Престана да приготвя разнородни сосове за тесто и тестомайка, щом случайно подслуша техния разговор за мен.
Мария, сигурна ли си, че пуйката е готова? Баща не обича твърдо месо, знаеш, има зъби, казва Николай, навеждайки се към фурната, като почти опепеляйки си веждите, и с несигурност проверява жълтото месо с вила.
Мария, балансирайки огромната тава, натоварена с купища кнедли с кърица и яйце, само уморено издиша и отстрани от челото си прилепналата кичура коса.
Николай, мариновах тази пуйка две дни в портокалов сок със мед. Ще се разтопи в устата, като масло. По-добре извади от хладилника желата, тя вече трябва да се стегне. И провери дали има достатъчно хляб нашите родители не се седят на масата без хляб.
В кухнята владееше онзи типичен предпразничен хаос, какъвто обикновено се появява пред Нова година или сватба. Само че календарът показваше обикновена петък, средата на юли. Навън, пред къщата в селото, цикадите пръхтяха, вечерният въздух миришеше на топла смокиня и река, но Мария нямаше време за природните красоти. Последните пет години уикендите й минаваха по една и съща програма: маратона пред котлета, голямото почистване и посрещането на скъпи гости тестото и тестомайка.
Виктор Иванов и Галина Петрова бяха хора от стара школа, изискващи всичко в дома и особено в храната. Супермаркетските ястия не се ядат, там е само химия, повтаряше тестомайка, стягаща устните си. Затова Мария, която цяла седмица работеше като главен счетоводител в голяма компания, в петъците се превръщаше в шефготвач на елитен ресторант.
Е, почти готово, каза Николай, докато гледаше подредения на верандата масив, покрит със солидна покривка, салфетки в пръстени, запотял кана за татко и домашен морс за мама. Ти си моята магьосница, Марко. Майка отново ще търси за какво да се сетне, но аз знам, че никой не готви повкусно.
Мария се усмихна слабо. Похвалата от съпруга я радваше, но сили за радост вече нямаше. Гръбът й гудеше, краката подути. А пред тях още два дни културна програма разговори за политика и безкрайна смяна на ястия.
В седем вечерта до портите пристигна старият, но полирано до блесък, Лада на тестото. Започна ритуалът на посрещане.
Ох, каква пътека, какви задръствания! вика Галина Петрова, тежката жена с висока прическа, неподвижна пред ветровете, излизайки от колата и си вдигайки шал. Мислех, че няма да стигнем. Николай, защо не скосиш тревата край оградата? Изглеждаш разхвърляно.
Здравейте, мама, здравейте, татко, налице Николай се втурна да вземе багажите. Ще скося утре, още не успях.
А къде е Мария? тестомайка проучваше двора със строг поглед. Още в кухнята върти? Можеше да дойде и сама, чака ни гости, не чужди хора.
Мария вече слизаше от верандата, като избърсваше ръцете си в предната суичка.
Добър ден, Галина Петрова, Виктора Иванов! поздрави ги. Добре дошли. Вечерят вече е на масата, всичко е топло.
Надявам се, не е мазен? мърмореше тестото, стискайки ръка с невестката. Лекарят ми забрани мазни, черния ми е проблем.
Както обичате, Виктор Иванов. Печено, диетично, успокои Мария.
Вечерята протича по обичайната схема. Мария скачаше между кухнята и верандата, сменяйки чиниите, доливая напитки и сервирайки нови закуски. Тестото яде с апетит. Пуйката изчезна за половин час, а салатът с скариди и авокадо, специално създаден за Галина Петрова (тя обичаше нещо такова), също се радваше.
Хм, пуйката не е лоша. Малко суха в гърдите, ама за електрическа фурна е достатъчна. А питките, Мария, ти сложи твърде много масло в тестото. Тежки са.
Мамо, сериозно? се намесила Николай. Тестото е пухкаво, като облак!
Ти, сине, всичко ти е вкусно, ти си безпристрастен, отхвърли майка. А аз казвам как е, за да се усъвършенстваш. Желатото, между другото, е мътно. Бульонът трябваше да бъде почист.
Мария проглътна обидата без думи. Тя цедеше бульона през четири слоя марля, докато той стана прозрачен като сълза. Спорът обаче бе безсмислен би разпалил само майка.
Благодаря за забележките, ще внимая, отговори тя делнично, докато прибираше мръсната посуда.
На следващото утро, в събота, Мария се събуди в шест часа. Трябваше да подготви тестото за блинчета (тестото обичаше с извара и стафиди), да сварява свеж тиквен крем-суп (тестото чете в списание, че е полезна за лицето) и да маринова шишчета за вечерта. Николай спеше, родителите още не се спуснаха от стаята на втория етаж.
Към обяд жегата стана непоносима. Мария, зачервена и изпотена, приключваше с третата порция тиквени пърженици с изтънчен сос от гръцко кисело мляко и зеленчуци. Чувстваше се като в завод, а не в къщата в сърцето на планината.
Маро, прозвуча гласът на тестомайка от верандата. Няма ли да ни направиш зелен чай? Не в пакет, а листен, с жасмин. И мятата свежа добави.
