**Дневник на български**
Всичко започна, когато Георги Иванов ме извика в кабинета си. Седна, сложи химикалка върху белия лист и каза:
Кирил, писай молба за напускане. Тука и сега.
Как така? попитах аз. Имам добри резултати, само този месец три сделки.
Да бе, да! Реструктурираме Или нещо такова. Просто не ставаш за фирмата. Това е.
Или може би сте ревнив? Защото се виждам с Милена? Няма да спрете любовта ни. Ще се оженим, дори ако трябва да почина улиците.
Няма да стане! Никога! Не ми трябва такъв зет, който бяга от една към друга. Милена е хубаво момиче, ще си намери по-добър жених! А ти я заобикаляй отдалеч!
Когато започнах в тази фирма, дори не знаех, че шефът има дъщеря. След университета исках да се включа в имотния бизнес бях надарен, харесвах се на хората, правех добри сделки. Георги Иванов ме нае лично след стажа. А сега молба за напускане.
Вярно е, че преди не бях сериозен с момичетата. Одеждах се добре, карах добра кола, бях мечта на всяка майка. Но за брак не мислех исках да създам кариера, а после и семейство. Животът е дълъг, има време.
Родителите ми, разбира се, не спираха да ме сватосват. Майка ми водеше моми от добри семейства, но или бяха твърде прости, или нещата просто не се получаваха.
Един път донесе една колежка от работа Румяна. Външно беше страхотна високо момиче, с дълги крака. Но щом отвори устата
Румяна е нова в счетоводството, но всички я обичат. А какви сладки пече! започна майка ми.
Ще ви донеса някой ден, каза Румяна с дълбок глас. Обичам да слагам зеле на кисело…
Това ме извади от кефа. Веднага си представих кухня, пълна с буркани от туршии, пелени по въжето и борш на котлона. Избягах с извинение за спешно събрание.
Въпреки всичко имах връзки. С Мария, например, която работеше в супермаркет. Запознахме се, бяхме заедно на барбекю, после и на гъби с колеги.
Георги Иванов я видя и одобри:
Добро момиче. Гледа те с очи, полни с любов. Не я изпускай, време е да се ожениш.
Не мисля за брак, отвърнах аз. Имаме нещо леко.
Целият живот не може да е лек, поклати той глава.
След време Мария се омъжи за някой богаташ, но не ме засегна. Никой не беше обещал нищо.
С Милена се запознах на изложба с кучета. И двамата обичахме добермани, но не можехме да си ги позволим. Тя защото баща й страда от алергия, аз защото рядко бях вкъщи. Дори не знаех, че баща й е Георги Иванов.
Но любовта ни растеше. Водях я до вкъщи, но не до вратата тя не искаше родителите да ме видят. Целувахме се на една далечна пейка в двора
Доколкото трябваше, Георги Иванов излезе да се разхожда точно тогава.
Знаеш ли кой е този?! ревна той.
Женихът ми, каза Милена спокойно. Исках да ви запозная
Ние сме запознати! Знаеш ли колко моми е имало преди теб?!
Опитах се да обясня, но той я грабна и я отведе вкъщи като малко момиченце.
На следващия ден ме извика в офиса и ме накара да напусна. Без значение колко му казвах, че обичам Милена, той беше непреклонен.
Ще продължаваме да се виждаме! заявих на излизане.
Е да, разбира се! той отвори яката на ризата си. На дъщеря ми не й трябва ветропрах! А на мен такъв зет.
Честно? И аз не искам такъв тъст.
Милена изчезна. Оказа се, че баща й я държеше заключена в Пловдив при чичо си, без телефон. Но един ден се обади с позабранен мобилен.
Решихме да избягаме. Наех апартамент в София нямаше как да я вкарам в моята къща, щеше да ни намери за ден.
Сватба? Без нейните родители нямаше смисъл. Майка й знаеше къде сме, но не идваше Георги й забрани. Той откри адреса ни, но не се показа. Каза, че вече няма дъщеря, а зет още по-малко.
Живеехме щастливо. И ето Милена забременя. Радост за всички освен за Георги Иванов. Въпреки това, позволи на съпругата си да я посещава ако й трябва помощ.
Роди се момче Борис. В деня на раждането стоях пред родилния дом с цветя, заобиколен от приятели, родители и майка й, която плачеше от щастие.
Точно когато Милена излезе с бебето, неочаквано се появи и Георги Иванов. Погледна ме, промърмори:
В колата има плодове и шампанско. Празнуваме ли?
Милена се усмихна:
Знаех, че ще дойдеш.
Той се смути:
Аз идвах за внука. Дай го да го прегърна
Всички се засмяха.
Ето я история за любов, упорство и победа.
