Димитър, моля те, пусни ме Опитвахме се да построим семейство, но не успяхме. Защо да се мъчим взаимно? Нека просто се разведем?
Веднага! се усмихна той, мечтаеш. Не те пускам. Ти си жена ми, аз съм мъжът ти и имаме семейство. Трудно ли ти е живеето? Може би ме остави сърцето? Или имаш някой друг? Отговори, щом те питам!
***
Радка седеше на ръба на дивана, нервно мръщи край на пледа. След поредната кървава изправка с мъжа й й се искаше да се разтвори в мъгла, да изчезне от неговия свят. Може би да се развеждат но куражът да подаде молба за развод ѝ липсваше. Две години брачния им сън сега се чувстваха като кошмар, а последните шест месеца особено тежки. Димитър се превърна в безмилостен домашен цар, който всеки ден намираше нови предлоги за упрек.
Сутринта всичко започна с невинна ситуация. Радка поръча нов крем за лице.
Още пари за безполезни неща? чу тя гласът на Димитър, когато се завърна с пратката.
Тя се опита да обясни, но Димитър не слушаше.
За какво мислиш за нас? Или само за себе си, скъпа? Стоманката му е нужна! По-добре да ги вложиш в нещо полезно, например да помогнеш на моите родители.
Дим, защо винаги така? Аз работя, имам свои левове. На твоите родители винаги помагам, знаеш ли.
Какво правиш? Само копчета им превръщаш! Те се нуждаят от истинска подкрепа, разбираш? Ти си егоистка, Радко. Пазаруваш си цялото, което печелиш, за кремове и кърпи!
Гласът му се изви, очите му минаха светкавици. Радка разплакана се огледа в стената. Димитър, както обикновено, задръпна вратата и я остави сама с плач и безпомощност. Той винаги правеше така първо притискаше, после изчезваше
Радка помнише как всичко започна. Димитър изглеждаше идеален: внимателен, грижовен, любящ. Но с времето нещо се променяше. Или просто той се скрити пред нея?
Вечерта Димитър се завърна. Радка беше в кухнята, пиеше чай.
Какво, отново плачеш? попита той, без да гледа.
Не просто ме нарани…
Аз? Само ти си виновна. Трябва да мислиш какво правиш.
Какво правя грешно? прошепна тя.
Всичко! Не се стараеш. Аз работя, уморявам се, а ти? Цялото утро на клавиатурата, следобед в къщата!
Аз също работя, не по-малко от теб, отвърна Радка, но скоро се съжали.
Каква работа? Копчета печелиш! Аз осигурявам семейството. Трябва да го цениш, Радко. Дори не съм чут благодарност от теб! А аз заслужавам!
Ценя, Диме но не означава, че можеш да ми говориш така.
Какво да ти казвам? Винаги недоволна. И ме дразни навика ти да плачеш безспир! Къде ме поставяш?
Дим постоянно си недоволен. Страхувам се да кажа дума, да купя нещо, дори да почина през деня. Не мога да се легна след обяд! Ако разбереш, ще започнеш да викаш! Умът ми не е стоманен, вече не се контролирам
Ох, не се жал! Винаги си жертва. Прокладваш ми гадене!
Той изрече отвращение, което на Радка се стори физическа болка.
Не разбирам какво се случва, прошепна тя, защо ме третираш така?
Прави всичко нормално, не ме дразни и всичко ще е наред.
Той я погледна без топлина, без любов, само с раздразнение.
Може би трябва да поговорим? предложи тя, да видим семейен психолог?
Психолог? Ти имаш нужда от психолог, а не аз. Ти си луда, отряза Димитър, винаги измисляш проблеми от нищото.
Тези думи я убедиха, че е време да тръгне. Димитър се захвана с бърза хапка и се засмя пред телевизора, а тя извади стария си бележник и започна план за бягство. Трябваше всичко да се обмисли детайлно.
***
Следващият ден Радка излезе по-рано от обикновеното. Реши да се спусне в някое кафене в София, да седне в тишина и да нареджи мислите. Поръча кафе, отворила бележника и започна да пише.
