Кога ще можем да се преместим във вашия нов къща? попита свекърците директно.
Не разбрах ли? напрегна се Божана. Ако вече сте завършили, решихме, че скоро ще ни поканите и при вас.
Нико, разбираш ли, че това минава всички граници? Божана вече не задържаше емоциите си, особено след като съпругът се правеше, че не разбира защо е толкова възбудена.
А дали те изобщо не са подготвили всичко така, за да я принудят да вложи години от живота си в тази сграда, да вкара всичките си спестени лева, а после да я оставят без нищо?
Младите не последваха примера на връстниците си и не купиха късчета апартаменти за огромни суми. Когато Нико и Божана се запознаха, те решиха, че в бъдеще ще строят къща. Това беше по-евтино, по-бързо и по-изгодно. Вместо тридесет квадратни метра получиха сто тридесет за същите лева.
Ще има място и за децата, и ще можем смело да вземем домашни любимци, радваше се Божана.
Късметът им беше парцелът вече беше в притежание. Той принадлежеше на лелята на Божана, която го прехвърли на племенницата, след като разбираше колко сериозни са плановете на младата двойка.
На сватбата ви почти ни дадох нищо, затова ще ви подаря този парцел, за да имате къде да отглеждате децата, каза лелята, парцелът стои без полза вече двадесет години, нека ви е от полза.
Но не всичко беше лесно: за да спестят, двойката пое някои етапи от строежа сами. Работеха след работа, в уикенди и дори в лошо време.
Божана се наложи да се задължи с наследство. Получи пари от продажбата на бабината квартира и ги вложи в проекта.
Когато най-накрая къщата беше готова, разбрахха, че всяка минута труд струваше това, което постигнаха.
Разбира се, къщата не беше напълно завършена. Оставаха се още детайли и в строителството, и в облицовката. Но фактът, че вече можеха да живеят там, им донесе огромно вълнение.
Започнаха да прекарат нощи в новото жилище и да канят гости. Божана съжаляваше само за едно че им не помогнаха родителите на Нико, въпреки че многократно ги молеха.
Те винаги имаха някакви важни ангажименти и не успяха нито да поставят ограда, нито да засадят коледните елхи, нито дори да доставят хладилник. А в тях имаше голям 4×4 джип с ремарке точно онзи транспорт, който е нужен извън града. Затова младата двойка беше принудена да плати за доставката.
Нали те винаги са заети? Но с какво? Те са пенсионери, учуди се Божана.
Не биха лъгали, вдигна рамене Нико.
Божана разбираше, че вероятно родителите наистина са заети и просто не съвпадат времето им със запитванията, но една мравка съмнение и недоверие гърмеше в съзнанието й.
Иво, днес ще донесат новия телевизор. Ще приемеш ли? Нико се готвеше за работа и бързо дъвчеше сандвич в светлата си нова кухня.
Да, разбира се. В какъв час ще пристигнат?
Казаха следобед. От 15:00 до 20:00. Дадох ти номера ти, обещаха да се обадят час преди.
Добре. Ето, аз ти прибрах обяд за работа.
Много ти благодаря, аз вече се каня, Нико целуна съпругата си в бузата и се притича към предната стая.
Около четвърта час вратата се чу.
Божана беше сигурна, че е доставка, макар да е странно, че не са се обадили по обещание.
Тя отвори вратата. На прага стояха родителите на Нико Лилия Димитровна и Тодор Петров.
Ох, изненада се Божана и вместо поздрав успя само да възкликне.
Здравей, Ивчо! Не ни позна? Ще станем богати! усмихна се Лилия Димитровна.
Извинете, познах, само не очаквах да дойдете.
А ще влезете ли в къщата? подмигна Тодор Петров.
Ох, отново възкликна Божана, преминете, разбира се.
Свекърите влязоха в просторната трапезария, която се сливаше с кухненската зона, и огледаха околността.
О, каква красота имате тук! възхитено клатеше глава Лилия Димитровна. Добре е, че построихте къща, а не купихте апартамент. Къщата е солидна, просторна! За всички ще има място!
Ами кима Божана.
Кога ще можем да се преместим във вашия нов дом? попитаха свекърците директно.
