Той се луташе из нощна София, клатушкайки се като жаба на лед, след сериозна среща с ракия и бира. Къде беше тръгнал? Все му беше тая краката сами знаят пътя към блока, а градът му е ясен като Хималаите от пред блока. Умът му бе зает с по-важни неща гласно философстваше на улицата.
Що, що ми е такава съдбата? На двайсет и седем съм приятелите ми вече водят децата на първи клас, пък при мен едно момиче като удържи цял месец чудо! Груб съм? Айде стига, бе! Е, понякога много, ама такава е мъжката природа оживено се ухили той, познат като Димитър. Едничкото, в което съм ударил кьоравото, е бизнесът. За милионер не ставам, ала живея като цар, дето се вика.
Изведнъж спря, хвана се за главата и изръси две сълзи:
Колко левове дадох на тоя доктор, а накрая: Нищо не може да се направи, ей ти адреса на един голям софийски професор. Ма и той надали ще помогне. Ама я да взема утре да ида, па да видим!
Пристъпи до Лъвов мост. Огледа нощната тъмна Витоша, но и още по-тъмната вода на реката:
Да се хвърля ли, а? Реката е дълбока с един скок всичко свършва, огледа пак реката. Я не, студено е. Освен това Сократ не е сложил кокала в устата. Айде към апартамента!
Тръгна по моста, когато съзря на средата някаква жена млада, с раница на гърдите, а вътре мърда бебе. Тя се беше втренчила във вълните, после започна да се катери по перилата на моста. Спря за миг, разпери ръце Димитър изшфръкна към нея, грабна я през кръста и двамата тупнаха по прашния асфалт. Бебето се разрева.
Ти луда ли си, ма?! извика Димитър, веднага изтрезнял.
Какво ти трябва, бе?! Що се бъркаш в чужди работи? и тя се разплака по-истерично от детето.
Ми не знам, ама ми се видя рано за такъв край! кимна към разплаканото бебе. Какво чакаш, бегай вкъщи при мъжа ли, при майка ли? Кой имаш?
Нямам нито къща, нито мъж, нито майка! Сама съм!
Я гледай, падна ми на главата, надигна я заедно с дребосъка. Хайде, тръгвай с мене.
Никъде няма да ходя с тебе, знае ли се ти какъв си! Може си някой маниак!
Значи можеш да се хвърлиш в реката, ама заедно с някой маниак те е страх, а? Я върви!
***
Вървяха из притихналия град, детето реваше в своя ритъм. Накрая Димитър изохка:
Тва бебе защо рева без пауза?
Може би е гладно, притаи го до себе си младата.
Дай му мляко, значи!
Ами нямам мляко! И пари още по-малко.
И акъл не остава, огледа се Димитър. Я, ей го денонощният Кооп. Отиваме за мляко.
***
Касиерката и охранителят се загледаха в тях като жаба в стършел, ама Димитър смело грабна кошница и кимна на жената:
Пълен напред! завъртя се към касата. Къде е млякото?
До десния ъгъл, посочи тя.
Стигнаха секцията.
Колко ти трябва? отсвирено попита той.
Едно пакетче.
Аре, ма, взимай повече! Вземи, докато ти стигне! почака тя да събере, после попита: Друго?
Памперси.
Кво са тва?
Ей ги там, тя първа плахо се усмихна.
Вземи, де!
А може ли и мокри кърпички?
Може.
Стигнаха до касата. Димитър плесна карта, но касиерката сопната:
Само в брой!
Той измъкна сгъната пачка по 50 лева, провря една.
С дребни не работим.
Ми дайте един шоколад за ресто, ядно посочи. Тоз, големия.
***
Качиха се в панелката му. Жената влезе плахо, огледа и се почуди. Собственикът съблече обувки, отвори хладилника, метна една скумрия на котарака, а после закърка сок направо от кутията. Като се насити, каза:
Ти ще спиш в хола. Тук кухня, баня, тоалетна. Аз лягам.
На вратата се спря:
Как се казваш?
Рафаела.
Аз съм Димитър.
***
“Май не е маниак,” реши тя на кухненската маса, включи газта, сложи чайника. Мале, мале за малко да се удавя! Само този побъркан да не беше. А с Даниел посред нощ по улиците? Замръзнали щяхме. Утре сигурно ще ни изгони. Ама поне тази нощ ще сме на топло.
Водата завря, хукна към хола, сложи бебето на леглото и извади малко шишенце от джоба на раницата. После обратно в кухнята, изми бутилката, сипа мляко и разреди с вряла вода.
Малкото пи лакомо и притихна, после Рафаела го изчисти и смени памперса бързо заспа.
Изкъпа се, влезе в кухнята и отвори хладилника. А ръцете й сами си намериха половин парче луканка и насила го напъхаха в устата къс хляб, залък сирене, още луканка Като позатопли стомаха си, осъзна колко е нагло, но махна с ръка, легна до детето и заспа като камък.
***
Сутринта заспа, но не и гладното дете. На осем месеца, глад от тънък въздух не може да трае. Чуваше как стопанинът става през нощта, и сега пак е на крак.
“Време е да си ходя,” реши наум тя, изправяйки се, без да разбуди детето. Хубавите моменти не траят вечно!
Той бърникаше нещо на котлоните. Рафаела грабна чаша, изми я, скъса малко пресен магданоз, наряза и наръси върху яйцата, тури да кипне кафе.
През това време Димитър се караше по телефона и на моменти тя се чудеше дали вижда изобщо, че някой му вардинка закуската. Изгълта, изпи кафето, стана.
Рафаела застина на стола:
“Край, сега ще ме изгони!”
Рафаела, слушай! Аз заминавам за седмица. Най-важното храни котарака! Сократ се казва. Да не вземеш да му пъхаш уискас! Яде само прясна риба и месо. В кабинета ми не влизай. Навсякъде другаде, както си искаш.
Тъкмо от детската се чу плач. Рафаела хукна с бебето на ръце, а на масата я чакаха няколко банкноти по 50 лева.
Стигат ти за седмица, а? Аз тръгвам.
Тъкмо да излезе, когато малкият протегна ръце и промълви нещо като па-па или поне така се стори на Димитър. Сърцето му се стисна странно. Никога няма да бъде тати.
Рафаела, може ли да го взема за малко? сам се изненада.
Хвани го! усмихна се тя почти за първи път. Не си държал дете, а?
Не.
Виж как става!
Детето се разсмя и щастливо размаха ръчички. Димитър го гледаше като омагьосан.
Никога няма да имам син, помисли си кисело, върна го на майката и си тръгна.
***
Връщайки се с влака, мисълта за софийския професор, който вика няма да имате деца го ръчкаше като обущар на панаир.
“За какво са ми толкова пари, четиристаен в Лозенец, джип… Мъж трябва да печели за семейството си! А в апартамента вечно кочина. Джипът ми седем места, а возя само котарака.”
Влезе у дома намръщен Всичко чисто като на абитуриентски бал. Рафаела му се усмихна виновно.
Па-па! и малките ръчички се размахаха.
Чантата му с покупки тупна на пода, а ръцете сами се протегнаха към бебето.
