Въображаемата приятелка
Около Веселина се завъртяха сума ти ученици вече трети ден. Момичето се беше прочуло из цялото училище като всесилна гадателка и новата училищна психоложка, та всички искаха малко от мъдростта ѝ. Дебнеха я пред тоалетната, настаняваха се до нея в столовата, носеха ѝ шоколади, домашни по математика и други жертви, които тя изненадващо отказваше.
Харесвам Дечко от 5 Б, според теб имаме ли бъдеще? с обожание въздишаше съученичката ѝ Пенка.
Не ти го препоръчвам. Дечко, на външен вид господин Отличник, ама като няма никой, си бърка в носа и после тайно си ги хрупа. С прехраната няма да имаш грижи, но върху това любовта ви ще се изчерпи. Ще прекарате живота си, ръчкащи се по носовете вметна, докато хрупаше геврек и сърбаше айрян, Веселина.
Пфу! Ужас! Добре, а какво мислиш за Митко? Свири на китара и винаги носи шестици
Митко? Той връзва консервени кутии на опашките на котките и ги гони из дворовете. Ще порасне коравосърдечен и хич няма да е за теб. А като всички китаристи ще си попийва.
Защо мислиш така?
Ти да си виждала трезвен човек с китара по сватба? Остави момчетата, оправи си по-добре математиката и спирай да си гризеш ноктите, иначе глистите ти ще заживеят с триста на обяд!
Аз нямам приятели. Всички ми викат дебелак и никъде не ме канят! изохка Павли от 4 В, тъкмо беше прелетял до другия край на масата, бутнат от обичливата Пенка.
В сряда започва записването за борба. Оставяш заявка в кабинета по физическо. Няма да отслабнеш, но никой повече няма да ти вика топка. И не замеряй бъдещата си жена така, ако не искаш цял живот да те гледа сърдито от другия край на масата.
Веселина се надигна от стола и занесе подноса до мивката.
Веселина, според теб тази година ли е по-добре да изкарам книжка или догодина? престорено загадъчно подхвана учителката по география, докато търкаше чиния.
Госпожо Цветанова, за да изкарате книжка ви трябва кола, а вие още карате бащината ви Лада. Ил разликата не ви е ясна?
Май разбрах някак.
Веселина превъртя очи, изплакна ръцете си и въздъхна:
Продайте тая трошка, купете си по-добре велосипед и шорти, лятото ще ви карат на работа и така! А иначе, вземете ипотека сега лихвите са като прясна сметана, а да живеете с родителите си на 35 не е егати модата. Казвам го като авторитетно лице.
Всички я изпратиха с онзи разсеян поглед и Веселина се затътри към класа по трудово обучение.
За четиридесет минути, докато другите момичета още мереха линийката на крояч, Веселина вече беше зашила панталоните на баща си, свила полата на майка си и изплете една мартеничка тип чорап, която подарила на учителката по трудово на бременните краката трябва да са топли. Учителката моментално излетя до аптеката за тест. На другия ден целият клас яде сочна шоколадова торта, с която учителката благодари на Веселина.
В къщи нещата също се развиваха странно. Ядоса майка си задето купила кайма от магазина и сама замеси кюфтета. Вместо да гледа YouTube, вечерта грабна Тримата мускетари и периодично си шепнеше с невидимата си дружка. Баща ѝ мяташе погледи иззад компютъра, докато Веселина критикуваше стойката му и го подсещаше, че вместо да клечи в интернет, да вземе да изтупа килима.
Из училището пълзяха слухове, учителите вече викаха за психолог. Назначиха драма-сесия. По време на часа събраха целия учителски състав, даже и директорът се яви със забележително нов костюм.
Веселина, казни, някой притеснява ли те в училище? зачена доктор Петров, модно брадясал и с дебели очила.
Има едно, дето ме тормози че парите дадени за училището бяха милиони, а в салона купиха един стар кон и два метра въже.
Всички впериха поглед в директора, който изчезна мистериозно през прозореца към важно съвещание.
