ИЗНЕНАДА ЗА СЪПРУГАТА Когато Маруся отвори вратата, хвърли на шкафа огромен букет от фирменото парти, събу до болка омразните токчета и нахлузи пантофите. Макар че по-добре щеше да е с ботуши. Водата беше повече, отколкото по стълбите. От дъното на апартамента приглушено мяукаше котарак. Още нещо скърцаше, пушеше и бълбукаше. – Сашо, какво си направил този път?! Съпругът се появи след секунди. По гащи, бос, размазан сажди по лицето, пригорял, с лилав подутик под окото и кърпа на главата като тюрбан. – Марусе, върна ли се вече? Не очаквах да си толкова рано. Мислех, корпоратив, ти си директор – до последно ще стоиш… Маруся въздъхна, седна отчаяно на табуретката и нареди: – Разказвай, злосторнико. Пак ли някоя глупост? – Е-е, слънце мое, само не се тревожи… – Аз се тревожех, когато през 90-те рекет ме заплаши! Притеснявах се, когато беше финансовата криза! Сега за какво ли да ми пука? Казвай какво си направил с апартамента! – Ами… – По-бързо! – Добре де! Исках да те изненадам с празник. Да те поздравя по новому… Почистих, пуснах пералнята и реших да сготвя празнична вечеря. Взех си отпуска, пазарувах на Женския пазар, купих телешко… и то прокапа. – Телешкото? – прекъсна я Маруся. – Не, пералнята. Но не веднага. Сложих месото във фурната, отидох да чистя, а после се появи котаракът… – Жив ли е? – Разбира се! Само малко мокър. Кълна се, като пусках пералнята, вътре нямаше котка! Не знам как се оказа после… – Как?! Как влезе в затворената пералня?! – Не знам. Може би се промъкна… Стиснала очи, Маруся продължи: – Давай, става още по-интересно. Първо покажи котарака, да се уверя… – Слънце, не мога, трябва да отида до него. – Надявам се, че лапите му са цели… Сашо кисело избърса лицето си: – Да, даже ги имобилизирах– за безопасност. – Добре, после ще го видя. Какво стана още? – Докато котката се “къпеше”, усетих миризма на изгоряло. Отидох на кухнята, открих фурната, опарих си ръцете – месото гореше! Хвърлих олио вътре– не знаех, че ще пламне! – Косата ми опърли, дим излезе, започнах да гася… И тогава закрещя котката. Хукнах към пералнята, виждам очите му зад стъклото – стрес! Изключих машината, исках да я отворя, но не можах. Котката пищи, а котлонът гори. Взех лост. Счупих пералнята, потече вода, но котката е свободна! – Докато гасих печката, този престъпник тичаше из апартамента, чупеше вази, разсипа шампанско, съседите удряха по радиатора отдолу и обещаваха кастрация. Но всичко е наред, само не се ядосвай… Със сълзи от смях, Маруся стана, изблъска Сашо настрани и влезе в апартамента. Погромът беше качествен – както описано. Още десет детайла, от които по-слаба жена би онемяла. Но не и Маруся – 20 години мениджър в голяма компания я бяха калили. Важно беше, че нямаше внуци на гости, а мъжът и котката – живи. Котаракът, разбира се, бе вързан за радиатора и муцуната му замотана със стар шал, но жив, не изгорял – това стига. Сашо обясни: – Виж, скъпа, не искаше да седи на радиатора, а се боях, че няма да изсъхне. Не ставаше да го изтискам – не даваше. Затова го вързах, а муцуната – да не крещи, че съседите десет пъти вратата блъскаха, заплашваха с пожарна и полиция. Даже враня обещаха да викат, да прокълне! Маруся отвърза котката, утеши я с кърпата от Сашо и освободи муцуната ѝ. – Егати човек си, Сашо. Можеше да се задуши. Но след това “пране” едва ли вече се страхува от нещо. Седна на дивана, прегърна котката, погледна мъжа си. – Е? – В смисъл? Да се обеся ли веднага, или ще ми дадеш ти това удоволствие? – Оххх, – въздъхна Маруся. – То днес е Осми март. Сашо се усмихна широко, изтича в съседната стая, върна се тържествено с ръце зад гърба, коленичи пред нея и рецитира: – Марусче, слънцето ми! Триста години заедно сме, не спирам да се удивлявам на теб. Най-красивата, търпелива и любяща си! Честит празник! Подаде ѝ кутийка със златен пръстен и смачкан букет рози. Обясни неловко: – Като бяха хубави, ама не устояха на бесния котарак. Не се сърди нито на него, нито на мен. Просто исках да те зарадвам! Маруся притисна главата му в скута си, подуши розите и се усмихна. – Ах, чудо, още ухаят, и даже не на изгоряло. Недей повече да експериментираш, Сашо. Достатъчно са само цветя – още един такъв празник домът няма да издържи. А и съседите също. – Ми помислих, че на работа ти подаряват скъпи неща, букети – исках да е нещо необикновено, с изненада, с “пламък”! – И успя, беля моя – дори с пламък! Но не е важно какво получавам на работа – важното е, че тук всичко е истинско и с любов. – Айде сега да оправяме, да се мерим със съседите, че току-виж наистина викнали някоя враня – тя сигурно и мъж има, и може да е искал да изненада и нея… Кой знае какво ѝ идва на ум след това!

