Събудих се с тежка глава тази сутрин. Ралица прекара безсънна нощ в уютната си топла спалня. Вчерашният скандал със съпруга ѝ, жесток и несправедлив, я смачка напълно. Всичко започна, когато Красил ѝ предложи да продадат апартамента и да вложат парите в някакъв съмнителен бизнес.
Ралица стана, изпи чаша силен кафе и започна да събира нещата на мъжа си в голям пътен куфар. Тогава забеляза, че паспортът му го няма на мястото му.
“Значи самичък си тръгна. И по-добре,” прошепна тя, а горещи сълзи се стичаха по бузите ѝ.
Мъжът и преди си тръгваше след всяка кавга, но после нещата се оправяха и те продължаваха заедно. Само че сега тя бе старши продавач в мола, а Красил се занимаваше с някакви съмнителни схеми, търсейки “голямата печалба”.
И ето го предложението му да инвестират в бизнес с коняк, който ще докарат с цистерна от Азербайджан, ще го разлеят в бутилки в местна ракиджийница и ще го продават в сергиите. Договорките, разбира се, били наред.
Въпреки че Красил се кълнеше, че ще има експертиза и че ракиджийницата е съгласна, Ралица категорично отказа да участва в тази авантюра, която не издържаше и на най-лека критика.
Освен това за цистерната трябваше да платят сума, която после щяла да се върне “тройно”. Но пари, разбира се, нямаше, затова трябваше да продадат апартамента. И ето откъде избухна скандалът.
Апартаментът беше наследство от родителите ѝ. Естествено, тя отказа да го продаде, за да не остане на улицата. Красил я нарече “просячка сметкаджийка”, скараха се жестоко, и той си тръгна. Ралица дори знаеше къде при бившата си жена Снежана.
Някога Снежана сама го беше напуснала, но после се появи отново, след като му отне богатия си мъж и двете деца, плюс апартамента. Започна да звъни на Красил, да го кани. Той ходенеше там “по стари приятелства”, а на Ралица и винаги ѝ се струваше, че ако не бяха децата, щеше да се премести за постоянно при бившата си.
Но сега нямаше нито ревност, нито яд. Само празна равнодушина. Красил не бе успял нито като мъж, нито като човек. Всичко му беше за “да счупи по-голям кеф”, както сам казваше. Ами, път да му е широк. Нека бившата му дава пари за схемите му. Ралица затвори куфара, постави паспорта му в найлоновата торбичка и го остави на масата с бележка: Намери го в чекмеджето. Не се връщай, ако няма да е за добро. След това отиде до прозореца, отвори го широко и гледаше как сутрешният вятър раздрънква саксиите с увехнали люлякови клони. Късно беше за пролет, но някъде в съседната улица дете се смееше, докато караше колелото си, и този звук ѝ напомни, че светът продължава. Пусна си кафе в чаша, седна на балкона и запали цигара първата от много години. Вятърът духна, пламъкът на клечката трепна, но огънят остана.