Никой ли не иска да ти е приятел?
Приятелството е имагинерно понятие, изпя отегчено Веселина, мотаейки плитки на пръсти. Днес тичате на гоненица в междучасието, утре твоята най-добра гадже ти мие чиниите, докато ти попълваш формуляри за данъчни облекчения.
Какви данъчни, какви чинии?! Кой ти ги говори тия работи?
Моята приятелка.
Я стига. Можеш ли да я поканиш тук?
Тук е. Веселина каза това толкова спокойно, че всички останаха замръзнали.
Ние не я виждаме. Как се казва?
Райна Павлова.
На колко е години??
Седемдесет.
Какви ги говори тия Райна?
Че зъби се мият от венците, че кучето в нашия двор не е зло, а просто изплашено и гладно, че роднините не трябва да се забравят. А и че последните пет години имотният ви данък е смятан грешно, трябва да идете в кадастъра да се провери по пазарна, а не по кадастрална стойност!
Психологът грижливо си водеше бележки, да не пропусне, especially данъка, това три пъти подчертал.
След драмата родителите бяха повикани по телефона.
Почакайте! избоботи бащата превъзбудено от слушалката. Така се казваше майка ми! Тя почина преди десет години!
Кабинетът се изпълни със стонове и нашепвания на Отче наш.
Ето, цели десет години никой не я споменува, даже и на гости не ходи. Гробът потъна в бурени, оградата се клати вече! възмути се Веселина.
Ъм… аз все не намирам време… опита се да се оправдае бащата в телефона.
Сеансът приключи.
На следващия ден цялото семейство отиде на гробището. Веселина никога не беше виждала баба си, само чуваше от случайни разкази на баща си. Намериха гроба едва на третия опит мраморната гора израсла бързо, където навремето било борова.
Момичето донесе букет жълти лалета и ги сложи във вратичката на пластмасова бутилка. Бащата закрепи оградата, майката изскуба троскота.
Тате, баба казва, че си добър човек, ама много си затънал в работа и интернет, та няма време за нищо, дори за мен!
Баща ѝ пламна от срам и тихичко кимна.
Кажи ѝ, че ще се поправим той потупа дъщеря си по главата, после изгладнялата снимка на паметника.
Спокойна е вече, няма да идва. А аз ще ми липсва страшно, защото беше добра, весела и умна.
Така е. Баба Райна беше страхотна жена, виждаше през хората. Какво още казва тя?
Че твоята краставична диета е пълно мазало, ако ще отслабваш да е във фитнеса! И че беше тъпо да отваряш валутна сметка трябвало да смяташ като хората. А за онзи евтин бетон, дето поръча за основите на беседкатаБаща ѝ избухна в смях, а майка ѝ се ухили с онзи същия пламък в очите, от който на Веселина ѝ ставаше мило.
Ей, баба ти пак е права промърмори той и притисна семейството в една неловка, но искрена прегръдка. Лалетата се наклониха под вятъра и слънцето, сякаш баба Райна намигна от другата страна.
На път към къщи бащата изключи телефона си. Майката говореше за разходка в парка, а Веселина ги гледаше май вписани в живота, като мартеничка на ръка, с топлата нишка на всички невидими приятели онези, които никога не забравят и винаги помагат да си спомниш кое е най-важното: да бъдеш чут, разбран, заобиколен от обич, дори и от гласовете, които шепнат само на теб.
От този ден хората в училището престанаха да гледат на Веселина като на чудо, а започнаха да я канят на истински разходки, шеги и мечти. Дори Пенка и Павли ѝ донесоха живо коте и шоколад вместо задачите си.
А Веселина понякога, вечер, щом светлините угаснат, пак усещаше нечия длан да гали косата ѝ и тих глас да ѝ подсказва смело:
Спи спокойно. Ти вече си достатъчно голяма да има кой да те разбира и наяве.
И светът растеше нататък, обичан и пълен с лалета, забравени думи и невидими приятелки, които остават в сърцето завинаги.
