Мирислава беше любовница. Щастлива с брака не се озова така и остана сама до тридесет, да живее в “девка”. После реши да търси мъж, макар и да не знаеше, че Павел е вече женен. Когато той не се скрие, а я остави да разбере, че е женен, тя не я падна с упрек само се упря в себе си за слабостта си и за това, че не е успяла навреме да намери жениш.
Тя не беше красавица, но миловидна, малко пълна, което й придаваше зрял вид. С Павел отношенията не водеха никъде. Не искаше да остане само любовничка, но и да го остави беше страшно какво щеше да прави сама?
Един ден в гости й се появи двоюрождният ѝ брат Сава. Той беше в София на служебно пътуване и се спря при сестра си за няколко часа отдавна не се виждаха. Седнаха в кухнята, разговаряха за миналото и настоящето, а Мирислава, след като му разказа личната си болка, се изплю се леко.
Точно тогава вратата имаше заподайка отвори я Сава, мислейки, че Мирислава вече е у дома, но вратата не беше заключена. На прага стоеше Павел, голям мъж в спортни шорти и тениска, който дъвчеше бутер с наденица.
А Мирислава ли е у дома? попита Павел, без да знае какво да каже.
Тя е в банята, отговори Сава.
Извинете, вие кой сте? спънваше се Павел.
Аз съм нейният мъж, живеем заедно, но без официален брак. А вие какво ви води тук? каза Сава и хванала Павел за гърди. Не ти ли е онзи женен джентълмън, за който ми говореше Мирислава? Ако те видя отново тук, ще те свалям от стълбата, разбираш ли?
Павел се измъкна и пробяга надолу, а Мирислава се върна. Сава й разказа за непоканения гост.
Какво направи? Кой те изпрати? заплака тя. Той вече няма да се появи.
Сава я успокои: Той вече няма да се връща, а това е хубаво. Писна ти да се мъчиш. Познах един добър мъж вдовец от нашето село, който никой не му дава шанс за нова съпруга. Той иска компания, но е предпазлив. След командировката ми ще се приберя при теб, така че се приготви. Ще отидем заедно в селото, ще ви запозная.
Какво? изненада се Мирислава. Не мога да споделя легло с чужд мъж. Не ми е удобно.
По-скоро се познай с него, отколкото да се мъчиш с безсмислени тъги, настоя Сава, подмигвайки. А ако вече е рожденият ден на моята жена Любка, нека е празник.
След няколко дни Мирислава и Сава стигнаха в малкото село. Жена му Любка подготви маса в градината до банята. Пристигнаха съседите, приятели и вдовецът Алешо, за когото Мирислава никога не била чувала. След домашните разговори тя се завърна в града, мислейки си, че Алешо е тих и скромен, сигурно се тревожи за съпругата си.
След седем дни, в неделя, на вратата й се появи Алешо с чанта.
Позволи ми, Мирислава, да се спусна по пътя си. Отидох до пазара, а сега, след като сме се запознали, реших да те посетя, изпъшка той с леко смущение.
Той влезе, Мирислава го покани на чай. Сервираха си чай, говореха за времето и за цените на съботния пазар. Когато Алешо се приготвяше да си тръгне, бавно облече сакото и обувките, спря на прага и се обърна към нея:
Ако сега се разходим без да кажа нещо, ще се опиша. Цялата седмица мислех за теб, честно казано. Писна ми да чакат уикендите, така че адреса си взех от Сава
Мирислава се зачерви и погледна към пода.
Само се познаваме малко прошепна тя.
Нищо, важно е да се харесваме, нали? Можем ли да се обръщаме на ти? попита той. Не съм идеалният мъж, а имам малка дъщеря, осем години, сега е при баба.
Дъщеря е дар, усмихна се Мирислава мечтателно. Винаги съм искала да имам дете.
Подкрепен от тези думи, Алешо я хвана за ръце и я целуна. След целувката очите й блеснаха от сълзи.
Не съм ли ти неприятен? попита той, леко объркан.
Не, напротив. Не очаквах това, но е сладко и спокойно. Не крада никого.
Оттогава се виждат всяка неделя. Две месеца по-късно се ожениха и се установиха в селото. Мирислава започна работа в детска градина, а след година роди дъщеря. Двете момичета растяха, обичани и щастливи, докато майката и бащата им прерастват в младост от радост.
Сава обичаше да подмигва на Мирислава по време на вечерите:
Е, готино ли ти е с новия мъж? Става все поподобре! Не те съветвам за лошо слушай брат си!






