Само след ДНК тест! Чужи деца не искаме, – изрепча свекървата – Само сто хиляди лева! – засмя се Лизавета. – Евтино оценяваш свободата на синчето си! Или може би ще намериш и двеста хиляди? – Ако трябва, ще намеря, – изръмжа Мария. – Та, съгласна ли си? Щом въпросът е само в парите. – Мария, кажи ми честно, дълго ли мисли, преди да ми предложиш това? – попита Лизавета. – Засега остави парите! Кажи ми като жена! – Хайде без проповеди, – намръщи се Мария, – всички сме с грехове! А ти, като многодетна майка, знаеш за какво е човек способен за детето си… – Значи просто реши да ме купиш? – попита Лизавета. – Или Дашка ми? Да мислиш, че щом сме бедни, ще ни хвърлиш пари и всичко ще е наред? А твоят Иван, първо обеща чудеса на Дашка ми, направи я майка, а сега… Дори не знам как да го кажа. Дали се скри зад храст, или под мамината пола! Да оправяме последствията от неговата “творческа” дейност! – Лизавета, нека сме открити, – каза Мария. – Иван е на осемнадесет! Каква семейство и дете? Трябва да учи! Да си намери работа! Каква работа ще хване, с хомот – жена и дете? – А преди това не мислеше ли, когато ходеше при Дашка ми? – изсмя се Лизавета. – Така е – да свиква с отговорност! Направил дете, да носи отговорност! А иначе, има съд, издръжки… Мария онемя. – Ще влети гарван! – изсмя се Лизавета. – Това, че въртя дела от сутрин до вечер, не значи, че нищо не знам! – Не съм дошла за разправии, а за мирно решение! – измънка Мария. – И готова съм да платя за… дискомфорта! – За какво плащаш? – попита Лизавета. – Че Иван направи Дашка ми майка? Че я избягва вече два месеца? Или за аборт? Или е първа вноска за издръжка, като се роди бебето? Мария се смути от въпросите. Последното ѝ хареса най-малко. Всеки момент може да хванат синът ѝ за “мекия” и да го държат отговорен! – Не ме обърквай! – Мария размаха пръст. – Давам реални пари, да решим проблема веднъж завинаги! Как ще го уредиш, мен не ме интересува! Аборт, раждане – ваше решение! Или го оставяте в дом! Само моят Иван да не го засяга! Ако са малко, кажи колко са нужни! Кредит ще взема! – Маша, я се разкарай! – отвърна Лизавета. – Като порядъчна жена не мога да кажа къде! Но с такова предложение, порядъчност не познаваш! Знаеш и къде да вървиш, и колко дълбоко да затраеш парите! – Лизавета, нека решим мирно! – би се Мария. – Върви с мир! – отвърна Лизавета. – А иначе – ще пусна кучето! Не се знаеше дали Мария пази Иван, но докато Лизавета е сърдита, Дашка няма да припари при Иван. Значи Иван спечели време да си доучва спокойно. Ако Лизавета се отметне, Иван отдавна ще е в града, в университета. Градът е голям – може така да се скрие, че сто години няма да го намерят! Мария едва си удържа нервите – само дето не скочи на Лизавета: – Гордост, гледай я! Пари не иска! Добре дойдох, а тя: “Кучето ще пусна!” Така ли! С такива като нея, не желая и на едно поле да седна! Извърта всичко! Но тогава Мария още не знаеше, че тази история сега започва. Всъщност, бе започнала по-рано. Родителите рядко научават навреме проблемите на децата. Обикновено е прекалено късно. Остава да се надяват, че не е твърде късно да поправят нещо. Когато Мария чу от “клюката”, че Иван е направил Дашка на Лизавета майка, едва не ѝ прехлопа сърцето. – Та моят Иван да се захване с Дашка? Тя е… – да не избърза, смени тона, – от многодетна и бедна фамилия! Няма нищо в нея! Иван не би я погледнал! – Клюка, но вярна, – каза Игнатиева. – Не вярваш – питай селото! Всички знаят! Освен теб! На смеха на Игнатиева, Мария се скри вкъщи. Мъжът и синът от сутринта бяха в гората, щяха да се върнат вечерта. Мария се моташе в къщи, нищо не вървеше, новината не излизаше от главата ѝ. – Защо, кой, на кой ни