Тя не може да живее тук, ние я не искаме, чух как дъщерята ми от съпруга, **Гергана**, силно обяснява на братчето си, че трябва да ме изкарат от къщата, в която живях последните 15години.
Чакай малко, **Тамо**, не е толкова просто. Къде сега ще отиде леля **Тамара**? каза **Юрен**, синът на съпруга ми, когото винаги смятах за почовечен и достоен, отколкото неговата сестра. За 15години съвместен живот с мъжа успях да видя доста неща.
Преди време загина съпругът ми. Дошли са му децата от първия брак и веднага започнаха да се намесват в наследството. Всъщност наследството не е малко: къща, градина, гараж, кола.
Аз не си претендирах за нищо, но ако съм честна, не очаквах да ме изгонят от дома толкова бързо.
Срещнах **Павел** вече в зряла възраст, след като и двамата преживяхме неуспешни бракове и имаше пораснали деца. Аз имах две дъщери **Гергана** и **Радка**, а той имаше дъщеря и син.
Токувиже си празнувах 50годишния юбилей и дадох старшата дъщеря в брак. Тя доведе зет си вкъщи, а още имаше и младата, все още неомъжена, **Радка**. Не можех да си представя как ще се оправяме, имаше само малка апартаментична стая.
Но почти веднага след това срещнах **Павел**, който беше на 5години повъзраст от мен и отдавна живееше сам. Децата му вече бяха възрастни, женени, и той им осигуряваше жилище, защото някога ръководеше отдели и неплохо печелеше.
С една дума, **Павел** не се колебаеше и веднага ми предложи да се преместя при него. Обмислих всичко и реших защо не? Той беше добър човек, а като мъж ме уважаваше.
Преместването в селския му къща беше чудесно. Имаше градина, кози, зайци, а понякога държахме и краве и прасе. Децата ни често ни посещаваха и моите, и неговите и винаги ги посрещахме с пълни колички с домашно приготвени неща, никога не ги изпращахме с празни ръце.
С **Павел** не бяхме официално женени, в началото говорехме за това, но после решихме, че печатът в паспорта в нашата възраст не е толкова важен.
Това бяха 15 прекрасни години заедно и нико́й не съжалява за тях.
През това време младата ми дъщеря също се ожени, а между нея и старшата почти се бяха спорили кой има право на апартамента. Старшата, която вече живееше в къщата, не искаше да споделя с сестра си нито да пуска нейния съпруг, затова заплати на **Гергана** парично обезщетение и така, изглеждаше, всичко се уреди.
Но преди година **Радка** се разведе, завърна се с детето си обратно у дома. **Гергана** не беше доволна от това и отново започнаха да се клатят споровете.
Аз се надявах, че те ще се помирят и ще се съберат отново, но досега това не се случи.
Сега съм и без съпруг, а трябва да се връщам у дома. Разбирам, че там без мен също е теснино.
Тетко **Тамара**, ако искате, останете тук, докато не намерим купувачи, предложи **Юрен** следващото утро.
Бях радваща се на тази щедра оферта, но дойде и **Марина**, която уточни условията: трябва да продължа да водя стопанството, но вече сама. Значи ще стана безплатна работна ръка за тях, вместо да плащам наема?
Не ми се струва привлекателно в селото трябва да се грижи както за градината, така и за животните, а аз вече не съм млада; имам 65години.
Сега съм в трудна ситуация, нямам идея какво да правя. Да остана тук и да бъда наема на чуждите деца, които могат да ме изпратат, щом намерят купувач, или да се върна в апартамента към децата си, който, между другото, по документите все още е мой? Но и там съм излишна.
Какво да правя? Подскажете ми, моля, може би от друг ъгъл изглежда поясно?
Приятели, ако искате още истории оставете коментар и лайк, това ни мотивира да пишем повече!
