Днес реших да отида на вилата, без да кажа на съпруга си, за да разбера какво прави тайно. Когато отворих вратата, ужасът ме обзема…
Имаме вила в село. Преди често ходехме там заедно отглеждахме зеленчуци, къпехме се в тишината, далеч от градския шум. Но напоследък той започна да измисля извинения, за да не ходим работа, умора, ангажименти. Не му обърнах внимание, всеки може да е изтощен.
Докато разговарях със съседката, тя неочаквано спомена:
Снощи видях мъжа ти на вилата.
Невъзможно! Той беше на работа.
Със сигурност го видях, настоя тя.
Изключих телефона, а в главата ми започнаха да се роят черни мисли. “Има ли друга жена? Там ли се срещат?”
Следващия уикенд той отново отказа да ходи.
Може да отида сама? предложих.
Не! отсече той. Няма да ми е спокойно.
Това ме подозри още повече. Когато излезе, го проследих. И както предполагах тръгна към вилата.
Изчаках малко и аз потеглих. Сърцето ми чукаше бешено, когато отворих вратата… и замръзнах. По-добре беше да видя любовница, отколкото това…
Влезнах и се заслушах. Тишина. Но от барака се носеше странен, тежък мирис сладникав и метален. Стъпка по стъпка, приближих се. На гредите висяха кожи… но една от тях беше прекалено подобна на човешка.
Не можех да повярвам. Тогава той се появи на прага. Лицето му побеля, когато разбра, че съм видяла всичко.
Ловувам… прошепна, приближавайки се. Не исках да те плаша…
Направих вид, че му вярвам. Принудих се да се усмихна. Но през цялата нощ не затворих очи. На сутринта, веднага щом излезе, с треперещи ръках се обадих на полицията. Знаех по-добре да проверят, отколкото да се окаже, че подозренията ми са истина.
