Намерих причина да предложа. Разказ
Благодаря ви за подкрепата, за лайковете, за съпричастността и отзивите към разказите ми, за абонамента, и ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ от мен и петте ми котарака! Споделяйте, моля ви, разказите които ви харесат в социалните мрежи и това значи много за автора!
Дъщеря ти дали искаше да си вземе породисто куче? попита веднъж една жена съседът й.
Искаше, ама нямаме излишни пари, сами се оправяме, без мъж в къщата, отговори жената. Но съседът само се усмихна широко: Ще ти го подаря, без никакви левове, ела да видиш.
Като за зла съдба, дъщерята Пенка беше тъкмо прибрала от училище и като чу това веднага се засили:
Мамо, хайде да идем, щом е безплатно, мамо! Ще го разхождам, ще уча само за шестици, обещавам, мамо!
Брей, Добрин, какъв си мъж, докарваш ми детето до поголовие, а аз да се оправям после, намръщи се Мария Иванова.
Първо ме огледай хубаво, Мария, пък после се сърди! Добър съм, работлив съм, само самотен останах.
Я стига, Добрин, що ще те оглеждам, нима те не те познавам от дете? Аз съм ти с цели седем години по-голяма аз гимназия завърших, докато ти в началното ходеше! още повече се ядоса Мария.
А сега виж две глави сме почти еднакви, само малко по-висока си, а аз по-силен! рече Добрин, прегърна Мария през рамо и кимна:
Пенка, виж колко съм по-висок и як от майка ти!
Ама по-ум си по-слаб, щом пред детето ме мачкаш! едва се измъкна Мария.
А и аз какво умен човек като тебе ми трябва, че иначе ще си се въртя в кръг, усмихна се Добрин тъжно.
Стига ви, за кучето ще ходим ли или не? почти разплакано се обади Пенка.
Ей го на, къде ще намерите без пари такова сладурче, с петънца, и каква история има! Просто тръгвайте, ще видите… гласът на Добрин стана мистериозен, и Пенка стисна ръката на майка си:
Мааамо, обещаааа!
Добрин видя тревогата в очите на съседката си и засуети се:
Карам колата, ей тук е, до две преки! Няма да съжалявате!
Мария Иванова го изгледа настрани, въздъхна и на Пенка каза:
Хайде тогава, казват малко кученце, слушай ме обаче, ако се заиграеш и забравиш уроците…
Пенка цял път разпитваше: Кученцето весело ли е? Как се казва? Чичо Добри, още ли има много?
Най-сетне стигнаха до стара кооперация.
Това е квартирата на покойната ми майка. Давах я под наем, ама кофти стана. Простете, вътре е мръсно, не можах да изчистя вчера разбрах какво е станало, като отидох при наемателите за парите…
Вътре беше наистина кошмар разхвърляни торби с просо, празни кутии от бисквити и смачкани, вонящи консерви, а в самия ъгъл, притиснати рамо до рамо, сивкава котка с жълти очи и рошаво кутре.
Мръсни, проскубани, но както по-късно се оказа непоколебими пред страшната съдба, която им бяха оставили човеците.
Да ги видиш, разказваше нервно-весело Добрин, Месец не бях идвал, отивам за наема, а тук ето какво!
Съседите разказали, че две девойки, които живеели под наем, избягали внезапно преди две седмици, без дължимото. Кучето и котката просто захвърлили.
Така бедолажите останали затворени, не знаещи дали спасението ще дойде.
Без ядене, без вода, сами, заключени в апартамента.
Как са оцелели? с ужас прошепна Пенка.
Следите на отчаяна борба за живот личаха навсякъде. Гладните животинчета изяли всичко, намерено бисквити, бонбони, после гризли сурово макарони и даже погълнали сухи овесени ядки. Случайно намерили и изяли консерви с месо и подсладено мляко, оставени от бегълките. Всичко, що се ядеше, пратили по предназначение!
Но най-важното било водата.
Котката уж можела сама да пуска чешмата в банята, или случайно станало. За късмет не я пуснали докрай, та да наводнят съседите иначе по-рано биха ги намерили…
Добрин донесе храна и Пенка веднага се хвърли да гали и храни и двете същества. Дори Мария не сдържа сълзи от жал.
Все така знаех, не сбърках с теб, Мария, добра жена си, говореше тихо Добрин, докато Пенка гушкаше пълните, наядени коремчета на кучето и котката, Хайде двамата вкъщи а за жена ще дойдеш ли, Мария? Не се ожених, щото като теб не намерих. Кажи да, заживеем си по царски! Кола имам, два апартамента ще има къде Пенка да живее, като женим и нея. Другия ще го дадем под наем, ама на свестни хора. Ще ме вземеш ли? Може и деца да си народим коте и куче вече си имаме, като на едно добро българско семейство, айде!
Съгласи се, мамо! викна Пенка, ту не разбрала напълно какво става.
Добрин се разсмя:
Е, всички са за, решавай!
Уф, стига де, Добри, майтап ли правиш сега? смути се Мария. Съседът й беше наистина хубав и добронамерен, не захвърли котката и кучето, с добрина се хвърли да помага.
Честно казано, не се бе и надявала Мария Иванова някой да я поиска за жена. А когато си представи как Добри я прегръща, сърцето й усети неочаквана радост.
Остави ме да помисля, ако не се шегуваш, изкушаваш ме, е! изчерви се цялата Мария.
Мисли, мисли, не сме горделиви! Аз взимам котката при мен, а кученцето на вас, както искаше! Утре ще дойдем с Мурка за отговор. Ти, Барко, ще оправиш дома, а? Добрин се обърна към песа, който одобрително излая.
Добрин убеди Мария да стане негова жена.
След месец цялата кооперация отпразнува сватбата им.
Готвиха в апартамента на Мария, масите подредиха у Добри там повече място в ергенската му бърлога.
Мурка и Барко не се отлъчваха от новите стопани и животните винаги знаят при кого да държат.
След година Мария и Добри се радваха на близнаци Стояна и Алекси.
Мурка и Барко вече имаха работа наглеждаха децата. В голямо семейство винаги има кой какво да върши.
А най-важното в голямото и задружно семейство щастието е изобилно!
На децата радост, на животните също.
Особено щом и коте с куче има в къщата!