Първа стъпка: работа на непълен работен ден. Нужни ми са повече лева, отколкото сега. Втора стъпка: наема малка стая. Трета стъпка: събера вещите. Четвърта
Радка? я поздрави познат глас.
Тя вдигна очи и видя бивша съученичка Снежана.
Снежко! Какво изненада!
Дълго не се виждахме, усмихна се Снежана, какво правиш? Търсиш работа?
Не, просто исках да седна и да размишлявам, отговори Радка уклончиво.
Нещо се случва? Не изглеждаш добре. Болна си?
Тя не бе чувала подкрепа от години. Не се оплакваше пред родителите, за да не ги тревожи, а приятелката ѝ бавно отдръпна мъжа. Радка избухна в сълзи:
Снежо, всичко е ужасно. Мъжът ме изтощи, постоянно ме критикува, унижава. Не мога повече. Страхувам се, че ще ме удари, когато се запали.
Снежана я слушаше без да прекъсва.
Искам да избягам от него, продължи Радка, но съм уплашена. Не знам откъде да започна. Как ще живея след това?
Бягай! Не се притеснявай, ще те подкрепя.
Наистина?
Разбира се! Първо, няма да останеш сама. Ела при мен, живей малко време. Знаеш ли адреса? На второ място, не се колебай да потърсиш помощ. Има безплатни психологически консултации за жени, жертвени от потиснически мъже.
Не знаех за това, призна Радка.
Сега знаеш. Най-важното вярвай в себе си. Силна си, ще успееш.
След работа се видяха отново. Две часа разговор я превърнаха в друг човек.
***
Вечерта, когато се прибра у дома, Димитър я очакваше в креслото пред телевизора.
Къде беше? попита, без да се обръща.
Разходих се, отговори тя.
Прекалено често се разхождаш. Имаш ли любовник?
Сърцето й се охлади.
Какво говориш? вдигна се гласът й.
Какво? Не ме изненадва, ако си се разходила. Ти си бърза.
Диме, достатъчно, уморено каза Радка, не искам да чувам това повече.
Тя вдигна дълбоко вдишване, опитвайки се да запази спокойствие.
Димитър, трябва да поговорим.
За какво? За твоите изневери?
Не, за нас. За нашия брак.
И какво искаш да кажеш?
Искам развод.
Димитър се учуди.
Какво каза?
Казах, че искам развод. Не мога повече да живея така. Постоянно ме унижаваш, критикуваш. Аз съм нещастна до теб.
С ума ли си? Развод? Как ще живееш без мен? Нищо! Трябва да бъдеш благодарна, че съм те оставил жива!
Радка мълчеше. Не искаше повече да се бори. Вече беше взела решение.
Утре заминавам, каза тя спокойно.
Къде ще отидеш? викаше Димитър, ще живееш къде? Ти си нищожна!
Не ти е работата, отвърна тя. Ще се справя.
Няма да ти позволя! ревеше Димитър, ще те открия и ще съжалеш, че си се родила!
Тя просто се обърна и отиде към спалнята, за да събере вещите.
Димитър остана да нощува в хола. Нощем Радка не можеше да заспи, лежеше и гледаше към тавана. Мислите ѝ въртяха се като вихрушка. Страхеше се от бъдещето, от самотата, от щастието, което можеше никога да не намери. Най-големият страх да остане с Димитър.
Сутринта се събуди рано, изми се, облече се и отиде в кухнята. Димитър вече бе до масата, пиеше кафе.
Никак няма да отидеш, каза той, дори и да мислиш да избягаш, докато съм на работа!
Всичко вече реших, отговори тя.
Няма да ти позволя!
Достатъчно, Диме
Не разбра ли какво ти казвам!
Той се вдигна от масата и се приближи. Радка се уплаши.
Не се приближавай, помоли тя, Диме, отдръпни се!
Той я бутна в стена. Тя се удари с глава и падна на пода. Мъжът, който беше обичан, я удари с юмрук. Радка затвори очи, подготвяйки се за най-лошото
***
Полицията, чувайки късните крики в къщата в Пловдив, се спусна бързо. Съседите повикаха охраната. Тя беше отведена в болница. След като се изписа, подаде молба за развод семейният им живот се разпадаше в прах.