ИЗНЕНАДА ЗА СЪПРУГАТА

Щом отключи входната врата, Десислава изсипа планина цветя от фирменото парти върху шкафа, изрита набързо омразните токчета и обувките ги замени с домашни чехли. Всъщност, по-добре щеше да е с гумени ботуши.

На пода имаше повече вода, отколкото на стълбището. От дъното на коридора се чуваше задавен рев на котарак. Освен това нещо тракаше, бучеше и се вдигаше пушек.

Боби, какво си направил този път?!

Мъжът ѝ се появи след няколко мига: по гащи, бос, омазан в сажди, лицето му почерняло и одраскано, а под окото сериозен син градски пръстен. Главата му завързана с хавлиена кърпа, като някакъв турски султан почивка.

Деске, ти ли си?! Ама нали щеше да се забавиш фирменото парти, все пак си управител, мислех, че ще се веселиш до крайния гост!

Издишвайки тежко, Десислава се тръшна на табуретката.

Разказвай, герой такъв. Каква е драмата този път?

Ъъъ, скъпа… Само не се шашкай…

Шашках се, когато в деветдесетте ме изнудваха рекетьори. Притеснявах се при банковия срив, изнервях се при последната криза. След това вече всичко ми е през байрака. Айде, давай, какво има?

Значи…

Да не се разлагаме! Кратко!

Добре! Реших да ти направя изненада. Да те поздравя по-различно. Пък и да почистя апартамента, да пусна пералня, та и вечеря да сготвя. Взех си ден отпуск, метнах дрехите в пералнята, посетих Женския пазар… Тоест, първо обиколих Женския пазар, купих телешко, докато… течеше.

Телешко? Десислава вдигна вежда.

Не, не телешкото пералнята. Но не веднага. Пъхнах месото във фурната, тръгнах да чистя, и после котаракът

Жив ли е?

Разбира се! обиди се Боби. Само малко мокър е. Виж, като включих пералнята, вътре котарак нямаше. Честно! А после… се оказа вътре.

Как? Как попадна котаракът в заключена пералня?

Не знам. Може би… се инфилтрира.

Десислава присви очи:

Свежо, разказвай нататък но нека първо видя котарака. Да съм сигурна.

Слънчице, не мога… трябва да го разкачвам

Надявам се, че краката му са на място?

Боби изтри одрасканата си физиономия и кимна умислено:

И още как! Само временно обездвижени… за сигурност.

Ясно… После ще се разправяме. И после?

