Ей, слушай каква история стана с Киро! След като се разведе с жена си, той реши твърдо вече никакви жени. Седем години в брака му стигнаха да разбере, че семейният живот не е за него само караници, скандали и упреки.
“Киро, недей така, бе”, го убеждаваше приятелят му Стоян, “жената е важно нещо за един мъж винаги си нахранен, подреден, и галът те няма да те остави.”
“Ех, Стоян, не знам аз си готвех, прахосмуках, а за гал Катя ме ‘галеше’ понякога така, че не знаех къде да бягам.”
Жена му беше истинска въртележка каквото и да правеше, тя не беше доволна. Ако ѝ купуваше подарък “можеше по-скъпо”. Ако ходеха на почивка го гледаше да не гледа други жени, унижаваше го пред хората.
Капката преля, когато на рожден ден на нейна приятелка му залепи шамар, защото изпи още една ракия. Тогава той си тръгна сам и реши стига.
Разводът беше жестока битка Катя му изпи кръвта, но накрая той ѝ остави апартамента и колата, все пак имаха дъщеря. Изчисти сметките и вече не се занимава с нея.
Времето мина. Киро си купи нов апартамент и кола, взимаше добри пари и си изплащаше кредита. Срещаше се с жени, някои дори му предлагаха брак, но той беше непоклатим.
“Няма да се женив повече. Един път ми стига.”
Докато на 38 не срещна Дарина. Случайно се запознаха в едно кафе той беше с приятелите да празнуват, че Стоян стана шеф на отдела. Забеляза как две момичета сяднаха на близката маса едната имаше тъмносини очи, които го заковаха.
“Еха, ето ги двете бездни”, помисли си той, но не каза нищо.
“Киро, явно си забил очи в момичето”, засмя се Стоян.
“Ами да”, призна Киро и реша да се запознае.
“Какво чакаш? Върви!” го подбуди Андрей.
Той стана и отиде при тях.
“Добър вечер, искам да се запознаем. Аз съм Кирил.”
“Дарина”, каза тази с красивите очи, “а това е Светла. Не, не сте ни пречели.”
Разговориха се. Киро предложи вино, но Дарина отказа не пиеха алкохол. Той я изпрати у дома (беше шофьор) и скоро започнаха да се виждат. Разбраха, че са на една вълна тя също беше разведена, но не обичаше да говори за това.
Дарина беше на 35, работеше като икономист в строителна фирма, но обичаше да рисува. Киро дори не знаеше, че му харесва изкуството, докато не го заведе на изложба. Приятелите му се смееха, но той я подкрепяше вярваше, че има талант. Те се виждаха редовно, без натиск, без излишни очаквания. Просто бяха добре заедно. Един следобед, докато пиеха кафе на балкона му, Дарина каза тихо: Знам, че не вярваш във втори шансове. Но понякога животът ти го поднася, без да питай. Киро я погледна, после ръката ѝ върху тази на масата, и без да каже нищо, я хвана. Останаха така дълго, гледайки как слънцето се скрива зад сградите. Няколко месеца по-късно, на същия балкон, той попита: Ами ако опитаме пак? Само ако ти си с мен. Дарина се усмихна, погали бузата му и прошепна: Ти вече опита. От мига, в който ме изпрати до вратата и не си тръгна. Киро се засмя тихо, стисна ръката ѝ и кимна. През следващата пролет се ожениха в малък град, сред планините без шум, без сватба, само с двамата и Стоян като свидетел. Апартаментът им беше пълен с нейни картини, а на хладилника закрепена с магнит, стоеше снимка от първата им среща в кафето.
