– Какво наследство ще има, господин Петров, че ни карате да се състезаваме в раждане като в сериалите подигра Таня.
– Притиснат диван и половината от мамината хрущевка, разбира се подхвана Лена.
– Красиво гривно тези коментари вече вдават досада на Дасия.
Особено в тоалетната не искам да ги чувам, докато ми мия ръцете и в огледалото проверявам остатъка от червило и спрей, нанесени от първия ден, затова не съм сигурна дали ще издържат до края на третия час.
– Благодаря, въпреки че коментарите са досадни, учтивостта не се отменя.
– Откъде ги взимате? учудена е момичето, което изглежда е от по-млад курс.
– Това е ръчна работа. Подарък от младия човек, изключителен. Не са скъпи метали, разбира се, но ръчно изработен, такъв няма никъде отбеляза накратко Дасия.
– А аз днес видях вече две такива.
– Наистина? Вероятно си ги объркала. Може да са прилични, но Макс Димитров не е създал дизайна от нулата, а е взел шаблон от интернет и е добавил няколко свои детайла.
Начинаещият бижутеррядко успява да пресметне всичко без точни инструкции, разчитайки само на интуицията.
– Не, точно същите. Убедена съм. Ленка от моя курс получи този от приятеля си. Не е от богати, но е измислен мило, явно ѝ харесва.
– Кажи ми за него. Как се казва?
– Как да не знам? Макс.
– Ти ли го виждаш?
– Не лице в лице, но Лена ни показа снимки, когато се хвали продължи втора курсистка, без да забележи промяната в настроението на Дасия.
Тя мигновено отключи телефона и изкара снимка на заключителния екран.
– Този Макс?
– Ой момичето разбра от къде идва вятъра и се замълчи.
– Не се плашиш, няма да ти навредя, нито на Ленка. С Макс обаче разговорът ще е специален. Кажи ми, къде още видя това гривно? Може би и там този донжуан се е появил, за да предупреди момичето, че не е единствената.
– Не я познавам. Виждала съм я изписана в университета, изглежда от по-старите курсове, но не знам факултет или група поклати глава.
– Добре, ако срещнеш други с такива гривна, изпрати ги при мен за разговор, трети курс, икономисти.
– Не обещавам, че ще ме слушат, но ако се случи ще предам информация обеща момичето.
И спази обещанието си през деня към Дасия се приближиха още четири момичета.
Всички от различни курсове и факултети, сякаш Макс целенасочено ги подбираше така, че да не се препрекат и да не разберат един за друг.
Но не предвидя, че след като получиха подаръка, ще решат да го носят в учебните зали, където една любопитна наблюдателка незабавно ще забележи съвпаденията.
– Какво е това, ние сме типичен комплект седмица? Понеделник аз, вторник ти, сряда тя, до края на седмицата?
– Тогава бихме били седем, сухо коментира първокурсничката Маринка.
Маринка учи психология и притежава нужната за професията непробиваемост, защото не се плаши като Лена и не се опитва да разбере къде е сгрешила, както Дасия.
Ангелина от четвърти курс вече успя да се обади на майка си, трите си сестри, двамата си братя и дядо й, жалейки се с едни и същи фрази за мъжката природа.
Между момичетата нямаше претенции никоя не знаеше за съществуването на другите четирима.
Срещите в определени дни от седмицата всички обвиняваха в графика на кавалера. Техните учебни и подработки не позволяваха да се видят всеки ден, затова считаха седмичното събиране за напълно нормално.
Това продължи от началото на учебната година, защото Макс се премести по работа в техния град Пловдив през същата година.
Неясно беше какво да се прави с това. Разбира се, че трябваше да се почете кавалерът, но как? Не можеше да го удря с компания.
– Не можем да го удряме, но можем да го опозорим решиха с един глас момичетата.
Тогава Маринка, найнепробиваемата, получи ролята на казна да подготви изненадваща среща с всички избранки.
Тъй като следващият ден беше нейният ден, не им се наложи дълго да чакат изпълнението на плана.
—
– Здрасти, мишле, отдавна не се виждахме, Макс, както обикновено, посрещна момичето пред вратата на кафето.
Тя го прегърна и го повлече навътре, за да не стои на студа.
Там, когато Макс влезе, зад първия масичка го очакваха още четири избранки, пред всяка от които лежеше новото гривно.
– Ела, геройромантик, разкажи как стигна до такъв живот, подигра Дасия, докато Макс се опитваше да намери думи.
– А мен интересува как планираше да се ожениш с всички нас, ако по закон можеш да имаш само една съпруга. Мислех, че си толкова непреодолим, че ще ни превърнеш в гарем? добави Таня, размахвайки столов нож.
– Всъщност исках да се оженя с тази, която ще ми роди син. За мъжа е найважно да има наследник, фамилия и продължение, отвърна Макс.
– А какво наследство ще има, господин Султан, за да ни караш да бягаме да раждаме като в турски сериали? нахлу Таня.
– Притиснат диван и половината от мамината хрущевка, очевидно, подхвана Лена. Добре, герой, ти вече си звезда в нашия град, видеото ще кача тази вечер в социалните мрежи и в групата на университета.
– Нямаш право, извика Макс.
– Имам. Заснемането на публични места е разрешено, независимо от твоето желание. Лицето ти не се вижда, но ще се постарая всички да разберат кой си без да ме нападат.
– Виждам, бъдещ юрист, подмръна Маринка, която досега мълчеше. Като психолог ще ти препоръчам да се оправиш с луда кукумявка, преди да се срещаш с момичета.
Таня случайно, докато се отдалечаваше, изхвърли горещо кафе върху Макс. Принесоха си всичко, а приятелките смятаха това за завършена отмъстителна мисия.
След като истината излезе наяве, Макс преживя сериозен спад. Слуховете в града с население от петдесет хиляди се разнасят бързо, така че му остана малко бъдеще, освен ако не се премести в друг град по работа.
Таня, Маринка, Ангелина, Лена и Дасия станаха добри приятелки и намериха си поподходящи момчета от Макс. Това се оказа в полза за всички ако бяха останали заедно, щеше да ги вдигне в мъгла.
Накрая разбираха, че истинското богатство не е в подаръците или в играта за завладяване, а в уважението и истинската привързаност.
Урокът е ясен: помного е да се ценим взаимно, отколкото да се състезаваме за облаги.
