Връщане от рожденната вечеря: спомени от прекрасно прекараната вечер.
Радка се завърна с мъжа си от ресторанта, където празнуваха неговия рожден ден. Прекараха чудесно. Много хора, роднини, колеги от работа. Повечето от тях Радка виждаше за първи път, но ако Славчо реши да ги покани, значи така трябва.
Тя не беше от онези, които се карат за мъжките решения, не обичаше скандали и изяснения. По-лесно ѝ беше да се съгласи, отколкото да доказва своята правота.
Ралка, далеч ли са ключовете ти? Можеш ли да ги намериш?
Радка отвори чантата, опитвайки се да потърси ключовете. Изведнъж остра болка, момичето дръпна ръката си толкова рязко, че чантата падна на пода.
Какво крещиш?
Убодох се в нещо.
В твоята чанта е хаос, няма защо да се учудваш.
Радка не спори с мъжа си, вдигна чантата, внимателно извади ключовете. Влязоха в апартамента и тя вече беше забравила за убождането. От умора ѝ боляха краката, искаше се душ и да се повали в леглото. Сутринта се събуди с остра болка в ръката, пръстът ѝ беше зачервен и подут. Тогава си спомни за снощните събития, взе чантата, за да види какво има в нея. Внимателно изваждайки вещите, видя на дъното голяма, ръждясала игла.
Какво ли е това?
Не разбра как е попаднала там. Взе странната находка и я изхвърли в кофата. След това отиде до аптечката, за да прекара раната. След като обеззарази зачервения пръст, Радка тръгна на работа. Но вече на обяд осъзна, че има треска.
Обади се на мъжа си:
Славчо, не знам какво да правя. Явно вчера улових нещо. Треска ме е, главата ме боли, цялото тяло ме боли. Славчо, разбираш ли, в чантата си намерих голяма ръждясала игла, точно в нея се убодох вчера.
Може би трябва да отидеш на лекар, да не се окаже плеврит или кръвно заразяване.
Славчо, не се нервирай. Обработих раната, всичко ще е наред.
Но нещата не станаха по-добри, а напротив с всеки час на Радка ѝ ставаше по-зле. По някакъв начин издържа до края на работния ден, извика такси и се прибра вкъщи. Осъзна, че няма да издържи пътя с градския транспорт. Като стигна у дома, се затръшна на дивана и потъна в сън.
Сънува баба Она, която почина, когато Радка още беше съвсем малка. Откъде знаеше, че това е баба Она, не знаеше, но знаеше, че е тя. Бабата беше старица, прегърбена. Образът ѝ би плашил мнозина, но Радка усети, че бабата иска да ѝ помогне.
Бабата я поведе през полето, показа й какви билки трябва да събере, каза й да направи отвара и да я пие, за да изчисти тялото си от чернотията, която го гризе. Каза й, че някой иска злото ѝ. Но за да се бори с това, трябва да остане жива. Радка нямаше много време.
Събуди се, обливана от студена пот. Щяло да ѝ се стори, че е спала много дълго, но погледнала часовника минали бяха само няколко минути. Чула е как входната врата дръпна Славчо се беше върнал. Момичето се повлече от дивана и излезе в коридора. Славчо, като я видя, се стресна:
Какво ти стана? Погледни се в огледалото.
Радка се приближи до огледалото. Още вчера виждаше хубаво, усмихнато момиче. А сега в огледалото видя себе си, но не се позна. Косата ѝ висеше на кълба, очите ѝ бяха потъмнели, лицето сиво, погледът празен.
Какво значи това?
Тогава Радка си спомни съня. Каза на мъжа си:
Сънувах баба. Тя ми каза какво да правя
Ралка, облечи се, отиваме в болницата.
Няма да отида никъде, баба каза, че лекарите няма да ми помогнат.
Вкъщи избухна истински скандал. Славчо нарече жена си луда, която се е наса
