Все пак ти си най-добрата Отшумя сватбата в селото, Даша и Герман се ожениха. Селската сватба е винаги весела – празнува се дълго, компанията се събира по дворове и пейки, стига да има повод. Даша и Герман заживяха в къщата на неговата баба, далеч от родители. Герман кара „ГАЗ-ка“ – носи стоки от града до двата селски магазина. Герман и Даша се познаваха от училище, макар той да беше завършил две години по-рано. Като се срещнаха след време, Герман бързо разбрал, че това момиче ще е грижовна съпруга. След два месеца ухажване нещата стигнаха до сватба. – Даше, хайде да се оженим! – каза Герман на една среща. – Ама толкова скоро?! – Какво да чакаме, познаваме се не от вчера. – Ще станеш ли? – Ще! – засмя се Даша. Майката на Даша остана изненадана от новината. – Много му е набързо на Герман. Дали наистина те обича? А ти, какво изпитваш? – Харесвам го! – Само да не сбъркаш, дъще, мъжът е стена! Селото забеляза, че Мишо, синът на Таисия, напоследък пие често. Беше сериозно и срамежливо момче, работеше комбайнер, ала завърза приятелство с безделните пияници. – Ох, Тася, какво става с Мишо – чудеха се съселяните – беше такъв работлив и сега, ако не спре, ще го изгонят от комбайна. Месеци наред Мишо не изтрезняваше. Майка му се караше, умоляваше, но нищо не помогна. Стигна жътвата, а той не отиде – и го уволниха. Знаеше техниката като петиците на ръката си… – Какво стана с Мишо, – цъкаше с език баба Евдокия на Таисия, – видях го пак пиян, а беше такова злато… Таисия не знаеше какво да мисли. Влезе вкъщи – Мишо мърмореше на дивана: – Даше, защо се омъжи за него, аз те обичам… – За Даша ли било всичко?! – стресна се Таисия. – Значи Мишо я обича, а никой не знае, милото ми момче… Видяла Дашка по пътя, спря я: – Що тъй, Даше, замина с Герман, а Мишо страда?! Той дали не затуй пие? – Нищо такова, – изуми се Даша, – само здрависване, туй то… Никога не съм подозирала… – Мълчал е, обича те, чух го сам, а е срамежлив! – Ще поговоря с Мишо, теть Тась, честно! Два дена по-късно Даша мина край пейката, дето седяха махленските пияници, и Мишо сред тях. – Мишо, имам разговор с теб, – останаха сами. – Любовта от кога е? – Още от училище… – Мишо, когато обичаш, искаш добро на другия и оставаш човек. Пиенето не решава нищо, измъчваш и майка си. Ако се обича, ще срещнеш щастието си. Пази майка си. Даша тръгна. Мишо гледаше: – Все пак ти си най-добрата… Даша забеляза, че колата на Герман е край магазина. Влезе, а вътре Герман прегръща и целува Таня-продавачката. – Как не навреме влязох… – промълви тя. – Вкъщи ще говорим, – смутено отрони Герман. – Какво има да се крие – изсмя се Таня, – отдавна се обичаме, Герман се ожени на пук на мен… – Вече ми е ясно всичко, – излезе Даша. Майка ѝ я успокояваше: – Дъще, предупреждавах те, ама ще се оправиш. Всяка грешка се поправя! Новината за развода бързо обиколи селото. – Мишо, Даша се развежда! – каза Таисия. – Не лежи, тичай у бригадир Михалчо, ще те върне на работа – каза ми го, вижда, че не пиеш. – Аз знаех за Герман, ама кой ли ще ми повярваше… И скоро – новина: Мишо и Даша ще се женят! – Чухте ли, Мишо-пощальонът и Даша сватба ще вдигат! – разказваше пред магазина баба Евдокия. – Таисия сияе, помлади се! – Мишо заряза ракията, ще е добър мъж, това е любов! – потвърди Валя-съседката. – Герман с Таня… ще си патят, ще видиш – заключи баба Евдокия. Сега Мишо се прибира вкъщи, Даша слага борш, кюфтета, пече баница, весела е. – Колко вкусно, Даше, – яде с апетит Мишо. – Нали уж не си добра домакиня? – Оф, Миш, лоша съм и капризна, – смее се Даша. Но в подредената кухня Мишо казва: – Винаги съм знал, че ти си най-добрата. – Миш, а и бебе чакаме, – казва Даша. Очите на Мишо светват. – Сериозно?! Знаех си, че ти си най-добрата! – прегръща я. Даша роди дъщеричка, след три години син. Всички са щастливи – най-вече баба Таисия, която обожава снаха си и внуците. Животът си върви по старому…

