Директорът тайно искаше да помогне на младата хигиенистка с пари, но в нейната чанта намери нещо неочаквано – спомен, който преобърна целия живот на семейството му

Шефът реши да помогне на чистачката с пари, но в чантата ѝ откри нещо съвсем неочаквано.
Днес ми се случи нещо, което няма да забравя. Бях с високия директор на фирмата, при когото работя, и имах шанс да видя какво наистина представлява човекът. Бях забелязала младата чистачка, Веселина, седнала в ъгъла с насълзени очи.
Извинявай, може ли да помогна? Случило ли се е нещо? Някой ли те е засегнал? попита я г-н Борислав Петров, нашият директор, с такова съчувствие в гласа.
Веселина се стресна, скри сълзите и промълви:
Моля, извинете, не се притеснявайте за мен, всичко е наред.
Не се извинявай, сигурна ли си, че си добре? настояваше той.
Да, наистина. По-добре да се върна на работа почти изтича навън.
Директорът остана насаме, замислен. Явно беше ясно, че нещо се е случило, но тя не искаше да споделя. Като отидох в кабинета да видя Борислав, той размишляваше как би могъл да помогне. Изведнъж му хрумна да говори с Христина Стоянова най-отдавнашната ни чистачка, която познава всички.
Скоро Христина беше поканена в кабинета на чаша чай.
Може просто да исках да ви поканя на чай пошегува се Борислав. Нима директорът не може да почерпи чистачката?
Тя се усмихна, смутена:
Хайде, г-н Петров, какво трябва да научите от мен?
Исках да ви питам кой познава по-добре служителите от вас? Какво мислите за новата ни чистачка, Веселина?
Много добро момиче. Работливо, а съдбата ѝ не е лека. Но не се предава. Случило ли се е нещо? попита Христина.
Видях, че плаче. Попитах, избяга обясни директорът.
Тя поклати глава с въздишка:
Да, плачеше. Казах ѝ да не обръща внимание на разлигавените колежки. Само устни и мигли, а Веселина е естествено красива. Затова й се присмиват защото е различна, защото е бедна, а те обичат да мачкат по-слабите. Не само жените така правят, нали?
Как я обиждат? насочи въпроса Борислав.
Присмиват се на дрехите ѝ, наричат я кралицата на бедняците, селячката. Не носи маркови обувки, дрехите й са едни и същи обясни Христина.
Борислав беше изненадан:
Но нашите служители са образовани хора! Възможно ли е?
За съжаление, да. Дори предупредих Силвия, но им е по-интересно да измъчват момичето добави Христина.
Толкова ли е зле положението ѝ? попита той.
Майка ѝ е болна вече година, но не й дават ТЕЛК. Не може да работи, а лекарствата са скъпи. Веселина бачка и каквото изкара всичко отива за вкъщи. Умна е, но няма време за учене поясни Христина. Директорът ми изглеждаше замислен, както никога. Благодаря й, изпрати я и остана сам с мислите си за жестокостта между хората.
По-късно реши да помогне с нещо конкретно. Извади всички левове, които имаше в портфейла, и се запъти към залата, където чистачките подготвяха за голямо почистване.
Намери чантичката на Веселина, наведе се тихо, отвори портмонето си и се готвеше да пъхне парите там не искаше да я засрами. Тъкмо да сложи банкнотата, в очите му заблестя златен кръст. Позна този кръст! Нямаше как да попадне там случайно Навярно и самата история си го припомни.
Този кръст принадлежеше някога на баща му. Директорът мигом се сети за една случка отпреди двайсет години. Беше дете, майка му заболя тежко, а баща му отчаяно я водеше по болници без успех. Един ден, когато сутринта майка му сякаш беше по-добре, внезапно си почувствала зле и припаднала. Таткото я вдигна на ръце:
Бързо, качвай се, караме я в болницата!
Борислав седна до майка си, стискаше ръката ѝ и тихо плачеше, докато баща му караше лудо по пътя. Центърът беше близо, когато автомобилът се сблъска с друг.
Баща му беше сигурен, че ще стигнат, но отсрещният водач изведнъж се паникьоса, загуби контрол, и колата удари мантинелата. Баща му слезе, за да помогне.
През малка пукнатина на прозореца Борислав видя шестгодишно русо момиченце. Шофьорката майката ѝ беше ранена и в кръв. Момиченцето почти не беше пострадало, но жената беше в тежко състояние. Баща му внимателно извади пострадалата жена, която се вкопчи с всички сили в неговия кръст и прошепна:
Спасете моето дете
Баща му я погали, но отвърна:
Не мога! Моята жена умира в колата
Хукна обратно и продължиха към болницата. Борислав си спомни как от бащината верижка остана само едно парченце. Но нямаха как да помогнат По пътя единствено се молеше останалите да са добре. Когато стигнаха, майка му беше вече починала…Животът им се преобърна от този ден нататък.
