**ПРЕЛЮДИЯ НА ЛЮБОВТА**
По пътя от работа на Киро му се прииска яко шкембе чорба. Толкова му се дояде, че краката сами го отведоха до магазина. Глъткайки лиги, той се запъти право към рафта с тестени изделия.
Тогава зазвъня Ватсапът. Жената.
“Записах се на нокти, ще съм след час. За вечерята се оправяйте сами. Или ме изчакайте.”
“Час” при жена му беше относително понятие. Да чакаш вятъра в полето не беше вариант. И Стоянчо сигурно вече огладня. Трябваше бързо да му провери домашното и да се заеме с чорбата.
Добре, кайма, фиде… лук имаме вкъщи… и две бирички… между другото, може и една кенче сос “Болонезе” Стоянчо го обича, и жената също.
След като си купи всичко необходимо, Киро побърза към вкъщи.
Отговорният второкласник му показа домашните и с чувство за изпълнен дълг се зарови в играта.
“Стоянчо, за вечеря шкембе чорба!” обяви Киро.
“Със сос?” попита момчето.
“Със сос.”
Стоянчо одобрително кимна и се върна към конзолата.
Шкембе чорба не отнема много време. Киро свари фидето, докато в другата тенджера задуши каймата с лука. Оставаше само да ги смеси. Който иска, ще си добави сос.
Тогава пак зазвъня Ватсапът. Отново жената.
“Вкъщи ли си?”
“Вкъщи.”
“Супер. Забравих портфейла. Ела да ме измъкнеш.”
Хвана портфейла и изтича към съседната сграда, където беше фризьорският салон.
Оказа се, че може и да не бърза. Чакайки ги, прелистваше списание на масата.
Времето уби, но му се доигра да набие този, който издава подобни глупости.
Реклами, реклами, само реклами. А за четене? Статии имаше, но напълно безсмислени как да се омъжиш успешно, как да отслабнеш, как да привличаш мъже и дори как да си подготвиш “плацдарм” за интимни отношения.
“Плацдарм” не в смисъл да разглобяваш леглото, а предварителни ласки и прочие разгорещяване. Прелюдия на любовта, наричат го. Тук вече беше върхът на идиотизма.
Авторът сериозно обясняваше как да хвърляш многозначителни погледи, как да докосваш неусетно ръка, крак или друга част от тялото на обекта на желанието си.
Говори някакви глупости за аромати, розички, романтични свещи и подобни. Сякаш човекът живееше в измислен свят на букети и бонбони.
Десетгодишният брак го научи на съвсем друго.
В реалността нещата не стават така, както в списанието. Деветдесет процента от омъжените жени се прибират вкъщи с мисли от сорта на “трябва да сготвя вечеря, да пера, да проверя домашните на детето, да изгладя…” Какви рози?!
Ако искаш романтика? Поеми поне със миенето на чиниите след вечеря и проверката на домашните. По-добра прелюдия в ежедневието няма.
Няма да ти трябват аромати, нито рози, и главата на жената ще боли по-рядко. Междувременно, ето я и тя.
“Готово смъх! Иди да платиш на майстора! Да вървим ли до магазина?”
Жената беше в прекрасно настроение. Очите й искряха, усмивката светеше. Ето какво прави един хубав маникюр! Време беше за малко възпламеняване.
“Не трябва” поклати глава Киро. “Вече си купих. И вечерята е готова.”
“Супер! Какво е?”
“Фиде болонезе” каза той максимално небрежно.
Секунда по-късно петдесет и пет килограмма се провиснаха около врата му.
Прегръщайки я, Киро погледна гланцовото списание на масата и показа на неизвестния автор среден пръст.
Ето така се запалва искрата на любовта. Няма съмнение, че вечерта ще пламне в истински огън.
Това не са розички и свещи.
Това е истинската прелюдия.
