През ръцете ми за години работа в нашия отдалечен северен родилен център във Видин преминават близо дванадесет хиляди новородени. Има обаче случаи, които се вкопават в паметта сред тях е моят единствен тройниче, за който ви разказвам сега.
Това е младо семейство, което очаква първото си дете. По разпределение в нашия град идва бащата, който работи авиатеxник в местния полетен площад Калина. Живеят в къщичка в общежитието. Майка е родена в София, е енергична, ярко русокосата и изключително красива да я нарека жена, думата се къса.
Бащата е от Търново, коренаст, спокоен и малко ленив. Тогава, във времена, които сега изглеждат далечни, това е било нормално. На ранен етап двойката разбира, че ще има двойна бременност.
Майка решава да се премести в столицата, за да ражда при майка си. Но раждането започва по-рано на 32ти седмица! Точно по време на моя дежурен час Вяра се появява в родилния център. Основната сграда се почиства, затова временно работим в коридора на гинекологичното отделение.
Дежурният акушер е Дана Иванова Костова опитен и внимателен лекар. При преглед тя усеща, че младенците са в неправилна позиция. Това означава, че естественият род може да е изключително опасен. Решаваме да направим цезарово сечение. Правим и рентгенов снимка, за да уточним позициите.
Снимката разкрива две деца едното е главичка напред, а другото с крака надолу. Убедени, че ситуацията е предвидима, тръгваме към операцията.
Първо изваждаме момченцето 1700грама. Докато аз и медицинската сестра се грижим за него, колегите изваждат второто момченце 1600грама. Точно в този миг зад гърба ми се чува гласът на акушерката:
Приемайте третия!
Не е време за шеги малките момчета вече са слаби. Казвам няколко неугодни думи на шутниците от екипа, но след това силен вик ме клати. О, да! Доставят ми третото дете момиченце с тегло 1400грама. Не мога да не остана безмълвна.
Как така? На снямка я не се виждаше. Оказа се, че двете момчета лежат едно до друго дължейки по матката, а под тях, перпендикулярно, е разположена малката им сестричка защото така се скрива от погледа.
Така крихките господа защитиха своята дама от любопитни очи! Ако Дана Иванова не беше настояла за операция, децата вероятно щяха да не оцелеят. Взимаме момиченцето и заедно със сестрата се грижим за тримата. Отделението не е подготвено за такова масово появяване имаме едно легло за преждевременно родени (кувез). Поставяме тримата в него и се побират.
През цялата нощ не се отдалечавам от тях, тревожа се за тях. Сутринта състоянието им се стабилизира. Чува се звънене в отделението, а аз съм до вратата.
В отворената врата влезе красив мъж в летна форма.
Какво ми се роди? пита той първоначално.
Поздравления! Имате две сина се замислям малко. и дъщеря!
Новината достига до бащата бавно. Той си повтаря почти мислейки:
Ага две сина и дъщеря две сина разбрано! Дъщеря? Не схванах Трима са?
Е, така да казвам колкото мога по-убедително.
Той бавно слизва по стената, сядаме го на стол и му предлагаме вода. Можем да разберем бащата току-що е пристигнал по разпределение, още не е спечелил много лева, живее в къщичка а сега тройниче! Децата остават в отделението достатъчно дълго, за да натрупат нужния тегло и да възвърнат здравето си. Обичам да навежам глава към тяхната палата, да се възхищавам на чудото на природата. Дори тримата са редовно храниени и обгрижвани. Майката е внимателна, с постоянна щастлива усмивка. Това е първата тройка в нашия град и децата са изключително късметлии.
Администрацията веднага им предоставя тристационарски апартамент в новото къщарче, осигурява всичко необходимо. На първите месеци им е назначена индивидуална медицинска сестра. Но главната роля в тази история принадлежи на майката красива младост, изключителна решителност, тя издига своите малчугани и ги отглежда.
Изминават десет години Случайно се озовавам в приемната на стационара. Тогава влезе Вяра със своите деца, дошли да посетят бащата. По коридора минават двамата чернокоси момчета, почти огледални на бащата. След тях втурва ярко русокосата и изключително бърза, усмихната девойка точно копие на майката.
Не мога да изразя колко радостно е да наблюдавам тази прекрасна семейна сцена. Чувствам, че ръцете ми все още усещат топлината, излъчвана от тези чудесни дечица, и все още чувам биенията на техните малки сърца.