Тази случка не бе споменавана вкъщи. Борислав опита да разбере нещо за катастрофата от вестниците, но така и не научи нищо.
Минаха тринайсет години. Баща му, Георги Петров, се пенсионира и вече пътува много из страната, често посещаваше гроба на майка му. Нов брак не поиска.
Борислав сам се справи в София, изгради кариера, така че всичко изглеждаше добре отстрани
Но сега виждайки кръста, миналото се върна ярко.
Извинете, какво правите тук? чу зад себе си глас.
Обърна се рязко Веселина стоеше учудена. Изглежда аз стоях малко глупаво със събрани пари в ръка над нейната чанта.
Извинявай, Веселина. Исках да ти дам премия, без да създавам неудобство… дал ѝ парите и бързо излязъл.
След работа Борислав мисли дълго какво да направи. Реши да поговори с баща си същата вечер.
Татко, трябва да говорим започна.
Георги го погледна въпросително:
Най-сетне ли ще се жениш?
Не, татко, не за това е. Помниш ли катастрофата, докато карахме мама в болница?
Баща му се замисли:
Надявах се, че си забравил
Не, помня всяка секунда. Не помогнахме, а мама умря в колата.
Нямахме избор!
Не извикахме линейка. Татко, детето от другата кола тя работи при мен сега. Имаме шанс да помогнем.
Баща му се разходи из стаята, мълчаливо.
Сигурен ли си, че е тя?
Борислав разказа за открития кръст.
Ако знаех какво се е случило с тях Тя е останала без баща, майка ѝ инвалид. Татко, нека помогнем.
Георги замълча.
Момче, случилото се тогава беше инцидент. Ние не сме виновни! Вината не е само наша.
Но сега можем да помогнем каза Борислав. Не искам някой да ни проклина цял живот.
Излезе от стаята натъжен. Баща му, когото толкова уважава, му изглеждаше чужд
Когато Веселина дойде при него, този път я видя наистина колко красива и нежна е. Не завиждат ли ѝ затова?
Заповядай, Веселина, поседни. Трябва да си поговорим.
Тя изглеждаше притеснена:
Да не съм направила нещо неволно?
Не, спокойно, просто искам да поговорим сложи ѝ кафе на масата. Веселина, защо не записа университет?
Тя сви рамене:
Не можех да си го позволя Майка ми боледува, сама се грижа за всичко.
Какво се случи с майка ти? попита той.
Катастрофа, когато бях малка. Оттогава има проблеми с гръбнака, болките се засилиха и сега е зле. Лекари само в скъпи клиники пращат, а ние едва връзваме двата края. Работя тук и чистя входове, друго няма начин.
Борислав се заслуша, отиде до прозореца:
Всичко тежко е заради катастрофата?
Донякъде кимна тя.
В този момент телефонът му звънна. Баща му. Борислав излезе да приеме разговора.
Бориславе, срещнах майка ѝ. Говорих с нея каза Георги развълнувано. Организирах консултация в частната ни клиника, най-добрите лекари ще я прегледат. Много добра жена не ни мрази. После ще ти разкажа всичко.
Борислав се върна при Веселина:
Желая истински да ти помогна. Уреждам да учиш, а майка ти вече е вписана за лечение. Всичко ще е наред.
Но не мога да уча, няма кой да гледа мама опита се да възрази тя.
Вече е подсигурена в хубава болница. Баща ми се погрижи малко излъгах, защото все още не беше факт.
Но защо? Каква е причината? недоумяваше тя.
Той се замисли, после се осмели:
Не знам как ще го приемеш. Аз бях в другата кола тогава. Баща ми караше и мама беше на задната седалка, без съзнание не можахме да спрем да ви помогнем.
Тя замълча.
Заради това не помогнахте?
Да но не искам оправдания. Важно е, че сега можем да направим нещо по-добро. Ще се погрижа за вас.
Когато стигна до вратата, убедена, че тежестта у Борислав не е по-малка:
Понякога животът е такава игра. Може би вашият баща ще заживее по-спокойно. Майка ми сама е поела вината тогава още нямаше опит зад волана, току-що беше взела книжка и едва караше. Някой ѝ беше казал, че татко ми е с друга жена Беше разтройна и не внимавала. Ако не вашият баща, друг щеше да я изплаши. Минало е, простено е.
Излезе. Борислав усети, че от гърдите му сякаш падна камък. Помогна на Веселина и нейната майка. Накрая съвестта му се успокои.
Шест месеца по-късно той отново посети баща си.
Татко, имам да ти кажа нещо започна.
Сега какво? с притаен страх се усмихна Георги.
Този път наистина ще се женя. Веселина си вади дипломата и подготвяме документите.
Цялата фирма празнува сватбата с тях. Стара Христина стоя начело, а майката на Веселина след дълга рехабилитация дори можа да танцува.
Колежките, които я тормозиха, сега не смееха да я погледнат в очите, докато всички поздравяваха младата двойка.