трябваха? До вечерта Мария беше на ръба на нервен срив. Като дойде синът ѝ, го подхвана: – Какви ти бързаше? Няма ли нормални момичета в селото? Ваня наведе глава, призна се. Надяваше се до края на лятото да избяга в съседното градче, където учи. Там никой нямаше да го намери. Може би щеше и да се размине! Но гнева на мама – не го размина. Ваня плака и признаваше, търсеше жалост. Външно не бе красавец, не бе умен, фигура средна, не бе популярен. Но възрастта и хормоните настояват! Момчетата му се присмиваха, че ще си остане сам. – Дашка си каза “да”! – Дашка би казала “да” на всеки! – негодуваше Мария. – На деветнадесет е, а момчетата бягат от нея като от чума! Малко луди ще искат с такова семейство! Бедни, деца бол, мъжът болен! Вземеш ли Дашка, ще бачкаш за фамилията цял живот! – Мамо, тя е добра! И мила! – през сълзи Ваня. – Че е грозна, не те ли смути? – кресна Мария. – Как… Ваня се изчерви. – Господи, как те завъртя съдбата! – Мария задържа сърцето си. – Само няколко пъти беше, – изшушна Ваня. – И толкова стига! – отсече Мария. – Резултатът скоро ще се появи! А ти догодина трябва да кандидатстваш! Как ще идеш с дете? Ще ти лепнат издръжка! – Може да не е от мен? – попита Ваня. – Дано да вярваш, че е така, – изстена Мария. – Но ако не станат уговорки, ДНК тест! Чужди деца не искаме! – Но тя обеща вярност, – прошепна Ваня. – Моли се да е излъгала, – промърмори Мария, броейки спестяванията. – Гриша! Ваня се измъкна. – Гриша, не са много! – извика Мария. – На депозита, – отвърна спокойно той. – След седмица се освобождава. Забрави ли? – С такова – ще забравиш! – седна Мария с касичката. – Слуша ли, какво натвори Иван? – Порасна момчето! – усмихна се Гриша. – Сватба ще правим? – Луд ли си! За кого и с кого? – едва не се задави Мария. – Никога! Ще се откупим! Сто хиляди стигат ли? – Откъде да знам? – вдигна рамене Гриша. – Сега Лизавета е толкова закъсала, че и на стотинка ще се радва! – Не става с жълти стотинки, – поклати глава Мария. Преброи парите, после си спомни депозита. – Имаме двеста хиляди, – каза. – Ще предложа сто. Ако почне да се пазари, давам двеста! Ако трябва, след седмица може и петстотин! Мария кимна. – С теб ли съм? – попита Гриша. – На сина си гледай, да не плащаш! – измърмори Мария. – Сама ще се справя! *** Лизавета не отговори конкретно, а Дашка изобщо не питаха – нищо не решаваши тя. Ваня си изживя лятото спокойно, отиде в градчето на училище. Строго забранено му беше да идва преди идното лято. Щом главният замина, какво да се говори за него? Клюки за Дашка – ходи бременна, роди. И на Лизавета – никаква издръжка не успя да вземе, ще гладува. Лизавета отвръща: “Не сте ни род! Няма за вас милостиня!” Към края на юни Иван се появи в селото, но родителите го крият. Само чака да си вземе изпитите и пак в град. Университета чака! Но Иван толкова провали изпитите, че и платено не го приеха. – Гриша, иди на военната комисия! – настоя Мария. – Ако го вземат в казармата, ще забрави всичко! Може догодина да кандидатства! Не се получи. За настояването пребиха Гриша, затвориха го за 15 дни. Като се върна, обясни как Иван да получи отсрочка: – Да се ожени за Дашка и да признае детето! Докато детето не навърши три – отсрочка! После и второ, още отсрочка! А там и възрастта излиза! – Ти си луд! – възкликна Мария. – Враг да ти е такъв род! – Иначе – армия! – отвърна Гриша. Мария не искаше Иван в казармата, повече от женитба с Дашка. Но избор няма. – Ще ходим да молим, – предаде се Мария. – Гриша, вземи парите! Ако се съгласи… – След като те отпрати? – усмихна се Гриша. – И след всички приказки из селото? Може вместо това да го скрием в гората до 27-годишен! – Бери парите и вървим! – нареди Мария.