Ти пак си най-добрата

Голямо сватба се вихри в малкото село до Пловдив, където се ожениха Силвия и Герган. Селската сватба у нас винаги е весела, а и след нея празненствата продължават дълго ту край чиято къща се съберат, ту направо на пейка на площада. Само повод да има.

Силвия и Герган веднага заживяха отделно от техните, в къщата на баба му. Герган работи шофьор на камион и вози стока от Пловдив до двата магазина в селото.

Герган не излизаше много със Силвия, но още от самото начало знаеше, че скромното и добро момиче ще стане грижовна съпруга. Два месеца изкараха заедно преди да стигнат до сватбата.

– Силве, хайде да се оженим предложи Герган на една от разходките им покрай реката.

– Леле, толкова бързо ли?

– За какво да чакаме? От деца се познаваме, само че аз завърших две години преди теб. Е, какво ще кажеш, съгласна ли си?

– Съгласна съм! очите ѝ заискриха радостно.

Майката на Силвия, леля Гина, доста се изненада.

– Лельо, много бързо ви се наредиха нещата с Герган. Дано да не грешиш, че така прибързвате… Харесваш ли го истински?

– Добро момче е, майко. Харесва ми.

– Добре, щом така го чувстваш. Дано да е твоята стена и опора.

В последно време всички в селото забелязаха, че Мишо се е поспоил. Някога работлив и тих, сега повече бе с ония момчета по пейките, дето не правят нищо, само по ракия кръжат.

– Лельо Тайче, Мишо не беше такъв поклащаха глава съседите. Момче работяга, кара комбайна, а сега ще го уволнят, ако не спре с пиенето.

Месеци наред Мишо не пропуска чашката. Майка му леля Тася си изкара душата от грижи и добронамерени думи, но той не ѝ гъкна. Дойде жътва, а той непоклатим на дивана, та го уволниха. Преди беше отличен бригадир, техниката му беше като детска играчка.

– Какво ти стана, Мишо? въздиша баба Евдокия, щом срещна Тася, Преди ден го видях пак подпийнал

Самата Тася не знаеше какво да прави. Връща се вкъщи Мишо на дивана, нещо си мърмори под носа. Приближава се да чуе:

– Силве, Силвенце защо за него се омъжи а аз аз те обичам

– Боже, всичко било заради Силвия пощальонката! отстъпи Тася, Мишо я обича? Никой не подозираше, че си пада по нея…

Същия ден Силвия излизаше от пощата Тася я причака.

– Как можа, Силве, веднага се хвърли при Герган, а Мишо? От него ти нещо не иска ли? Сега страда! Затова сигурно и пие

Силвия се обърка.

– Лельо Тайче, за какво говорите? Аз и Мишо никога не сме били заедно.

– Как така? Ами не се ли виждахте?

– Случвало се да се засечем, говорим две думи и толкова. Грешите.

– Любов, момиче… Сълзите му дочух днес… Срамежлив ми е той, за това не ти е признал. А сега…

– Сигурно и аз щях да съм на твоето място, лельо, не знаех, честно. Дано ми прости…

– Ти му поговори, Силве.

След два дни Силвия върви с чантата си по улицата и вижда няколко души седнали на дървета до пътя, бутилка върти от ръка на ръка, а между тях Мишо.

– Ей, забавлявате се спря се тя. Мишо, трябва да говоря с теб.

Компанията се разпръсна, Мишо с наведена глава остана.

Тя седна до него.

– Отдавна ли те мъчи?

– Кое?

– Любовта ти към мен

– Откъде разбра?

– Досетих се.

– Още от гимназията…

– Мишо, щом обичаш някого му желаеш добро, не го съсипваш, а себе си още по-малко. С това пиене само майка си мъчиш. Погледни се всички те съжаляват. Мислиш, че така ще се променят нещата?

