С мокри ръце и болки в гърба, въздъхнах и отидох да отворя вратата.
Катя стана от дивана, усещайки тежестта в кръста си, и се запъти към вратата, след като звънецът иззвъня за трети път, този път по-настоятелно. Бях зает с миене на прозорците и не стигнах навреме, за да отговоря веднага. От другата страна стоеше млада жена, с уморен поглед, но с топла усмивка.
Госпожа Катя, чух, че отдавате стаи под наем?
Ах, тези съседи, все ме изпращат хора! Но аз никога не съм отдавала стаи, нито имам такова намерение.
Казаха ми, че имате три стаи…
И? Защо да давам стая? Свикнах да живея сама.
Извинете, казаха ми, че сте много вярваща и си помислих
Младата жена се обърна да слезе по стълбите, а сълзите напираха в очите й.
Момиче, я се върни! Не съм ти казала да си ходиш. Много чувствителна стана днешната младеж все плачат за нещо. Влез, нека поговорим малко. Как се казваш?
Велина.
Много хубаво име… Имаш ли баща моряк?
Нямам баща. Отраснах в дом за сираци. Нито майка имам. Откриха ме пред един блок и ме предадоха на полицията, още не бях навършила месец.
Ех, Велина, не се притеснявай. Ще направим чай и ще си поговорим. А искаш ли нещо за хапване?
Не, благодаря, ядох една баница…
Само баница? Затова младежите имат стомашни проблеми на тридесет. Сядай, хапни една гореща супа от зеленчуци, после чай. Имам още сладко, което приготвих преди пет години, точно преди съпругът ми да почине. После като доядем, може да ми помогнеш да довърша прозореца.
Госпожо Катя, може ли да върша нещо друго? Вие ми простете, но се чувствам замаяна и не искам да падна бременна съм.
Бременна?! Е, това вече ми липсваше! Но как така? Омъжена ли си?
Да. Ожених се за Станислав, израснал и той в дома. Пратиха го в казармата. Хазяйката като чу, че чакам дете, ми даде срок от седмица да се изнеса. Друг избор нямах.
Тежки времена… А аз какво да правя с теб? Може би ще останеш в празната стая. И да не си ми говорила за пари ще се ядосам. Вземай си нещата.
Близо са. Оставих ги в блока до нас. От седмица съм с чантите и търся квартира.
Започнахме да живеем заедно. Велина учеше за моден дизайнер, а аз вече пенсионер след железопътна злополука плетях дантели и ги продавах на пазара. Припечелвахме и от продажба на зеленчуци и плодове от градината, където работехме и двете в събота. В неделя аз ходех на църква, докато Велина си оставаше у дома, четеше и отговаряше на писмата на Станислав, когото с нетърпение очакваше.
Една събота, докато подготвяхме лехите за зимата, Велина се измори и се прибра у дома да си почине. Аз горях изсъхнали клони, когато чух вик: Мамо! Ела бързо!. С разтуптяно сърце забравих за болките в краката и хукнах. Открих Велина, държаща се за корема, в болки. Намерихме съсед, който я закара с жигулито си до болницата Велина вече пъшкаше и се страхуваше, че раждането почва твърде рано.
В болницата я откараха на носилка. Аз прекарах нощта в молитва. На сутринта ми се обадиха Велина и бебето са добре, но ще трябва да остане няколко седмици за наблюдение.
Докато беше в болницата, научих повече за Станислав от дългите ни разговори. Възхищавах се на любовта между тях. Велина ми показа негова снимка и аз намерих младежа за привлекателен, макар и със старите ми очила да не виждах добре.
На Бъдни вечер, с Велина подготвихме всичко за празника разказвах й за Рождество и очаквахме първата звезда. Велина беше неспокойна и изведнъж поиска да викаме линейка бебето вече идваше.
Седми януари, точно на Ивановден, се роди момиченце изпълни сърцето ми с голяма радост. Пратих бърза телеграма на Станислав с добрата вест. Кръстиха момичето Катя бях разчувстван от този жест.
Минаха седмици, изпълнени с грижи и обич към малката. Велина и аз се грижихме за нея, въпреки безсънните нощи и тревогите. Открих нови сили, все едно станах истински дядо.
Един топъл зимен ден излязох да напазарувам. Като се върнах, видях Велина как бута количката в градината. Оставих ги и започнах да приготвям обяда. Като влязох в хола, видях снимката на покойния ми съпруг в рамка. Усмихнах се, чудейки се как Велина я е намерила.
Велина, откъде намери снимките на моя Александър? попитах.
Не знам за какво говорите, госпожо Катя.
Ето онази снимка, на масата посочих аз.
О, това е на Станислав. Като го видя пак, ще го накарам да ми направи още една по-голяма.
В този момент взех рамката и най-сетне познах младият Станислав е като две капки вода с починалия ми съпруг. Замислих се дали случайно не сме приютили някого от нашия род, без да разберем.
Велина, дай да видя албума… помолих, макар и с болка на сърцето.
Докато разглеждахме старите снимки, Велина забеляза невероятната прилика между Станислав и Александър. “Това Станислав ли е?” запита тя, объркана.
Аз й разказах разчувстван, че животът невинаги е случаен и може да сме семейство, водени от Божия промисъл. Велина, объркана, но щастлива, ме прегърна и плакахме заедно, осъзнавайки, че неочаквана нова роднинска връзка е родена и вече не сме сами.
С мокри ръце, простенала от болка в кръста, тя се отправи да отвори вратата – началото на една неочаквана семейна история сред българския дом и празничен дух.