Не разбрах? напрегна се Божана.
Ако всичко вече е готово, решихме, че скоро ще ни поканите и при вас, замисли се Тодор Петров.
Не мислехме къщата за четирима, срамежливо отговори Божана, объркана от въпросите им.
Какво, ние сме принцове? С едната стая ще се стигне! се засмя свекърят.
Ние, Ивчо, решихме да си увеличим пенсията и да отдадем нашия апартамент, защото сега имаме къде да живеем, обясни Лилия Димитровна.
Вие говорихте с Нико за това? идеята на съпруга на Божана не й харесваше.
Още не, но той няма да се противи, съм сигурен.
Божана остана без думи от тази откровеност. Те никога не отговориха на молбите за помощ, а сега искаха да се настанят в къщата им и дори да спечелят малко наем.
Тя не успя да намери сила да им даде отпор, но се надяваше на Нико.
Ние не сме чужденци! възмути се Тодор Петров. Дайте ни поне чай!
Разбира се, покорно отговори Божана.
Свекърите спокойно пиха чай, разположени около обедения масив в трапезарията, когато телефонът прозвучи.
Куриерът се извини, че е забравил да се обади час преди, и съобщи, че вече е на място.
Божана отиде да приеме телевизора. Куриерите помогнаха да вкарат огромната кутия в къщата и учтиво се сбогуваха.
О, какъв голям! възкликна Тодор Петров. Къде ще го окачим?
Тук, Божана посочи празната стена.
Чудесно! Ще седнем вечер за телевизия и новини.
Всъщност не планираме да слагаме телевизионна антена.
Ха, смешни сте! Какво ще гледате? Празен екран?
Не. Филми, сериали, видеа чрез приложения. Сега почти никой не гледа телевизия, само старците, вдигна рамене Божана.
Значи това сме ние! се засмя Лилия Димитровна. Ще поговоря с Нико, за да ни сложат антена.
Божана броеше минутите до пристигането на Нико и се надяваше да не закъснее на работа. За щастие, той пристигна навреме.
Ето го Нико! викна тя, щом чу звука на двигателя му.
Божана се хита в предната стая, за да го посрещне.
Твоите родители дойдоха и искат да се преместят при нас, прошепна тя към Нико, прегръщайки го за врата.
Какво?! вика той.
Тихо, те ще ви разкажат всичко.
От къде са дошли? попита Нико.
Е, дошли са да ни видят, много ни харесва! одобрително каза Тодор Петров.
Какви хоромони, детето ще се роди, а място няма, предположи Нико.
А колко сте сигурни? влезе Лилия Димитровна. Имате още две стаи горе!
Да, една детска и една гостинска. Често приятелите остават за вечер, има парти Млади сме, се усмихна Нико.
О, а ние не обичаме шум, Лилия Димитровна погледна към него.
Така е. Ще трябва да бъдете по-тихи, съгласи се той.
Защо? изненада се Нико.
Вече казахме на Иви, че искаме да се преместим при вас, да отдадем нашия апартамент и да спечелим малко, уверено заяви Тодор Петров.
А при нас няма къде, сви рамене Нико.
Синко, как така? Няма ли място за родители? разтъпа се Лилия Димитровна.
А дали родителите си намериха време да ни помогнат? противопостави се Нико. Дори хладилник не успяха да доведат! Не сте се появявали нито веднъж, а сега искате да печелите от нашата къща? Не, така няма да бъде. Обичам ви, но нямаме място.
Тодор Петров и Лилия Димитровна се погледнаха.
Хайде, Лиля, време е, накратко каза той.
Хайде.
Свекърите тихо се изправиха и гордо се отправиха към предната стая.
След като тръгнаха, Божана се хвърли в Николай и го прегърна за врата.
Благодаря ти безкрайно! Честно казано, се страхувах да станеш от тяхната страна те са твоите родители!
Какво би казал? Видях как се разочароваваш всеки път, когато те отказват да помогнат. Защо да ги приемам още по тази странна причина? Искаме малко доход от наема това е ли повод да живееш при нас?
Благодарност! Божана се притисна още по-силно към него.
Няма защо, усмихна се той, а сега ми направи услуга и ме нахрани с вечеря.
