Бях легнала в леглото с треска от 39,5°C, когато тъщата ми изсипа студена вода върху мен и заповяда да стана да посрещам гостите и точно тогава най-после действах
Цялото ми тяло беше изпълнено с болка от високата температура, гърлото ми беше сухо като натрошено стъкло, а главата ми пушеше неспирно, съпроводена от непоносим зуеж в ушите. Завих се плътно в одеяло, молещ се за малко сън, който да ме спаси от мъката. Беше ми единственото облекчение.
Сънищата бяха тежки и странни бродех през гъста кал, докато невидими ръце ме дърпаха надолу. Изведнъж ледена вода удари лицето ми. Вдъхнах дълбоко, събудх се наведнъж и с усилих открих очи фигура се навеждаше над мен.
Още лежиш?! рязък, дрезгав глас прозвуча над звъненето в ушите ми.
Това беше тъща ми. Лицето ѝ беше строго, устните свити в тънка бледа линия, юмруците стиснати. Гледаше ме сякаш бях извършила нещо позорно.
Ставай! изрева тя. Гостите идват след час! Всичко трябва да е безупречно! Почисти, приготви храната! Не се мърдай като безполезно дете!
Опитах се да говоря, но силите ме напуснаха. Успях само да седна, мокра и трепереща, изтривайки ледената вода от лицето си.
Мамо треската ми е 39,5 не мога да държа глава думите ми излезеха едва доловими.
Но тя ме игнорира.
Стига си жалка! Всички се разболяват. И аз работех, когато бях болна! Не смей да ме унижаваш пред хората!
Нещо в мен се счупи. Тонът ѝ не беше просто груб беше безчовечен, като водата, която току-що беше изсипа върху мен.
И тогава направих онова, което я накара да пребледнее и да започне да моли макар вече да не ми пукаше.
С усилие станах. Краката ми трепереха, стаята се завъртя. Минах покрай нея безмълвно, грабнах телефона от нощното шкафче и набрах 112 точно пред нея.
Ало, линейка? Много съм зле треска близо 40°C, слабост, болки в гърлото, непоносима главоболие да, адресът е
Тя изрева:
Какво правиш?! Гостите идват след час!
Това са твои гости. Аз имам опасна треска. И това е моят апартамент. За първи път говорих твърдо, без извинения.
Докато паковах малка чанта, тя крачеше напред-назад в кухнята, мрънкайки за ненормалната си снаха. Но когато линейката пристигна след двайсет минути, бях готова. Лекарят ме прегледа, измери температурата, огледа гърлото ми и заяви:
Веднага отивате в болница. Състоянието е сериозно.
Облякох си якето и преди да изляза, ѝ се обърнах.
Когато се върна, нито ти, нито гостите ти ще сте тук. И никога вече няма да стъпиш тук без моето разрешение.
Тя отвори устата да протестира, но аз затворих вратата зад себе си.
Лежах в леглото с температура от 39.5°C, когато свекърва ми ме обли със студена вода и настоя да стана, за да посрещна гостите – и в този момент най-накрая направих решителната стъпка…
