Пътят към новото начало след бурята
Преживяване на трудностите и намиране на надежда
На 45 години животът ми се беше превърнал в трагикомедия съпругът ми ме изостави, отдели сина ни от мен и накрая останах сама, без да има с кой нито да се посмея, нито да си поплача. За да не мина на спанак и солени баници, започнах работа като чистачка в училището в нашия квартал в Пловдив, надявайки се поне покрива над главата още да е мой. Но между делата по развода, адвокатските разправии и емоционалното напрежение скоро шефката реши, че мога да чистя и вкъщи без особено заплащане и ме изгони.
Чувствайки се напълно изхвърлена без семейство, дом и капчица самочувствие се лутах из пловдивските улици като дребна хартийка, която сама съм забравяла да подмета. След един особено тежък ден, докато се разхождах с наведена глава, изведнъж ме ослепи фар на стара Лада, а резкият спирачен писък ме накара да изскоча от размислите си. Колата спря на два пръста от обувките ми! Излезе висок мъж в синя работна престилка, който с добри, притеснени очи възкликна: Жена, ти осъзнаваш ли, че можеше да се претрепеш? Стоях като шаран, само кимах, докато не се включи една възрастна дама с пес на име Мечо, и каза: Е, ей, пич, що не си по-добър към жената може наистина да й е нужна подкрепа, а ти й се караш!
Тези няколко думи и случайното запознанство промениха живота ми. Пенсионираната учителка Вероника, която сама беше минала през деветте кладенеца на съдбата, ме покани да ѝ помагам в дом за бездомници, където тя доброволстваше. Там срещнах Атанас, някога виден психолог, днес човек с мисия да помага на всички закъсали души. Той още от пръв поглед видя, че не съм само лоша стъблина, и стана мой ментор и приятел.
Благодарение на Атанас започнах да ходя на безплатни терапевтични групи, опитах с арт терапия, даже рисувах нещо като слънце, което приличаше на бухал. Постепенно разбрах пак мога да вярвам на хора, и цената ми не се измерва с миналото. Каквото и да стане, винаги има шанс за рестарт и ново щастие.
Психологическо възстановяване и нови умения
Превъртане на миналото и рисуване на бъдещето
По същото време синът ми Ясен също се промени. И той беше набрал достатъчно гняв от цялата история, но с помощта на терапевт и честен разговор разбра, че не само аз съм виновна забъркали сме го заедно. Мамо, утрепах се да се сърдя, а ти си бил човек пошегува се веднъж, и лека-полека се намерихме.
След няколко месеца постъпих на работа в местната читалищна библиотека, където се събрахме цяла банда жени, всяка с историйка като от народни приказки, но с късмет подобен на моят. Обменяхме си житейски съвети, готварски рецепти, смях и подкрепа. Неусетно се засилих и с вярата в утрешния ден дойде и надеждата.
В библиотеката срещнах младата Емилия пламнала активистка в защита на жени, затиснати от живота. Тя видя моя ентусиазъм и ме покани да се включа в нейна инициатива за подкрепа и обучения. Женска сила си ти всичко можеш!, повтаряше.
Записах безплатни курсове по психология и социална работа, за да мога не само себе си, а и другите да подкрепя. На едно от обученията попаднах на Веселина жена с опит, та чак ѝ се чудех, но бързо стана ментор и другар. Тя ме научи, че нямам да стана пътна отсечка за чужди болки, и че себеуважението е първа точка в плана за оцеляване.
Постепенно и отношенията с Ясен станаха като от филм с хубав край разхождахме се, крояхме планове, дори си мечтаехме за обща почивка на морето или планина. Заедно установихме, че семейството не се разрушава, а се лепи с любов и смях.
След време станах доброволка в сдружение за подкрепа на деца от уязвими семейства. Там намерих смисъл помагах, както някога Атанас ми беше подал ръка. Заедно с Емилия и Веселина основахме група за взаимопомощ нашето женско царство за споделяне и сила.
Един ден към мен дойде млад мъж, искащ да стане учител на малчугани в риск. Видях, че му свети окото, и станах негов наставник.
Животът ми отново започна да кипи пишех статии за житейски обрати, участвах в инициативи и говорех на събития, за да дам кураж на други по разклона на съдбата. Думите ми се оказаха витамин за някои и май беше заразно.
Ясен междувременно се амбицира започна икономика в Пловдивския университет и вече кроеше планове. Двамата станахме истински отбор настигнахме времето и нищо не можеше да ни спре.
С течение на времето се замесих и в по-големи обществени проекти, насочени към млади жени и майки, озовали се в дебрите на трудностите. Провеждах обучения, споделях личния си път, помагах да си повярват и да не се страхуват от завоите на живота.
Познавам такива, които станаха дори по-смели от мен след моите срещи не вярвах, но така е.
В един момент ме поканиха да говоря пред публика за социална справедливост. Разказах през смях и малко сълзи как обърнах живота си и вдъхнових мнозина да не се отказват.
В личния си свят все повече заздравявах връзката си с Ясен възрастният и решителен човек, с когото често си правим планове къде да пътуваме другата седмица. Осъзнах, че любов, семейство и взаимна топлина са най-скъпото по-ценно от всяка лева.
Скоро започнах и да пиша оставих описан пътя си, за да бъде малка светлина за други жени в нужда. Статиите и кратките ми книжки вдъхновяваха читателките да не се предават и да вървят само напред.
Всъщност разбрах едно: всеки урок, дори най-лютият, може да стане стъпка към надежда и любов. Важно е да не се отказваш, да оценяваш премеждията и да вярваш в доброто, което утре ще донесе.
И така, моят живот е низ от препъвания и малки победи, които ме направиха силна, по-мъдра и доста по-иронична. Благодарна съм без тях сигурно щях да си остана стара чистачка със сбогом на мечтите, а сега поглеждам напред със смях и огромно желание за нови хоризонти. Главното е живей всеки миг, не спирай да мечтаеш и винаги си пази шегата в ръкава!
