа се, че Стефан е образован и начетен.
Защо не си богат тогава? директно попита Лилия.
Защо ми е? отговори Стефан.
Този отговор отчаяно я смути.
За какво ти е? не разбра Лилия. За да имаш!
Имам си достатъчно, спокойно отвърна Стефан. Не търпя недоимък. Часовникът за петдесет хиляди лева показва същото време като този за сто лева.
Разговаряха цяла нощ, до изгрева.
Трябва да ходя на работа, написа Лилия.
На добър час! върна Стефан. Моят график е свободен. По-лесно ми е!
Цял ден Лилия беше ангажирана, но мисли за него все й изскачаха.
Вечерта отказа да отиде на откриване на нов ресторант, канена лично от собственика. Измисли спешни дела. Настани се на дивана с таблет и написа на Стефан:
Здравей! Не си ме забравил?
Здравей! Не страдам от амнезия! Ако забравя нещо, даже се забавлявам с това!
Пак цяла нощ чатове. Само два часа сън преди работа. Но вечерта пак бързаше за вкъщи да пише със Стефан.
Две седмици онлайн разговори докараха Лилия до положението, че силно жадуваше лична среща.
Тя винаги казваше директно какво иска, затова написа. А той отвърна просто:
Ела!
Изпрати адреса.
Лилия замръзна. Таблетът в ръка, другата застинала над клавиатурата. Сякаш по време на разговор, когато думите изчезнат.
Какво значи ела? силно учудена, каза на глас.
Този въпрос написа и в чата.
Просто ела, написа Стефан. Кажи пиеш ли чай? Кафе? Маслени еклери подходящи ли са? Или да хвърля стек на скарата?
Ако това бе приятел, когото познаваше от години, щеше да е нормално. Но първа среща у дома? Мъж? Жена? Сама?
Чудеше се дали да не напише нещо остро, но желанието за среща не напускаше мислите й, затова реши да е деликатна:
Мислех за кафе или ресторант…
Айде стига! Мързи ме! дойде отговора.
Тогава Лилия си спомни за разликата в социалния и финансов статус.
Добре, аз ще ти платя таксито, както и вечерята и всичко необходимо!
Беше свикнала с момчетата, затова предложи без свян.
Всичко мога да си платя сам, написа Стефан. Аз наистина ме мързи! Готви ми се вкъщи, иначе трябва да се привеждаш, после да пътуваш, да се връщаш… А и времето е лошо.
Просто ако ти се среща, ела! Адреса го имаш.
Ама ти знаеш ли колко е нахално това? написа Лилия и не пипна таблета два дни нарочно.
Очакваше Стефан да се извини, да я умолява, да предлага ресторанти и кафе по неин избор!
Чакаше това. Но, като отвори чата, нейното съобщение бе последно. И той дори не беше отговорил.
Възмущението й избухна като стара кафеварка! Изпсува мислено Стефан.
Само два часа така си ругаех!
Когато се успокои, осъзна, че й липсва разговорът с него. И жаждата за среща се засили, ако не и удвои.
Закачи ме, мръсник! промърмори тя и грабна таблета.
А той можеше и да се засегне след последното й съобщение.
Здрасти! написа Лилия и замръзна в очакване.
Здрасти, отвърна Стефан. Как си?
Съвсем всекидневно, сякаш са се сбогували напълно обикновено.
Добре, отговори Лилия. Как мислиш за среща днес? Или пак те мързи?
Реши да го жегне за всеки случай.
Знаеш! отвърна Стефан и прати смееща се емотиконка. Толкова ме мързи, че и хляб не ми се купува! Пека си питки на котлона.
Добре де, кога най-сетне ще се срещнем, щом все ти е мързеливо? заяде я Лилия.
Караш ли кола? полюбопитства той.
Разбира се! Имам си кола!
Работеща?
Да, обърка се Лилия.
Имаше шест коли. Ако нещо се развалеше веднага на ремонт или се продаваше.
Мога пак да пратя адрес, ако си го изтрила написа той. Ела!
***
Чакай! Чакай! Вяра я прекъсна, хващайки я за ръката. Наистина ли отиде при непознат мъж?
Да, отговори Лилия твърдо.
Не беше ли страшно? Ами ако беше престъпник? учудено попита Мария.
Взех газов спрей, каза Лилия. Но не се наложи.
Ей така сериозно? Отиваш в дома на някой, запознат от интернет? Това е безумие! Вяра не беше на себе си.
Отидох, кимна Лилия. И нито за секунда не съжалих!
Момичета, аз изгубих себе си!
А после, когато всичко си обясних, много си се карах, че го държах на разстояние цели два дни!
Да бях отишла веднага, щастието ми щеше да започне по-рано!
Какво щастие? попита Вяра.
Това, заради което всичко бих дала! искрено отвърна Лилия.
Шегуваш ли се? И за фирмата и имуществото? намръщи се Вяра.
За него кредит и да взема, не ме претеснява! Ако трябва ще работя в каменоломна! категорично заяви Лилия, като сложи ръка на сърцето си.
Мария некултурно зяпна с отворена уста.
Разказвай нататък! настоя Вяра. Значи, отиде при него!
Отидох…
