Разчитайки на спокоен малък, Андрей (Андре) вика: Най-накрая да спре да плаче! Досах се! и изскача от спалнята, разтърсвайки вратата.
Ангелина вдишва дълбоко и притиска малкия Мишо до гърдите си. Полугодишният им син не спира да плаче, а лицето му се зачервява от напрежение. Тя го люлее, пеейки коледна песен, но къщата остава безмълвна.
Успокой се, малко дете, шепне тя, галейки го по гърба. Мама е тук, всичко е наред.
Последните месеци се превръщат в безкрайна смяна на лишени съни и тревоги. Мишо расте неспокоен, често се разболява и буди се нощем. Ангелина се потапя в ролята на майка, докато Андре изглежда живее в паралелна реалност без плачещи бебета и отговорности.
Докато люлее сина, спомените за вчерашната среща с приятелката й се връщат.
Той ти помага ли? пита Ивана, докато разбърква кафе.
Каква помощ, отрича Ангелина. Андре е или в работа, или с приятели, или при майка си. У дома се появява само за нощувка.
А парите? Той разбира, че си в майчин отпуск?
Този въпрос я кара да се усмихне със скръб.
Понякога дава, но е късо. Пелени, бебешки смеси, лекарства всичко струва леващи пари.
Сега, гледайки как Мишо най-сетне заспива, Ангелина внимателно го поставя в детската. Тя излиза от детската и се придвижва към кухнята. Апартаментът я посреща с тишина Андре вече е в сън.
Следващите две седмици са истински кошмар. Мишо спи без прекъсване, а виковете му се разнасят из цялата квартира. Ангелина се мъчка от умора, а Андре, който се появява вранени сутрин, става все по-нервосъобразен.
Правиш ли го нарочно? шепне той една нощ, издърпвайки възглавница от главата си. Защо не можеш да го успокоиш? Трябва да спя!
Ангелина продължава да люлее плачещия Мишо.
Опитвам се! Той е малък, болен, му растат зъбчета.
Андре хвърля одеялото и се насочва към вратата.
Трябва ли да се занимавам с това? Отивам да спя в хола. Оправяй късмета!
Дните преминават един след друг. Андре се появява все по-рядко, а Ангелина почти спира да говори с него няма сили нито за това.
Една вечер, след разходка, тя отваря вратата и вижда Андре в коридора с голяма куфарка.
Какво става?
Той не я поглежда, нито сина.
Минавам при майка си, казва, затваряйки ципа. Докато това докато детето порасне, вече няма да живея тук.
Ангелина се изправя, шокирана.
Шегуваш се ли?
Не, отговаря Андре, без да гледа към нея. Искам също да спя през нощта. Тук е невъзможно вика постоянно, а ти не правиш нищо.
Тя внимателно оправя количката, за да не събуди Мишо, и скръства ръце пред гърдите.
Помни ли, че ти сам искаше това дете?, шепне тя, гласът й трепери от задържан гняв. Казваше си, че сега е найподходящото време, че ще се справим заедно.
Не мислех, че ще е толкова трудно, мръщи Андре. Разчитайки на нормално, спокоен дете.
Той хвърля куфарката и минава покрай нея, без да се обръща. Мишо се измества в количката и автоматично започва да се люлее.
Ще се обадя, вика Андре, и изчезва.
Ангелина стои в коридора, неподвижна, няколко минути, след което минава до кухнята и се оставя на стол. Сълзи се стичат по бузите, но тя не забелязва.
Следващият ден тя се обажда на майка си.
Лилия, слънчице, започва майката, изплашена. Какво се случва?
Андре си замина. Каза, че ще се върне, когато Мишо порасне.
Какво значи замина? Какъв е бащата? Подавай развод, искай издръжка. Нищо не чакай!
Две седмици Ангелина се надява на обаждане. Не иска да руши семейството. Но телефонът мълчи. Андре изчезва, сякаш никога не е съществувал.
Тогава Ангелина решава, че е достатъчно и взема решение
У дома вече я чака съпругът.
Какво направи? Защо подаде за развод? Ние сме семейство! Аз съм бащата!
