Успей за един час.
Нищо вече не боли, нищо освен душата й Калина Тодорова не разбираше къде се намира и какво всъщност се е случило с нея.
Жената оглеждаше околността, но пред, над, под и зад тялото ѝ почти не имаше нищо Около нея се навивал гъст, сив мъглов облак.
Добре дошъл в безкрайността, прошепна тих, крадлив глас.
И Калина се спомни, се спомни всичко!
Как колата й стана непокорна, как излетя по пътя, как се обръща във въздуха и този последен, мощен удар, който прекъсна и разрушеше живота ѝ.
Но не мога! викаше тя. У дома имам съпруг и малък син, майка ми тежко боледува. Те се нуждаят от мен! Помогни ми! Върни ме! Ще ти дам всичко, всичко, което пожелаеш!
Интересно предложение почти физически усети чуждата, невидима усмивка Калина. Ще ти помогна. Но, знаеш ли, съм почти сигурен на сто процента, че дори сама не можеш да се спаси. А цената за това ще е ужасна. Повярвай ми, знам колко жесток може да е адът
Моля те, който и да си, по-мо-ги!!!
Добре, това ме интересува.
Ще разделя душата ти на четири равни части. Три ще останат при теб, а четвъртата я задържам като залог. Имаш точно един час. Но нещо ми подсказва, че сама себе си познаваш лошо
*****
Калина се втурна навън, трябваше да избяга пред вечерните пробки. Синът ѝ гостуваше в къщата на съпруга й в село Клисура и днес трябвало да го прибере.
До колата седеше разрошена, неприятна птица. Врабчо държеше скъсано крило високо и след това, с усилие, подпра към Калина.
На кола ли сте? приближи се развълнувана съседка. Вземете ни с врабчо до болницата, ще платя. Той ще умре
Но Калина се вмъкна в бързината.
Призвикайте такси, отговори тя. Сега нямам време за ранените птици.
Врабчо отчаяно се вглеждаше в очите ѝ, скръбеше се под краката й, не позволяваше й да мине. Опитваше се да карка, но само засилваше раздразнението.
С груб жест я отблъсна с крак, Калина се качи в колата, завъртя мотора и изстреля напред.
Зад нея съседката изгледа растеряно врабчо изчезна, сякаш се разтвори пред очите ѝ
*****
На най-отдалечената бензиностанция близо до Враца Калина зареди гориво и вече се готвеше да се качи в колата, когато й се изпречи бездомна и изможена кучка. Трепереше със опашка, с умилени очи се взираше в нея и се опитваше да я привлече.
Махай се! бодна Калина крак.
Но кучето не се уплаши. Припря уши, спусна се на земята, почти се приближи до Калина внимателно хапна панталона й и я задържа.
Носът ѝ се ударих от миризмата на мокра и мръсна кърва, под ушите видя блоха.
Отиди си! изкрещя Калина с отвращение.
С удар с крак изтласка кучето настрани. Стискайки болезнен бок, тя се затвори в колата и, забравяйки бедната кучка, мигновено тръгна натам.
*****
Без да намалява скоростта, докато шофираше, избърса ръцете си с антибактериална кърпа. Фу! Още едно гадост, което трябваше да понесе то и птица, то и куче непрестанна зараза.
По магистралата тласнаха хора, всички бяха в бяг къде къде, откъде от къде. Калина се отпусна и ускори педала. Само напълно да се отпусне не успя
В средата на пътя се вмъкна коте! Малко, прашно, бяло кълце видя се отдалеч. Калина видя в очите му молещи се погледи те крещяха. Крещяха, тихо молеха да го спасиш!
Тя разклати глава и схвана, че й се е приснало. Не можеше да вижда котешки очи. Прелетя над котето и огледа в огледалото.
Котето се изправи, седна на задните си лапи и с умилителен жест сложи предните си пред гърдите.
Ще умре, глупчо! Какво го е подмъчило да се гмурне в оживената магистрала?
Вътре нещо тихо прошепна и моляше я да се върне, да вземе малкия поне да го изведе отстрани. Но няма време
Калина погледна часовника от 58 минути се беше изкарала от къщи, какво коте, тя сама няма време за живеене!
В последен път се обърна назад
Котето тичаше зад нея малко, жалко, отчаяно се опитваше да го настигне. Но къде да се сравнява със скоростта ѝ?
Отръчайки се от мислите за котето, Калина се концентрира върху пътя си. Тя имаше свои задължения и нямаше време за тези животни.
Нека друг се погрижи за птиците, кучетата и малките котета, а нея тези блохести да оставят в покой.
*****
След две минути колата се завихря
И потъвайки в гъст, сив мъглов слой, Калина чу злобно, радостно хихиканe, след което същият глас изрече:
Защо вие, хора, винаги ме обвинявате? Нямаше ли аз някога вина? Дори се опитах да помогна, дадох ти три прекрасни шанса просто да задържиш се за момент.
Какво ти струваше да отведеш птицата в болницата, да вземеш кучето, защото той те зовеше Да спреш за миг, да вземеш котето със себе си?
Гласът се засмя отново, но този път не беше весел, а горчив:
А ти сама се опитваше да се спреш! В образа на птица, куче, коте три частици от душата ти Спомняш ли?
Калина кима, да спомни си. Как си се молила, как си се молела, как си се опитвала да задържиш за секунда. Но беше твърде натоварена с желанията си и не искаше да пусне в живота си никой друг.
Тези други не се опитваха да откраднат безценния ти живот те искаха да те спасат, дори и да изглеждаше по различен начин.
Гласът продължи:
Не мислиш, че си единствена. Много хора са молили за още един шанс, а аз винаги дадох три, но това не помагаше. За сто години само няколко души не се върнаха в моя ад, и знаеш ли аз съм найщастлив, когато хората продължават да живеят и съдбата им се променя. Четвъртата част от душата ги връщам обратно, без съжаление.
Калина опита да помоли отново, но от мъглата се протегнаха космати, страшни, ноктисти лапи…
Всеки път, когато минеш покрай някой в нужда, спри и се замисли Може би това е част от твоята собствена душа, която се опитва да те задържи, да ти предупреди и да те спаси от найстрашното. Тъй като тя вече знае какво те очаква.
Урокът е ясен: в забързаното ни тичане често пренебрегваме малките същества, които ни показват истинските стойности. Само спирайки и обръщайки внимание, можем да спасим себе си и другите.
