– Господи, Васко! Ти наистина си тежък човек! Толкова е трудно с теб! Защо просто не може да стане, както те моля, а?
Младата жена, която укоряваше мъжа си, наистина беше изумително красива. Не, тя беше приказно красива! Дълги крака, дълбоки тъмносини очи и тяло с такива пропорции, че мъжете в Парка Заимов извиваха шия, щом тя се появеше близо до хотел Балкан.
Мъжът й пък беше забележително незрачен. Почти с една глава по-нисък от нея, приличаше на малка бъчвичка. Дълги ръце, къси крака и оредяваща коса. Само очите му бяха истински красиви живи, умни, сякаш пронизваха човек отвътре. Толкова по-чудно беше, че тази двойка вървеше заедно. Капризна красавица и човек, който знаеше всичко за нея…
Те приличаха на Хефест и Афродита, само че на мястото на чука Васко почти винаги носеше в ръце дете.
Малката им дъщеря беше огледален образ на баща си съмнение за бащинство никога и у никого нямаше. От майка си бе взела само цвета на очите и буйна медночервена коса. Къдриците й бяха толкова гъсти и непокорни, че майка й бе престанала да се бори с тях, затова момичето, на пет години, препускаше по коридорите на хотела като огнен мълния, а баща й я гонеше.
– Деси, ако толкова искаш да отидеш на тая екскурзия, иди ти. Според мен Невена е още малка за такива неща. Пътят е дълъг, а и жегата… ще започне да плаче, да се цупи и ще ти развали цялата почивка, нали знаеш.
– За какво съм ти тогава, Васко? Дойдох тук с мъж, а накрая съм сама. В хотела не ме оставят на мира. Това въобще не те вълнува, нали? Все ти е едно!
Гласът на Деси зазвуча на ръба на истерия, а Невена прегърна още по-силно шията на баща си.
– Как можеш да мислиш такова нещо, любима! Много те ревнувам Васко се усмихна едва-едва и погали дъщеря си по главата. Хайде да измислим нещо по-интересно? Да покараме лодка по Дунав? Или дайвинг в Созопол? Какво искаш?
– Аз искам пирамидите! отсече Деси и му обърна гръб. Щом не искате ще ида сама!
Скандалът бе организиран първокласно. Васко сви рамене и гледаше как жена му отива към басейна, вече забравила за него и за детето.
С подобно поведение на Деси Васко бе свикнал още отдавна. Животът им не се различаваше много от двойките в тяхната среда той заможен, винаги зает, тя красива, млада, наслаждаваща се на вниманието.
Как попадна в графата модерен български съпруг, и самият Васко не знаеше. С жените никога не му вървеше особено, външността дори не беше основната причина. Васко не знаеше как да общува с жени, освен ако не бяха партньорки или колежки. Там бе галантен, с фин хумор, меко казано приятен. Щом обаче се влюбеше, ставаше друг човек загубен, не знаещ какво да направи. Дълго време Васко си беше дал сметка, че личният живот не му е писан. Живееше за бизнеса си, за обяд в неделя при майка си на Витоша и някак прие собствения си ергенлък за съдба.
Изключенията “не от любов, а за здраве”, по думите на майка му Пенка, бяха единственият пристан на облекчение.
Всичко щеше да си остане така, ако Пенка не решеше, че е време синът й да има семейство и наследници.
– Васко, наигра се вече! Сам няма да си намериш жена. Трябва ни сваха!
– Кой?! Васко, който пиеше чай с домашно сладко от малини, почти се задави и изля половината върху новата си риза.
– Похаби хубава дреха… въздъхна Пенка и го огледа изпитателно. Васко, ти си прекрасен човек умен, възпитан, успешен, но кой го усеща освен мен? Никой! Това не е редно! Постигна всичко, което мъж на твоята възраст може да иска и пак не си щастлив. Виждам, като гледаш децата на Мария. Племенницата ми, тя е хайла, но за майка й давам пример. Обожавам малките, но мечтая да люлея свой внук. Да видиш, че детето изменя всичко това е щастието, вярвай ми. Баща ти го знаеше. Цялото туй имане дом, кола, имот са нищо. Човек живее за чувства, не за тухли. Разбираш ли ме?
– Разбирам, мамо… Но сваха?!
– Точно така. Ти не умееш да намираш жени, затова ще се доверим на човек. Пиши тук каква жена искаш!
– Стига, мамо, глупости са те…
– Никакви глупости! Дай насам! Какъв цвят очи? Давай, казвай!
Този ден Васко просто й отговаряше, а тя търпеливо записа всяка негова мечта и страх. Получи се нещо, което и него го учуди.
– Такива жени няма, мамо…
– Ще видим! Пенка прибра листа в чантата.
И намери Деси бе точно по описанието. Външно.