Ангелина се усмихва.
Баща? Почи си липсва почти месец у дома. Не се обади! Не попита за Мишо!
Взех пауза! Трябвало ми беше време за размисъл.
Тя се обръща от него.
Трябва ми мъж, а не трус, който бяга, когато стане трудно. Аз се справям сама. Защо имам такъв мъж?
Те се развеждат бързо. Ангелина успява Андре да плаща издръжка. Първата година от живота на Мишо минава без баща. Андре се обажда веднъж-две пъти в месеца и пита как е, но повече не се появява.
Когато синът навърши полтора години, той се успокоява малко. Тогава Андре започва да се появява по-често, иска разрешение да ги посети уикендите всички заедно.
Искам да бъда част от живота на сина! Дай шанс!, настоява той.
Тя се съгласява не иска да лиши Мишо от баща. Така минават още половин година.
След кафе излизане и разходка те се връщат в апартамента на Ангелина. Бившият мъж иска да влезе в банята, за да си изми ръцете. Тя кима и се грижи за Мишо сменя му пелени, облича го в домашни дрехи и го поставя в детски блок с играчки.
Ангелина!, виква от банята глас, изпълнен с ярост. Какво е това? Обясняваш ли?
Тя поглежда към коридора. Андре стои в дверната рамка, стискайки четка за зъби.
Какво се случи?
Андре се зачервява от гняв.
Защо има две четки? Обясни!
Ангелина вдига рамене безразлично.
Това е четката на приятеля ми. Понякога той остава при мен. Какво има?
Лицето на Андре изкривява от ярост.
Мръщиш ме?! Дори не се срамуваш?!
Мръщя?, изумено казва Ангелина. Андре, вече сме в развод повече от година!
Разводът е формалност!, вика той, размахвайки четката. Помагам ти с детето. Мислех, че когато Мишо порасне, ще се върна! Ще ти направя предложение отново!
Ангелина не скрива изненада.
Търсиш ли ми такъв мъж? Търпя те само заради сина. Пожелавам да се разболя дълго време, откакто си тръгна!
Андре продължава да вика:
Колко ветровито си! Разби плътно семейния ни дом! Не даде на сина да расте с баща! Принасяш в къщата чужд мъж!
Мишо в блокчето започва да плаче от силните гласове. Ангелина го взима в ръце.
Този чужд мъж, каквото го наричаш, много ми помогна, шепне тя, успокоявайки сина. Запознах се с него три месеца след развода. Работех от вкъщи и се грижех за детето сама. Случайно се срещнахме в супермаркета. Бях изтощена.
Тя гали Мишо по главата и продължава:
Максим се превърна в моята подкрепа. Ти си никой. Само мъж, който понякога идва да играе със сина. За мен си празна постелка.
Андре се побелява. Хвърля четката на пода и се клага към вратата.
Ще съжаляваш, прошепва той.
От този момент той се държи дистанцирано, когато се вижда с Мишо, търсейки повод да го натъжи.
Майка е лоша, нали?, прошепва той на сина. Тя ни раздели. Но скоро майка ти ще разбере какво е направила и ще оправи всичко!
Ангелина търпи, но един ден не издържа повече.
Слушай ме внимателно, казва, докато Мишо спи в количката след разходка. Няма да се върна при теб, дори ако се разделя с Максим. Не си този, на когото мога да се доверя.
Кой ти е нужен!, изпуска Андре. С дете на шия и характер като гущер.
След този разговор Андре спира да се обажда и да идва. Ангелина усеща необичайно облекчение отдавна подозира, че той търси не семейство, а удобен живот.
Три месеца минават без новини от него. Ангелина наблюдава как Мишо играе с Максим, градейки кула от кубчета, и се радва, че е късметлия. Малкият се простира към Максим и се смее, когато той го вдига във въздуха.
Един ден Максим се приближава и, нежно, хваща ръката й.
Райна исках да те попитам Ще се ожениш за мен?
Ангелина се усмихва, без да се замисля.
Да.
Вечерта тя поставя сина в леглото и изненадващо разбира, че почти не мисли за бившия мъж. Нова глава започва, без място за стари грешки.