Само с ДНК тест. Чужди деца не ни трябват, отсече свекървата.

Само двеста хиляди лева? кисело се усмихна Станислава. Малко евтино оценяваш свободата на сина си, Райна. Може би ще събереш и триста хиляди?

Ако трябва ще се намерят, промърмори Райна с преглъщане. Казваш ли да, ако въпросът е само парите?

Кажи ми, Райна, дълго ли обмисляше това предложение? попита Станислава, отпускайки напрежението малко. Да оставим парите малко настрани. Кажи ми като жена!

Хайде, стига проповеди! Райна сбръчка вежди и сложи недоволна физиономия. Всички сме грешни. Ти, като майка на три деца, трябва да ме разбереш за детето си всичко…

Демек, реши да ме купиш? гневно я гледаше Станислава. Или да купиш Мила? Да ни хвърлиш малко левове, щото ние сме бедни тука, и всичко ще стане чудесно и красиво?

А че твоят Петьо първо баламоса Мила, напълни й главата с обещания, забремени я, а после…

Виж, не знам как да го кажа. Дали се скри в храстите, дали на мама си под полата! Да му прибират последиците от неговите художества!

Нека говорим открито, каза Райна. На Петьо му е само осемнадесет! Каква семейство, какво дете?

Първо да завърши, да си намери работа! Накъде ще върви с хомота на семейство и дете?

Преди това не мислеше, когато се ръгаше към Мила! иронично се усмихна Станислава. Сега да свиква с отговорния живот!

Създаде дете, да носи отговорността! Ако не, има други варианти съд, издръжки…

Райна зяпна от изненада.

Гледай, че ще влети гарванът! засмя се злобно Станислава. Не мисли, че щом се въртя от изгрев до изгрев, нищо не разбирам!

Не идвам да се караме, а да решим въпроса по човешки! изхрипя Райна, докато се овладяваше. И съм готова да платя ей така, за спокойствие.

А за какво плащаш? попита Станислава. Че Петьо ми забременил Мила? Че вече два месеца бяга от нея?

Че трябва да водя детето си на аборт? Или това е първа вноска по издръжката, после като роди?

Райна едва дишаше. Последното никак не й допадаше.

Във всеки момент могат да дръпнат Петьо на въпрос майчин тремор.

Не ме разигравай! Райна размаха пръст. Давам ти истински пари, за да решим това веднъж завинаги!

Как го направиш, не ме интересува! Ако искате аборт, искате раждайте, искате пратете го в дом!

Само да няма нищо общо с моя Петьо! Ако парите са малко, кажи колко трябват без морал, без излишности!

Ако трябва, ще взема кредит на името на мъжа си!

Райна, я се махай! каза Станислава. Като порядъчна жена, не мога дори да ти обясня колко далеч да вървиш.

Ти, щом идваш с такова предложение, нямаш понятие от порядъчност!

Тъй че знаеш сама къде да отидеш и как да пъхнеш парите, дето носиш!

Дай да решим въпроса мирно! просъска ядосано Райна.

Върви си спокойно! отвърна Станислава. Или ще пусна кучето срещу теб!

В крайна сметка не беше ясно опази ли Райна сина си, но докато Станислава бе под пара, щерката й и близо до Петьо не се доближаваше.

Поне той си имаше време да събере сили и да завърши училище.

Ако Станислава размисли, следите на Петьо ще са изстинали ще го пратят в София, в университета.

А столичния живот те покрива може да се скрие, никой да не го намери и за век!

Райна едва се сдържа да не се вкопчи в косата на Станислава:

Горда се извиси! Пари не приема!

А аз дойдох честно! А тя щяла да пуска кучето! Я гледай!

Такива като нея не сядаш на една кълка ще ти оплетат всичко!

Но Райна тогава не знаеше, че това е само началото на драмата…

Всъщност историята започна малко по-рано.

Родителите рядко разбират за проблемите на децата си навреме. Обикновено узнават, когато вече е късно и дано да не е прекалено късно, за да поправят нещо.

Когато на Райна доверена приятелка донесе вестта, че Петьо й е забременил Мила на Станислава, сърцето й едва не спря.

Петьо с Мила? Тя Райна се пресрами да не каже нещо лошо, от многодетно семейство! На нея нищо няма да остане! Петьо не би се загледал!

Кой какво купил, такова продавам, каза леля Димитрина. Не вярваш питай когото щеш в селото! Всички знаят!

Под скърцащия смях на Димитрина, Райна се скри вкъщи. Мъжът и синът й не бяха там от сутринта в гората, ще се върнат вечерта.

Райна трябваше да се залови с домакинството, но всичко й падаше от ръцете. Не можеше да спре да мисли за новината.

И новината беше най-лошата!

Защо? Къде? Кому е нужно?

Докато цял ден преживя ситуацията, Райна едва не се побърка. Щом синът й се прибра, тя го подхвана направо:

Къде търсиш дами, та няма читави момичета в селото?

Наложи се Петьо да си признае. Мислеше да дочака края на ваканцията и да избяга в съседния град, където учи в техникума.

Там никой нямаше да го търси, може би всичко щеше да се размине!

Но от гнева на майка си не успя.

Петьо се разплака и започна да се извинява, да моли за съчувствие.

Не беше красавец, нито особено умен, нито пък имаше тяло за възхищение. Не жънеше успех сред мацките.