Значи, докато котаракът си взимаше баня, подуших миризма на изгоряло. Тичам в кухнята, отварям фурната, изгарям си пръстите, месото гори, аз заливам с олио. Ама откъде да знам, че ще пламне?!

Косата ми опърля, дим навсякъде, гася, а котаракът вой. Хуквам към пералнята, котешки очи се лепят на стъклото, ясно не му е по вкуса вътре. Спирам я ама не ще да се отвори! Котаракът се дере, котлонът гори, хващам лост Машината протече веднага и обилно, но котаракът излиза герой!

Докато гасих фурната, онзи с мокри лапи влетя из къщата: побесня, обърна две вази, омаза килима, свлече пердетата, издраска тапета, строши пенливото вино от масата, съседите тропаха по радиатора отдолу и май обещаха да ме кастрират. Защо, не знам на него ли или на мен се дразнят? Ама и двете оцелели сме! Недей се тревожи!

Десислава, бършейки сълзи от смях, прекара погледа си из апартамента. Апокалипсиса беше изпълнен детайлно: всичко както Боби го описа, плюс още десетина ужаса, от които някоя по-неопитна жена щеше да припадне.

Само не и Десислава. Двадесет години начело на голяма фирма ѝ бяха изградили имунитет към стреса. Важно беше, че няма внуци на гости, а мъжът и котаракът живи, въпреки че Боби се стараеше щението си.

А котаракът… беше сложен на радиатора, привързан с всичките лапи, муцуната омотана с бабиния плетен шал. Но жив, неопърлен, и това беше нещо! Боби побърза да обясни:

Виж, любов моя, не искаше да седи на радиатора. Притесних се, че ще остане мокър. Опитах да го изцедя, не даде! Та, вързах го А муцуната да не вика, че съседите вече десет пъти звъняха, заплашват с пожарната и полицията; даже май магьосница ще викат да ни прокълне!

Десислава отвърза животното, гушна го, избърса го с останалия без коса хавлиен парцал от главата на Боби, и освободи муцуната на малкия герой.

Боби, ти си джендър! Можеше да се задуши, бе! Макар че след изпиране, едва ли остана страх в него. Както и в мен.

Седнала на дивана с котарака в ръце, Десислава хвърли изразителен поглед към мъжа си.

Е, сега?

Какво? сви рамене Боби гузно. Сега да се обеся сам, или ще ме довършиш ти?

Ох, драматично въздъхна Десислава. Осми март, ей!

Боби грейна като мартенски лъч, хукна към другата стая, върна се със загадъчна физиономия, ръцете зад гърба. Коленичи пред жена си и започна тежкопатетично:

Деске, слънце мое, трийсет години сме заедно, все още ме изненадваш! Най-красива, умна, търпелива, грижовна, истинска съпруга, майка и баба! Честит женски ден! Остани винаги такава!

Само това…

Изваждайки отзад смачкани рози и кутийка с златен пръстен, Боби обясни засрамено:

Цветята бяха много хубави, клиенти от пазара. Но… не издържаха срещата с разгневен котарак. Недей се сърди, моля те! Нито на мен, нито на него той наистина няма вина. Много исках да те зарадвам.

Десислава подуши цветята, усмихна се и притисна главата на Боби до скута си.

Миришат, честно казано и, чудо, не на загоряло! Недей повече експерименти, Боби, става ли? Цветя стигат друго не ни трябва, нито къщата, нито съседите ще изкарат още едно такова празненство.

Ами, помислих си, на работа ти подаряват скъпи букети, изненади… и исках аз да ти направя нещо различно. Да е с “фойерверк”, с пламък, да те шокирам…

Успя, страдалецо засмя се Десислава. И с пламъци, и с всичко. А няма значение какво става на работа важен си ти, че го правиш от сърце!

Айде, хайде, да чистим, че този апокалипсис няма да се махне сам, а после ще се извиняваме на съседите, преди наистина да повикат вещицата. Макар че сигурно и тя си има мъж, който опитва да я изненада. Представи си положението там…