Сега ще, Галина Петрова, отговори Мария, изключвайки котлона.
Тя събра мятата от градината, запари чай в красив фарфоров кана, постави чашите на тава заедно с буркана домашно вишнево варенье и се отиде към верандата.
Вратата на верандата беше леко отворена, но мрежата от комари скриваше каквото се случваше вътре, а стъпките й по меката трева бяха безшумни. Точно когато се готвеше да я отвори, чу собствено име.
не, виж какво прави Вити, заподобя Галина Петрова с тих, но ясен глас, типичен за клюки. Тича, бърза, като изгорена. Гледката се отрови.
Остави, Галя, лениво отговори тестото, докато пиеше нещо. Девойката се старае. Какво още искаш? Пуйката вчера беше чудесна, а ти я отричаш.
Вкусно, вкусно подигра тестомайка. Не в пуйката става, а в породата. Спомняш ли си Ирина, бившата на Николай? Тя беше жена! Статна, спокойна, достоен. Никога не би стояла часове пред котлона. А тази проста е, Вити. Селянка, макар и с позиция. Мисли, че ако ни нахрани с деликатеси, щем я приемем за роднина и ще я обичаме.
Тя обича готвенето, може би, зевна Виктор Иванов.
Не обича, а се опитва да се представи! изръмжа Галина Петрова. Вижда, че не е на ниво с нашия Николай. Той е интелигентен, красив, а тя сивкаво мишле. Опитва се с корема да ни завладее. Жално зрелище. Чувам я и се смея, и плача. Приготвя, но лицето й червено, косата лепкава, ръцете в брашно. Не е домакиня, а прислужница. Ние я използваме като безплатен ресторант. Ядем, хвалим за прилив, после стига. Тя се опитва, защото умът й не достига повече.
Мария замръзна. Подносът й в ръцете трепна, звукът на кана прозвънна. Тя задържа дъха, страхувайки се, че ще ги чуят.
Ти, Галя, бъди помека, мърмореше тестото. Живеем при тях, всичко е готово.
А аз нищо в лицето й не казвам! отговори тестомайка. Не съм глупа. Защо да се карам? Кой ще ми прави тези разнородни сосове всеки уикенд? Следващата седмица е рождения ми ден. Желая Чокото с ядки. Тя ще пече цялата нощ. Аз ще дойда, ще опитам и ще кажа: Подобре в сладкарницата на София. Нека разбра къде има място.
Вътре в Мария нещо се спука. Като се скъса натегната струна, която задържаше безкрайното й търпение и желанието да е добра. Тя стоеше, гледайки износените си лагерни чорапи, усещайки как горчивата обида се превръща в студено, кристално ясно разбиране.
Коце, прислужница, безплатен ресторант, се опитва да се представи.
Тя се обърна бавно. Ръцете вече не трепереха. Дойдоха до къпината, изляха в нея прясно запарения чай с жасмин и мента. Варението подредиха под ябълковото дърво мравките ще я харесат. Празния чайник и чашите върна на кухнята.
След това влезе в банята, изплакна се с хладка вода, разчеша косата и сложи лека грим. Облече чисто ленено рокля.
Когато излезе на верандата, тестото седи в плетени столове.
О, ето къде е чаят Къде е чайта? удиви се Галина Петрова, виждайки празните ръце на зетата.
Чаят свърши, спокойно каза Мария, сядайки в съседния стол и отваряйки книга. Сахарът и газовата бутилка също почти свършиха. Ще пия вода.
Каква вода? изненада се викна Виктор Иванов. А обядът? Не печеш ли нещо?
Пече, но препърних и изхвърлих. Съжалявам, Виктор, не беше достатъчно умение, усмихна се Мария, без да спира да чете. Така че днес обядът е лек. Кисело мляко в хладилника има.
Вечерта мина в напрегнато мълчание. Николай, който се завърна от риболов, не разбираше нищо.
Маро, къде е шишето? Маринува ли? запита той, поглеждайки в празната тенджера.
Месото имаше мирис, Николай. Дадох го на съседската куче, безмълвно изрече Мария. Не искам да отровя родителите.
Какво ще ядем сега?
Сварете картофи. Отворете кутия с сарми, те обичат простото, без излишъци.
Обядът се състоеше от варени картофи в мундир, консерваран сарми и нарязан краставец. Галина Петрова гледаше с лице, сякаш ѝ подали мъртва плъх.
Какво е това? попита, отрязвайки с вилица картофа.
Обяд, мамо, оживен отговори Николай, покълвайки се. Марка казва, че месото е лошо. Нищо, картофите са свежи!
Не ще ям, заяви тестомайка, оттласквайки чинията. Имам проблеми с стомаха. Маро, направи ми омлет, парен.
Мария повдигна очите от книгата.
Нямам яйца, Галина Петрова. Всички отидоха за сутрешните блини. Нямам сили. Аз съм уморена. Ако искате омлет печката е в ъгъла, тиганът в шкафа. Николай ще ти помогне.
Тишината беше толкова гъста, че можеше даТогава Мария затвори книгата, се усмихна и си обеща, че от сега нататък ще готви за себе си, а не за одобрението на другите.
