Представи си, настояваха да ги нахраня. Веднага се обадих на шефа им и му разказах всичко.
Не беше отдавна, когато сменяхме прозореца в стаята на сина ми. Мъжът ми беше на работа, а синът ми на училище.
Докато чаках майсторите да дойдат, заключих вратите на останалите стаи, за да не надничат вътре.
Домакинството ми е спретнато, но не обичам непознати да се ровят из стаите.
Дойдоха трима майстори да монтират прозореца, и още с влизането си се провикнаха с висок тон.
Поведението им ми беше неловко не разбирам такова държание от хора, които виждам за първи път.
Оттам нататък стана още по-неприятно. Един от мъжете отиде при затворената врата, отвори я и започна да се оглежда:
Значи тук ще сменяме прозореца, така ли? И без да ме изчака да кажа нещо, отвори вратата и на другата стая.
Защо отваряш вратата, като виждаш, че е заключена? Първо питай, после отваряй, не си в собствения си дом. Аз ще ти покажа къде е работата.
Майсторите им трябваха почти пет часа, за да сменят прозореца. Ако не излизаха толкова често да пушат, щяха да приключат по-бързо.
Докато събираха инструментите си, сложих вода за чай. Исках да ги изпратя, а после спокойно да изпия едно кафе, преди да започна да чистя след ремонта.
В този момент в кухнята влезе същият мъж, който отваряше вратите, и каза:
Виждам, че готвите нещо. Ще ни дадете ли нещо за вечеря?
Изненадах се от подобна молба.
Не. Не съм предвидила нищо за вечеря, вероятно жените ви ще сготвят.
Вече пет часа сме тук, уморени сме и огладняхме. Клиентите обикновено ни хранят. Не може ли поне по един сандвич да направите? Ако останехме до вечерта, пак ли щяхме да останем гладни?
И в такъв случай нямаше да ви храня. Не сте дошли на гости, а на работа. Плащам ви за труда, за храната си мислете сами.
Не им дадох нищо за ядене и те си тръгнаха много обидени.
Такава наглост не бях срещала досега.
Наистина ли мислеха, че ще им сложа софра?
Когато по-рано сме правили ремонти, майсторите винаги си носят храна и най-много да поискат чаша вода, а и това се случва рядко.
Смятам, че клиентът не е длъжен да храни работниците. Това са делови отношения, които не бива да се смесват с трапеза.
Понякога в желанието си да сме гостоприемни, хората забравят къде е границата както и че уважението започва и свършва с добрите обноски от двете страни.
