Възрастната слоница, наречена Бояна, беше отвлечена от родната си среда като малко слонче и веднага попадна в плен. През десетилетията животът ѝ преминаваше изправена на прашните си крака, носейки туристи на гърба си, далеч от истината за дивата природа. Едва тази година бе настъпил моментът за нейното спасение и за първите ѝ стъпки към изцеление.
Дойде време Бояна най-накрая да получи грижите и спокойствието, които заслужава, обявиха от фондация Спаси слона България. Организирахме специална мисия, за да я изведем от робството и да я настаним в резервата.
В края на януари доброволците транспортираха Бояна от базата в Пловдив, където цял живот беше експлоатирана, и я преместиха в Природен Резерват за слонове в Родопите. Състоянието ѝ беше тежко: напълно изнемощяла, без нито един запазан зъб, с кожа, напукана и груба като кората на вековен дъб. Но сега тя беше в безопасност под грижата на ветеринари, които познават природата и раните ѝ.
Работещите в резервата разказват, че повечето спасени слонове в началото живеят със страх, измъчвани от недоверие и безпокойство. Много от тях не смеят дори да легнат на земята от ужас сякаш почвата ще ги погълне. Но Бояна беше твърде уморена осемдесет години на работа без миг почивка я бяха пречупили докрай. Тя се остави на земята, търсейки мекотата, която никога не е познавала.
След първата ѝ нощ дълбок сън, Бояна не успя да се изправи сама. Работещите забелязаха това веднага и се втурнаха да помагат. Дните ѝ преминаваха под непрекъснат надзор слоницата се учеше да се доверява на новия свят, крачка по крачка.
Пътят към възстановяване за Бояна ще е дълъг, пропит с болката от старите рани. Но ден след ден, с правилното хранене, спокони разходки по родопските поляни и лечебни бани в топлата кал, тя започва да си връща силата. Сега Бояна заживява живот такъв, за какъвто винаги е била създадена живот свободна, отдадена на мира, който един слон заслужава.
За първи път от осем десетилетия, слон от българските земи почиваше в хармония на своята утъпкана пръст.






