Баба Мария Иванова се събуди с тревожен сън мъртва майка й й предлагаше пайове: Яж, дете мое. Баба Мария се опита да яде, но никой хапка не й беше достатъчна. Сутринта в главоболието ѝ се вдигна страх ако покойните ни хранят дори в сън, сигурно не остана много време.
Тя включи компютъра, потърси в интернет и прочете, че един будистки монах говори за сън, в който се получава храна, и предсказва, че остава не повече от две седмици. Не искаше да замина светът на Бог е красив дори в зряла възраст, а тук има още място за живеене. В сърцето й се натрупа тежка тъга, колкото мигове изминават бързо.
Тогава реши да бъде смела и да приеме неизбежното. Поръси старите снимки в късимки нямаше смисъл да ги пази, никой не се нуждае от чуждите спомени. Слънцето блестеше навън, затова излезе, за да излее тъгата.
Облече се, излезе навън и чуха се детски плачове от съседната апартаментна сграда. Стената между квартирите беше тънка се чуват всички звуци. Какво се случваше с това дете? Баба Мария застана и слушаше. Отвори се вратата и влезе млад мъж с бледо лице, докато зад него стоеше жена в кърпа, очакваща второ дете.
Раждат се, но майката почти не оцеля, когато раждаше нашата девойка Ани, измърда той. Той ми каза, че няма да прекара тази нощ. Сълзите почти избухнаха.
Младите се преместиха в кухнята на баба Мария. Първо трябваше да успокоят Ани, затова баба изпълни стъклен чаша с ягодов морс и каза: Виждаш ли малките ягоди, които плават в чашата? Това е добър знак пий, моля. Защо е добър знак, не обясни.
Ани се успокои и започна да оглежда непознатото около нея. Отец й Сашо Петров също седна в кухнята, но се замръзна, гледайки сцената. Баба хвана ръката й и каза: Хайде, ще ти покажа къде живея. Третираха се на обиколка. Сашо се изправи и ги последва. Баба посочи портрет на възрастен мъж: Това е дядо ми, войник от Втората световна война. Ани го разглеждаше, а Сашо с любопитство гледаше.
Към една рафта с фарфорови фигурки катеричка, зайче, лебед и други птици Ани се приклащка. Папата й подаде фигурка, завъртя я в ръцете и я върна на рафта. Тя избра катеричката. Дядо й я разгледа още веднъж: Колко е красива. Ще играеш с нея по-късно.
Обиколката свърши и домакинята им предложи да се нахранят. Трима се върнаха към масата. Сашо се сети, че не е измирал ръцете. Баба затопли пилешка супа; гостите бяха гладни. Сашо не успя да изяде всичко, но баба добави още. Слънцето залязваше и Сашо не искаше да се връща у дома там беше тревожно, а при баба Мария се чувстваше като у роднините.
Той забеляза, че в банята водата бавно се оттича. Навярно е запушена, каза и донесе инструмент. След като поправи банята, се върна в кухнята за профилактика, държейки телефон до уха си.
Нощта навън се спусна, а Ани се разтърси от сън. Баба й даде топло мляко и я постави на дивана. Сашо тихо седеше в кухнята. Когато Ани заспа, той попита: Мога ли да остана нощувам в кухнята ви? Баба Мария го разбра в тази квартира му беше трудно и се съгласи. Той донесе кърпа, а след това двете души разговаряха шепкаво. Сашо разказа за прекрасната си съпруга и колко я обича.
Тогава баба му пожела лека нощ, нарече го млад син и в очите му се появи топлина. Всички се легнаха, а баба почувства, че младостта й се връща, като когато нейният син живееше под същия покрив. Сега той е и стар, но спомените живеят.
Той се оказа погрешен будистки монах ако те хранат в сън, може би ще направиш добро дело за друг. Сутринта телефонен звън събуди всички. След половин минута Сашо закрещя радостно: Ани, имаш сестричка! Ура! Докато се приготвяше закуска, той отиде да купи торта. Целият ден бащата и дъщерята прекараха при баба Мария, като истински роднини, и нощуваха при нея, без страх и тревоги.
След един ден Сашо отиде на работа, а Ани остана в детска градина, докато баба Мария разхождаше малката девойка в парка близо до къщата. Дочерята на Ани, новороденото бебе, пристигна, носейки още повече радост и грижи в дома на баба Мария.
Този странен сън и случващите се събития показват, че когато споделяме грижа и топлина с другите, животът ни се изпълва със светлина. Истинското богатство е в обичта, която даваме, а не в часовете, които ни остават.