Вътре, обаче, трябваше да разплита възел на брак договор, а не на любов. Скоро Васко осъзна, че съюзът им е по формула. Деси не възнамеряваше да стои вкъщи и да готви мусака на съпруга си. Интересуваше се само от себе си. В големия софийски дом, който Васко купи, бяха в различни спални, защото под твоя хъркане не може да се спи. Хърка или не, той не знаеше, но бе готов на всичко за жената, която мислеше, че обича.
Деси не искаше дете, но прие уговорка за отлагане. Аз съм млада, не съм видяла света. Ще ме заведеш наоколо, нали, мили?
Съгласи се. Пътуваха, въртяха контакти, учеха се да търпят един друг.
Пристигането на Невена ги сдоби с привиден мир. Васко бе до нея всеки миг. Единственото, което нараняваше, бе лекомислието и безразличието на Деси към детето.
– Няма да храня! После кой ще ми оправя гърдите?! Да дадем адаптирано мляко, да намериш дойка. Та нали и ти така си расъл така ми каза майка ти. А си станал човек. Не виждам проблем!
Нито майка й, нито Васко успяха да я разубедят. Невена цокаше доволно шишето, а баща й трескаво търсеше детегледачка.
– Полудявам! С детето вкъщи цял ден, докато ми писне! Ти ходиш на срещи и не усещаш! Аз да вия ли!? Искаш да изпадна в депресия? редеше Деси.
Майка й, Лалка, като чу, че зетят търси детегледачка, категорично се намеси.
– Защо? Твоята майка преподава, не може… Аз съм жива, ще гледам внучката си. Защо чужда жена в къщата?
Васко прие с облекчение. Тогава за първи път се скара с жена си сериозно.
– Трябва ли ми мама тук?! Да ме учи как се живее?! Подиграваш ли се? Мислех, че помагаш, а ти…
– Обичам те, но и нея! Ти даже към нея не минаваш… Нека има още някой, освен мен, който да я обича!
Деси трудно го преживя, но прецени, че тъпа кавга с майка й не й носи изгода.
Лалка се премести у зетя и се превърна във втора вселена за Невена след баща й. Майка й бе посетител само при протоколни изяви пред гости. Детската стая беше като сцена, а легълцето и вещите ѝ у Васко.
– Обичам я по мой начин! за първи път от сватбата Деси заплака, а Васко не я пожали.
– Мама ще остане. Можеш винаги да кажеш, че си решила ти да си с нея. Но дотогава… моята дума е закон.
Деси реши, че така има свобода, Лалка остана при детето.
Невена растеше като светкавица балет, частна детска градина, после обикаляния из Европа. Никога товар, винаги спътник.
Тази почивка беше рутинна докато Невена не вдигна температура и се оплака от силно главоболие.
– Всичко се провали! Деси мереше пода с крачки, докато чакат лекар, повикан от Васко.
– Ти чуваш ли се? Детето ти е болно!
– Детски грип! Защо поддаваш на прищевките ѝ?! Ти ѝ глезиш всяко желание! Ето до какво води! Баща на годината! Какво ще правим?
– Ще изчакаме лекаря, това ще правим.
Гласът на Васко бе толкова спокоен, че Деси замълча.
– Добре… Да не се караме.
Лекарят каза: лека умора. Отдих.
Васко кимна, но щом докторът излезе, нареди да стягат багажа.
– Връщаме се в София.
– Защо? Нали няма нищо страшно?!
– Лекарят не е Господ. Не ми харесва дете на пет не трябва да се оплаква от такива болки. Без коментар летим за вкъщи!
В софийската частна клиника Васко се оказа прав. Животът се срина за миг.
Клиники, лекари, без окончателна диагноза, но и без влошаване. Васко стана сянката на дъщеря си. Деси седеше уж до тях, но за лекарите беше чувалка нищо не знаеше, само плачеше и кимаше.
Тя не страдаше толкова за болното си момиченце, колкото за загубената свобода, за свежия въздух, който ѝ липсваше. Не бе за болници, дори и най-добрите, които Васко избираше.
Когато разбра, че той продава дома им на Драган Цанков, избухна.
– Защо, Васко? Пари ли нямаш?
– Да.
Бе толкова спокоен, че тя замлъкна.
– Как така? Толкова ли…
– Пари имах много. Ти затова беше с мен, нали? Но сега всичко ще дадем за детето ни. Трябва операция в чужбина и ще има! Домът, бизнесът, всичко. Ще продам даже часовника на дядо. За Невена.
– А аз? Какво ще стане с мен? тихо плачеше Деси, вече разбираща накъде отиват нещата.
