Не искам да ми съжали; напротив, смятам се за истински щастлив с живота, който съм изграил, въпреки че навърших седемдесет години и нямам собствени деца.
Един ден, докато чаках дълго в коридора на Държавната дерматологична клиника в София точно както обикновено се случва срещнах една жена, чиято история промени моята представа за света.
Тя изглеждаше безупречно подредена и елегантна. На пръв поглед можеше да са на около шестдесет и пет, но в разговор разкри, че вече е над седемдесет. Казваше се Райна.
Разказа, че се е омъжила два пъти, а сега живее сама. Първият й брак приключи с развод. От самото начало тя сподели със съпруга си, че не желае да има деца. Той се съгласи, но когато Райна навърши тридесет, той отново повдигна темата, надявайки се, че ще иска да стане майка. Тази надежда никога не се реализира, затова след многобройни разговори решиха да се разделят.
По-късно се ожени за мъж, който вече имаше дъщеря от предишна връзка. Съжителството им беше хармонично, защото въпросът за децата повече не се появяваше. Той не се притесняваше, че тя не иска да има свои деца, защото вече имаше една.
Тъжен обрат се случи, когато вторият й съпруг почина, а оттогава Райна живее сама в просторен къща в Пловдив, уверена, че самотата не е проблем за нея.
Много хора приемат, че децата ще бъдат подкрепа в старостта и ще бъдат винаги до нас. Тя обаче гледа иначе: децата порасват, поемат свой път и оформят животи, отделни от родителските.
Тя не желае да стане майка поради тази причина. Не съжалява от избора си, нито сега, нито някога. Наслаждава се на пълноценен живот и се грижи за собствените си нужди.
Ако искаш чаша вода, можеш да я получиш, стига само да ми платиш едно левче, каза тя с усмивка.
Какво мислите за този особен начин на възприемане на живота и щастието?
Накратко, нейният разказ отразява визия за живот, базирана на независимост и лична реализация, поставяйки под въпрос общоприетите убеждения за майчинството и стареенето в компания. Тя доказва, че удовлетворението в живота не зависи от традиционните семейни връзки, а от смисъла, който самият човек придава на своето съществуване.
