Връщане от рождения вечер: спомени от прекрасна вечер.
Веселина се прибра с мъжа си от ресторанта, където празнуваха неговия рожден ден. Прекараха чудесно. Бяха много хора роднини, колеги от работа. Повечето Веселина ги виждаше за първи път, но ако Светослав реши да ги покани, значи така трябва.
Тя не беше от онези, които се карат за решенията на мъжа си, не обичаше скандали и изяснения. Беше й по-лесно да се съгласи със Светослав, отколкото да доказва своята правота.
Весе, далеч ли са ключовете ти? Можеш ли да ги намериш?
Веселина отвори чантата, опитвайки се да намери ключовете. Изведнъж остра болка толкова се дърпа, че чантата падна на пода.
Защо крещиш?
Убодох се в нещо.
В чантата ти е хаос, няма защо да се изненадваш.
Тя не спори, вдигна чантата и внимателно извади ключовете. Влязоха в апартамента и забрави за убодването. Краката я болеха от умора, искаше се да си вземе душ и да се повали в леглото. На сутринта събуди се с остра болка в ръката пръстът беше зачервен и подут. Тогава си спомни за вчерашното, взе чантата и започна да търси. Внимателно изваждайки нещата, намери в дъното голяма, ръждава игла.
Какво ли е това?
Не разбра как е попаднала там. Взе странната находка и я изхвърли в кошчето. След това отиде до аптечката, за да превърже мястото на убодването. След като погрижи се за пръста си, Веселина тръгна на работа. Но вече по обяд разбра, че я тресе треска.
Обади се на мъжа си:
Светльо, не знам какво да правя. Вчера сигурно съм хванала нещо. Тресе ме, боли ме главата, цялото тяло ме боли. В чантата си намерих голяма ръждава игла точно в нея се убодох.
Може би трябва да отидеш на лекар, да не се окаже плеврит или инфекция.
Светльо, не се притеснявай. Превързах си раната, всичко ще е наред.
Но нещата ставаха все по-лоши. Някак издържа до края на работния ден, повика такси и се прибра вкъщи. Осъзна, че няма да може да се вози с градски транспорт. Прибрала се, повали се на дивана и потъна в сън.
Сънува баба Сидония, която почина, когато Веселина беше още малка. Откъде знаеше, че това е баба Сидония не знаеше, но знаеше, че е тя. Бабата беше стара, прегърбена. Образът й щеше да плаши мнозина, но Веселина усети, че баба иска да й помогне.
Баба Сидония я отведе през поле, показа й кои билки да бера, каза й да направи отвар и да го пие, за да очисти тялото си от мръсотията, която го разяжда. Каза й, че има някой, който й желае зло. Но за да се бори с това, трябва да остане жива. Веселина нямаше много време.
Събуди се, покрита със студена пот. Струваше й се, че е спала много дълго, но погледна
