В стара България, в малкия град Пловдив, двама приятели, Аркадий и Николай, се разговаряха в тиха вечер.
Слушай, Аркадий Иванович, искаш ли да изградиш твоя лилав жилищен комплекс?
Знаеш, Никола Степанов, това е мечтата ми. Фирматa ми има възможности и опит. Ще направя нещо, което ще води туристи. Само ми помогни да ми дадат тази земя. Искаш ли да уредя апартамент за твоя син, Павлето?
За да ме обвинят в подкупка и ме изритат от общината? Къща на Павел мога сам да купя, дори цяла вилa. Трябва му добра жена.
Пак ли започваш? У Елица има гадже. А твоят Павел е повече бабник и лентяй. Напусна университета, въпреки че едва го вкара. Съжалям, но такава снаха не ми трябва. Как ще я изпъдя да се омъжи за него?
Ако трябва, ще я изпъдиш. Много хора искат тази земя…
Аркадий и Николай бяха стари познати, изкачили се заедно по стълбището на властта. Съюзът между чиновника и строителния бизнесмен беше изгоден и плодотворен. Заедно реализираха проекти, изгряха нови квартали, обновиха старата част на града.
По-точно, Аркадий работеше с фирмата си, а Никола, както се казваше в общината, “съпровождаше” строежите. Помагаше да се спечелят търгове, да се навържат полезни доставчици. И сега разбираше, че новият комплекс може да донесе соли.
Идеята беше добра няколко блока, затворен двор с парк, подземен паркинг, магазини на партера. Хората ще идват, сървърно ще върти. Магазините ще се дават под наем на “свои” хора, от които ще тече тих процент. Доход за цял живот, и за децата също. Но децата трябваше да се свържат, за да е безпроблемно.
Разбира се, семействата се дружеха. Жените станаха близки, но между децата не се получи. Дъщерята на Аркадий, Елица, скоро щеше да завърши университет като ландшафтен дизайнер. Мечтаеше за собствена фирма и да помага на баща си.
А синът на Никола беше вечна главоболка. Живееше за кефа и безгрижие. Баща му гърмеше от сутрин до вечер в общината, а Павел оставаше без мъжки надзор. Парите му течеха безспирно, сякаш Никола се изкупваше за липсата на внимание. Да го ожени за Елица, може би ще се оправи.
Но след разговора с Аркадий, Никола завари сина си във възбудено настроение:
Тате, утре ще хвърлим с момчетата за София, на музикален фест. Всички ще са там.
Кои всички? Златната младеж? Стоите на гърба на родителите си, полза от вас колкото от козел мляко. Кога ще работиш? Елица ще отваря фирма…
Не с нейни пари, а с бащини. Давай и на мен, и аз ще отворя нещо.
Кръчма? И там ще фалираш след седмица. Ожени се за Елица, тя е умно момиче. Може би ще се устаканиш.
Тя има гадже. Освен това е скучна, не знае да се радва на живота.
Гаджето може да се отбие. Води я по кафенета, дай ѝ да види хубав живот. Може и да се развесели.
По същото време Аркадий говореше с дъщеря си:
Елице, какво мислиш да правиш след това?
Какво след това? Ти обеща да ми дадеш пари за фирмата. Ще ги върна, когато започна да печеля.
Не ми трябват обратно. А личният живот? Кога ще се омъжиш?
Изритваш ли ме? усмихна се тя. Казах на майка ми, че имам гадже, Стамен. Но не мисля още за брак. Първо искам да стана на крака.
Разбираш ли Аркадий я погледна сериозно влизаш в света на сериозните хора. Там семейните са по-уважавани, те вече са се устроили. И семействата не се правят с първия срещнат.
Пак ли за Павел? С него никога няма да се устроя. Стига, че ще се скараме.
Елица знаеше, че баща ѝ не говори без причина. Никола искаше този брак. От него зависеше дали Аркадий ще получи разрешение за строежа. А той имаше голяма нужда. Един вечер, на вилата, тя случайно подслуша разговор между родителите си.
Защо притискаш Елица за този брак? прошепна майка ѝ. Искаш да имаш зет-ленивец? Знаеш ли колко ще страда с него?
Да, знам. А в мизерия да живее ли ще е добре?
Каква мизерия? Имаме вила, можем да не се връщаме в града.
А ако няма къде да се върнем? Фирмата ми е на ръба, ако не взема този проект. Никола знае и натиска.
Майка ѝ млъкна, после каза:
Не сме винаги имали такава вила. Помниш ли едностран апартамента в кооперацията? И нищо смеехме се, че никой познат няма два хладилника в кухнята…
Тогава под крака на Елица пропука клонка и разговорът прекъсна.
Стамен, гаджето ѝ, се разтревожи:
Какво ще правиш? Ще спасяваш баща си на цената на щастието си? Не говоря за мен, можеш да избереш когото искаш, ако го обикнеш. Но не този паун! С него дори да говориш няма за какво.
Не разбираш! Фирмата му е всичко. А жилищният комплекс е мечтата му. Иска да го нарече “Лилавия”. Да има лилави елементи и да засади люляци в двора. Представи си колко ще е красиво пролетта!
И ще платиш с щастието си за тази красота? Баща ти няма ли да се срамува? Родителите ми нямат фирми, живеят в панелка. И нищо радват се на живота, отглеждат деца…
Павел започна да я търси често по кафенета, концерти. Елица решаваше да не отказва, да го опознае. М
