Ралица каза на сестра си: “Не е за теб, той по-скоро ми подхожда. Да отменим сватбата.”
“Не сте един за друг,” допълни Ралица. “Той е по-млад и ми харесва повече. Време е за отмяна.”
Яна живееше в просторен тристаен апартамент в добър квартал на София, наследен от баба ѝ. Освен малката ѝ братовчедка, нямаше близки роднини, но и с Ралица не се чувстваше особено свързана.
На 35 години Яна беше самотна, но с жилище. Знаеше, че не може да разчита на никого, затова беше учила усърдно, завършила престижен университет и работила добре платена работа в голяма фирма. Животът ѝ беше перфектен… освен в едно отношение.
“Трябва да се омъжиш, Яна,” ѝ казваше Ралица от време на време, като се интересуваше как е.
На 30 години сестра ѝ вече беше имала три деца и две разводи. Живееше в квартал край София с помощта на алименти и се опитваше да си уреди живота, но без особен успех.
“Бих, ама няма за кого,” отвръщаше Яна. На работа се съсредоточаваше върху задачите си, а свободното време ѝ беше оскъдно. Но един ден съдбата ѝ поднесе изненада под формата на нов съсед от горния етаж. Срещнали се случайно, когато Яна ударила колата на Пламен на паркинга… и всичко започна оттам.
Пламен беше с пет години по-млад, но това не безпокоеше влюбените. Яна, макар и традиционна, не искаше да живее с мъж преди брака, така че след два месеца той ѝ предложи пръстен.
Вместо ронлива рокля, тя си купи бели панталонен костюм за церемонията, а вместо голямо тържество, решихa да отидат на почивка. Всичко вървеше по план… докато Ралица не се намеси. Обади се седмица преди сватбата.
“Здрасти, сестро… Може ли да ни приютиш за малко? Наемът е скъп, а ние сме на нула. Има спешност.”
“Какво става?”
“Трябва ми скъпа операция. Ще ти разкажа после,” прошепна тайнствено.
“Добре, ако е сериозно… елате.” Яна не беше очарована, но не можеше да откаже. Знаеше колко е тежко да нямаш до кого да се обърнеш.
На следващия ден Ралица се появи с куфари и трите си малки сина. Яна не обичаше деца можеше да търпи едно, но три неизправни малчугана…
“Да уговорим веднага за колко време сте тук,” попита Яна, изтръгвайки молива от ръцете на най-малкия, който вече беше започнал да рисува по стената.
“Не знам… пречим ти, нали?” Ралица се засегна. “Съжалявам… щяхме да потърсим хотел, ама нямаме пари. С лекарите, изследванията…”
“Нали… няма проблем, разбира се. Какво ти е?” Яна се почервеня от вина все пак това беше семейство.
“Ами… сложно е,” кръсти ръце Ралица. “Проблеми със зрението.”
“Какво става с очите ти?” Яна свикна да вижда сестра си с очила, но не мислеше, че е нещо сериозно.
“Не се притеснявай, това са мои проблеми. Важното е, че намерих добър лекар. По-добре ми кажи как си ти.”
“Омъжвам се,” обяви гордо Яна.
“И не ми каза?!”
“Решихме да нямаме голямо парти.”
“Как така?! С твоите пари можеш да си позволиш царска сватба!”
“Ралица…”
“Съжалявам. Пак се навъртвам. Е, кой е този годеник? Ще го запознаеш ли?”
“Всъщност той е съсед и ще дойде на гости.”
“Страхотно! Приготви масата, аз ще измия косата. С влака… цялата се смърдя.”
“Кърпите са в банята.”
“Добре. Бързам. Нагледай децата, става ли?”
Яна намръщи вежди. Планувала беше да направи шоколадовия кекс, който Пламен обичаше, не да гледа три малки торнада.
Щом Ралица изчезна, децата заиграха спокойно с колички. Яна взе брашното, яйцата… и започна да готви.
Спокойствието не продължи. Кексът така и не се появи. Едното дете разсипа брашното, другото открадна шоколада и се намаза с него заедно със стената. Третото спокойно обираше листата от любимото ѝ фикусово дърво и изсипваше почвата от саксията.
“Ралица! Децата ти…” Яна влезе в банята да върне ордите при майка им, но тази не я чу. С затворени очи, с слушалки, Ралица се клякаше във ваната вместо да вземе бърз душ и да се върне при тях.
“Ралица!”
“Защо крещиш? Нещо не е наред?”
“Ами да… във ваната си от час и половина. Трябва да се подготвя за срещата, а аз съм цялата в шоколад и брашно. Кухнята е пълна бъркотия! Не знам откъде да започна!”
“Не е моя вина, че не можеш да се справиш с деца,” сви си раменете Ралица. Тогава звънна звънецът. Яна трябваше да посрещне годеника си с мръсна престилка.
“Здрасти… какво се случи?” Пламен я огледа.
“Сестра ми дойде. На много лош момент.”
“Да си тръгна?”
“Не, остани. Почти сме семейство,” усмихна се Яна, приемайки тортата, която той донесе. За щастие не беше дошъл с празни ръце.
“Ако не преча…”
Пламен беше добро момче. Помогна да съберем кухнята и дори се сприятели с децата на Ралица.
Самата тя обаче продължаваше да се бави в банята…
“Къде е сестра ти?”
“Измива децата от мен,” пошегува се Яна. Тогава Ралица влезе в кухнята, увита само в кърпа.
“Здравей… Пламен,” протяна, изпъвайки крак във въздействаща поза. Яна се учуди от поведени”Ти си моя сестра, но ако мислиш, че ще ти позволя да ми развалиш щастието, грешиш страшно,” каза Яна твърдо и изведе Пламен от апартамента, оставяйки Ралица да се мисли за неадекватното си поведение.