Но възрастта и хормоните си искаха своето! При това приятелите му се подиграваха, че никога няма да си намери момиче.

Ама Мила се съгласи!

Мила ще приеме и дявол с каскет! вайкаше се Райна. На деветнадесет години, а момците я избягват като чумавата!

Малко са глупаците да се вържат с семейството й! Нищета, деца мъжът й паднал болен!

Вземеш Мила до живот ще се гърчиш за семейство й!

Мамо, тя е добра, кротка и нежна! зашморен от сълзи, обясняваше Петьо.

А дали не те е уплашила с външността си? кресна Райна. Как изобщо

Петьо побеля и наведе глава.

Господи, докъде стигна! Райна се хвана за сърцето.

Беше само няколко пъти, тихо каза Петьо.

И толкова стига! ядосано отвърна Райна. Резултатът скоро ще излезе!

А ти другата година университет! Къде ще ходиш с дете? Ще ти метнат издръжка!

Може да не е от мен? с надежда промълви Петьо.

Дано, ама кой друг? въздъхна Райна. Ако не се разберем, само ДНК тест! Чужди и забегнали деца не ни трябват!

Кълнеше се, че ще ми бъде вярна, прошепна Петьо.

Надявай се, че те е излъгала! промърмори Райна, докато вадеше дървената кутия със спестените пари. Гошо!

Това се отнасяше до баща му, Петьо избра да се махне в другата стая.

Гошо, тук не е много! извика Райна.

В банката са, спокойно отвърна Гошо. След седмица падат с лихва.

Да бе! Ще изгубя ума си! Райна се отпусна в креслото със съкровището в ръце. Чу ли какво докара Петьо?

Момче порасна! усмихна се Гошо. Ще събираме за сватба?

Полудя ли? Свадба с кого? Не и в този живот! Ще се откупуваме! Дали ще й стигнат двеста хиляди?

Откъде да знам? сви рамене Гошо. При Станислава и двайсет лева ще са добре дошли!

Не, няма да минем с дребни, поклати глава Райна.

Преброи парите, припомни си колко са в банката.

Двеста хиляди има, най-сетне каза тя. Първо ще предложа сто. Ако започне да пазарува ще дам двеста. След седмица може и петстотин.

Поклати глава, одобрявайки сметките си.

Да дойда с теб? попита Гошо.

Да беше гледал детето по-рано, нямаше да даваме сега! навъси се Райна. Сама ще се оправя!

***

Отговорът на Станислава нищо не даде, а Мила и да я питаш все едно. Тя нищо не решаваше.

Петьо поне спокойно дочака края на ваканцията и тръгна за града да учи. Забраниха му да идва преди следващото лято.

А като главният герой изчезна от селото за какво да говорят за него?

Преживяваше се основно покрай Мила, която понасяше тежко бременността и после роди. Станислава също не беше пощадена.

Не можа и издръжка да вземе от Петьо! Сега ще карат на хляб и вода!

Станислава отвръщаше на клюките:

За милостиня при вас няма да дойдем! Ще се справим сами!

Към края на юни в селото се появи Петьо. Родителите му не го пускаха от къщи. Какво да се разхожда? Ако изкара изпитите тръгва в столицата. Университет го чака.

Но Петьо се провали дори и платено място не получи.

Гошо, иди договори с военния! настояваше Райна. Ако го вземат в армията, ще забрави всичко! Може да се пробва пак догодина!

Не се получи. Гошо, като настояваше, първо го пребиха, после му дадоха петнадесет дни арест.

Когато се върна, разказа как Петьо да получи отсрочка:

Ожени го за Мила и да признае детето! Докато детето е до три години ще има отсрочка!

После да направи още едно пак отсрочка! Накрая ще навърши възраст и няма да го вземат!

Ти с акъла си ли си? викна Райна. На враг не пожелавам такива роднини!

Ще ходи в казарма тогава! отвърна Гошо.

Райна не искаше да праща Петьо в армията, повече отколкото да го жени за Мила. Но друго няма.

Ще се молим, предаде се тя. Гоше, вземи парите! Дано се съгласи

След като те върна? засмя се Гошо. След какво чуха миналата година в селото?

Може би по-добре той да отиде да служи. Само още да ни гонят с Станислава из цялото село!

Ще падна на колене! И ти също! добави Райна. Ще просим! Ще молим!

Не вярвам, Райна, че ще се съгласи. Дори да ме разсекат! След всичко това По-добре да пратим Петьо да живее при мечките докато стане на двайсет и седем!

Вземи парите и вървим! нареди Райна.

Драмата тепърва започваше.