За утре да я няма! Не знам как ще го направиш!” — извика Дарина, осъзнавайки колко трудна е ситуацията с баба си

Да я не искам утре да я виждам тук! Не ме интересува как ще го направиш! извика Радка, осъзнавайки цялата сложност на ситуацията с баба си.
Да я няма утре! Не знам как, но реши сам. Кари го, отведи я някъде тихо. Толкова е стара вече
Ти да не си се върлунал? възкликна Радка.
Ами, твой проблем. Постъпи както знаеш. Но искам апартамента освободен. Добре, не утре, но не протакай. Хората чакат. Има даже купувач. Разбра ли?!
***
Надка Петрова. Това не може така. Трябва да ядете, каза бабачката, прибирайки нетрогнатата чиния с храна от обяда. Станете, разходете се малко. Напълно отслабнахте. Лекарят ви прекалено разглезва. Трябва да ядете в трапезарията, с всички. Там и апетитът е по-добър.
Да я няма утре! Не ме интересува как ще го направиш! повтори в глава си Радка.
Бабата мълчеше. Лежеше, обърната към стената. От три дни отказваше да става. Не ходеше на обяд, вечеря или закуска. Само пиеше мляко, което ѝ носеха вечер. Лекарят бе наредил да ѝ носят храна в стаята и да я оставят.
Говориха ѝ, уговаряха я, но тя продължаваше да мълчи. А в очите ѝ стояха сълзи.
Здравейте! Кой ли тук обитава? Като в приказка Кой живее в къщичката? в стаята, усмихната, влезе Елица младо момиче доброволка. Тя трябваше да работи седмица в този дом за възрастни и реши да се запознае с обитателите. Тази стая беше най-крайната по коридора, в края на сградата. Някак си тук усещането бе особено тежко. Може би заради дърветата, които гъсто растеха зад прозореца слънцето едва пробиваше през тях. А може би на Елица просто ѝ се стори. Но какво радостно може да има в такива места?
Бабата така и не се обърна. Възрастната жена на съседното легло любопитно оглеждаше посетителката. На масичката ѝ имаше отворен сок и плодове. Явно роднини я бяха навестявали скоро.
Елица тихо затвори вратата и излезе в коридора. Попита бабачката, която след като върна нетрогнатата храна, се зае да полива мушкатото на перваза.
Напълно сама ли е?
Не, поклати рамене жената. Постави лейката на прозореца и се обърна към Елица. Има една внучка, Радка. Тя я докара тук. Но не се показва. Откакто работя тук, нито веднъж не е дошла. На други поне ги