– Не знам… Трудно ми е

– Ти си мъж, Мишо. Стегни се! Я ме виж нито красавица, нито домакиня вкъщи винаги е каша. Криви крака, мразя готвенето, заядлива съм… Кой ще ме търпи? Спри да страдаш по мен. Твоята любов ще се появи един ден, повярвай ми. Погрижи се за майка си, моля те.

Силвия стана и си тръгна, а Мишо я гледаше дълго.

– Все пак ти си най-добрата, само ти не го вярваш…

Силвия мина покрай магазина и видя колата на Герган.

– Ама нали трябваше да е в града днес чуди се тя. Влиза, но зад щанда няма никого, а от вътрешната стая се появява Таня-продавачката, руменееща и оправяща косата си.

– Силве, нещо ще купуваш ли?

– Не, просто видях колата на Герган, той не беше ли в Пловдив?

– А, да Нещо по колата. От гаража ще донесе части.

– Ясно Добре излиза Силвия.

Дните в селото си текат. Силвия все така носи писма, пенсии и вестници, но Мишо не се мярка повече. Дори се притесни малко. Следващият път когато даде вестник на Тася, попита:

– Лельо Тайче, какво става с Мишо? Нито го виждам, нито с приятели…

– Вкъщи е. Спря пиенето. Излезе, насече дърва, в караваната ги пренесе и пак вътре. Дори алкохолците, като дойдоха, ги изгони. Не е пил капка.

– Браво на него! Щом е спрял, ще си оправи живота.

– От теб е, ти му повлия.

Силвия весело продължи по задачите си. Понеже пак видя колата на Герган пред магазина, се втурна вътре, и… замря: Герган здраво държеше Таня в прегръдките си, целуваха се и дори не я забелязаха.

– Ох… май съм влязла в неправилен момент неволно излезе от устата ѝ.

– Силве, после ще говорим вкъщи каза Герган.

А Таня гордо я погледна:

– Напротив, точно навреме дойде! С Герган се обичаме отдавна. После аз сгреших, той се обиди, ожени се за теб нарочно, ама все мен обича. Така е, нали Гергане? кимна той гузно. Твойта връзка с него само е по документи

– Няма повече нужда да се обясняваш… всичко ми е ясно гласът ѝ потрепери. Излезе на улицата и дълго вървя замислена.

Майка ѝ Гина се опитваше да я успокои.

– Дете, предупреждавах те. Герган не беше за теб, но млада си, грешките се поправят. Всичко ще се нареди.

и новината за развода се разнесе светкавично

Силвия подаде молба за развод. В селото дълго вече се знае за Герган и Таня, само жена му последна. Вестта за развода се разнесе бързо.

– Мишо, да ти кажа новина влезе Тася у дома му, Силвия се развежда с Герган. Оная Таня Е, сега не кисней, а действай! Отивай пак на работа Михалчо, шефът в земеделската кооперация, каза, че ще те върнат.

– Знаех си, че Герган не е чист, ама не можех да кажа на Силвия. Тя нямаше да ми повярва…

Мина време и селото зашушука:

– Чухте ли, Мишо с пощальонката Силвия ще се женят. Сватба наскоро! разправя баба Евдокия пред магазина Тася направо сияе, от радост е подмладена.

– Така и трябва! Мишо е кротък, ще я гледа като принцеса. Като спря пиенето гледай го сега! се усмихва Валя, съседката на Тася.

– А Герган и Таня ще си ги намерят баба Евдокия знаеше всичко.

Михаил се върна у дома, а Силвия се суети в кухнята, сипва му шкембе чорба, сложи кюфтета и вади питката от фурната.

– Ама вкусна чорба, Силвенце доволно похапва той. А ти казваше, че зла домакиня ще си!

– Е, все още съм зла, Мише, и все мърморя!

Но той погледна уредения дом, сияещата кухня и рече:

– Най-добрата си, знаех си!

– Мишо, бременна съм! изтърси изведнъж Силвия. Мишо зяпна, после скочи изненадан и обзет от щастие.

– Силве, вярно ли е? Господи, толкова съм щастлив! Ти си най-добрата! затича се да я прегърне.

Роди им се дъщеря, а три години по-късно и син. Всички са доволни, най-вече свекървата Тася, която не може да им се нарадва. Животът си върви по реда…