– Свободна си! Давам ти апартамент, кола и достатъчно пари, за да си независима. Само идвай при Невена няколко пъти седмично. Ще заминем заедно за Болоня, където ще оперират детето. Каквато и да си, тя има нужда от майка си! Поне се престори, че ти пука! Ще бъде добре и за нея, и за теб.
Васко за първи път не се щадеше, или нея. Беше го страх до лудост от загубата на дъщеря си, от бъдеще без нея.
– Стига! Оправи се, не всявай страх в детето. Ти получи всичко, но сега… действай, Деси! Не ме карай да повтарям.
В този миг този дребен, уж обикновен човек, стана висока планина пред нея непреодолим.
Тя излезе, а Васко отвори стаята Невена шаваше на възглавницата.
– Тате
Лалка, която четеше до детето, стана и помоли Васко да излезе.
– Васко, ако може да остана с Невена…
– Госпожо Лалке, благодаря ви. Не знам как бих издържал без вас.
– Така ме е срам! Аз съм виновна за всичко. Не успях да я възпитам… Беше толкова добро дете, знаеше как да събира всички наоколо. Или аз бях сляпа? Как я изпуснах?
– Ако знаехме предварително, всичко щяхме да оправим… Дали наистина не я обича? Вие й бяхте страхотна майка, дадохте ѝ пример Страх ме е да не сбъркам и аз така с Невена. Как да не я изпусна?
– Готви се за трудното, Васко… Лалка избърса очите си и стегна косата си. Хайде, стига! Ако ни види тъжни, ще усети. Аз ще я приспя, ти изтичай до магазина за сладолед. Почти нищо не яде днес, поне с това ще я зарадваш. И още не се предавай, дай шанс на Деси! Не вярвам, че не я обича. Или може би не искам…
Два месеца по-късно операция. Пенка, майката на Васко, напуска работа, за да е с тях в Болоня.
Седем месеца семейство в Италия, терапия, надежда, която ту разгаря, ту угасва но не си отива, докато лекарят не свали очилата и усмихнат каже:
– Справихте се…
Животът спира за миг, поема си дъх и започва по нова пътека.
Деси се връща в живота на дъщеря си на петнадесетия ѝ рожден ден все така ослепителна, приведена над ръката на Лалка, кимва на Васко и стига до купчина връстници.
– Моето дете
Сини очи съзират лицето й.
– Мамо
Деси понечва да заговори объркано, но Невена я спира.
– Не бързай. Сега не е моментът. После ще говорим.
– Но исках
– Ще почака. Не сега.
– Моля те
– Добре. Ела.
Невена я води в кабинета на баща си, дръпва тежките пердета, качва се с краката на масата.
– Слушам те.
– Господи, колко си като баща си
– Какво, мамо, толкова ли съм трудна?
– Не за това говорех…
– Аз да. Но знаеш ли какво? Този тежък човек, когото ти толкова подценяваше и обиждаше, никога не е казал лоша дума за теб! Не дойде чужда жена вкъщи, само за да не ме разстрои. Дори не се разведе… Всеки път бе до мен, казваше имаш майка. Но теб те нямаше. Странно ли ти звучи? И още нещо, мамо…
– Какво? Деси почти шепне.
– Васко ме научи на едно да прощавам. Да не държа нищо лошо. Не знам дали ми се получава, но щом съм негова дъщеря, ще го направя. Нямам нужда от теб. Имам татко, двете си баби те са ми всичко. Знам, че мога без теб. Но заради него ще ти дам шанс.
– А досега коя бях?
– Каквато искаш кукла, обвивка, сянка… Директна съм, нали? Но помня как спях в клиниката с ръката на татко. Как Лалка ме утешаваше и как Пенка ми донесе розова шапчица, докато двете се смеехме до сълзи. Теб те нямаше. Помня първия учебен ден, каква радост беше за бабите, как се учех, как мечтах да танцувам с пачка, а баба Лалка ми ушила такава и ми купи корона. Как баба Пенка ме научи да рисувам Ето, това е моя картина първа награда от изложба! Теб пак те нямаше…
– Но сега съм тук
– Защо? Защо да не ти вярвам? Невена пише форми по стъклото, загледана навън, където Васко чака. Знаеш ли защо, мамо? Не знам и няма да мисля сега. Действай! Докажи, че имам нужда от теб тогава може и да простя. Сега добре дошла! Тортата ще е след час. Трябва да се върна при гостите. Извини ме.
Невена се спуска от масата, оправя пердето и на излизане обръща глава:
– Какво, мамо, трудна ли съм?
Деси гледа след нея, страхувайки се да не изплаши надеждата.
– Ако е така значи приличам на баща си. Това е най-добрият комплимент от теб! Може би, вече съм готова да ти простя. Ще видим!
Рижите къдрици блестят на светлината и изчезват зад вратата. Деси поставя дланта на стъклото, върху следите, които остави дъщеря й.
