Спомените ми се връщат към онези години, когато малкото Калоянче все още се мъчеше да се изправи на крака. Тогава ти мечтаеш, че ще порасне бързо глупост, защото не осъзнаваш, че детските проблеми са на пръв поглед огромни, а наистина са само мънички късове от пясък. Не спяше добре първите четири години? Сега не се лъжи, че ще можеш да го спреш. Кашата, която всяка вечер се превръщаше в ритуал с танци и бубни, се изстрелваше в устата, половината се излъчваше, а другата се оставаше в устата. Пък в юношеството той изпразваше целия хладилен шкаф с едно глътка. Трябваше да го превозваме през цял София до логопеда, а след това, късно вечер, да се борим с кубчета Зайцева, докато той се мъчи да премине през ЕГИто.
С три години Калоян вече знаеше букви, но бе мълчалив като партизан, четеше в себе си, шепнейки устните без звук.
Може би е нем, се притеснявах.
Логопедът, поглеждайки през мене, каза:
Момчетата започват да говорят по-късно, това е нормално.
А ако е нем?
Самата сте немна, се изнерви той. Вижте тези умни, красиви очи. Виждате ли?
Виждам.
Ето, вие се тревожите.
А те не се късат?
Търпението му свърши и ме изгони от кабинета. Синът ми, произнасяйки в себе си срички, сглобяваше от кубчета дълги думи: пароход, шоколад, жаворонок. Първи път говори на четири и след това не спираше две години, дори във съня изплюваше въпроси.
Как се нарича обратната страна на коляното?
Как се крепи перата към гълъбовете с пластилин или лепило?
Какво е “жди”? Няма такова слово! Има две “жди”, две!
След това той напълно пораства. Оказа се, че въпросът за обратната страна на коляното в пет сутринта беше просто шега, а ягодките бяха моето безпокойство къде броди той нощем и защо не отговаря на телефоните!
Изрисуван на изгрев, с невинно лице и живоцветен букет от рози, той прошепна:
Изненада!
Истински ви казвам пътят на родителя е покрит с изненади като килим от късмети. И най-важното да не се ядосваме и да не викаме, а постоянно да се шегуваме.
Съставям менюто очакваме гости.
Ще сваря толму, ако намеря пресен лист от грозде. И ще запека агнешко. Може би пиле? Или риба?
Мамо!
И пахлава! Ще изпечем пахлава. Или еклери?
Мамеле, ще се успокоиш ли?
Искам найдобре!
Дайенерис също искаше найдобре! Спомняш ли си как свърши?
Отидохме до пазара за продукти. По телефона уредихме среща:
Да се видим в пет, порано няма да стигна, излязохме от магазина. Каква е скоростта? Скоростта ни е обикновена: майка тича, аз се плъзгам.
През май се отправих с приятели на ролево събитие в Родопите. Подготвях се като за изкачване на връх Вихрен дори взех преносим ножотвертка, за всеки случай. След университета извадих от раницата половината от съдържанието, усетирам спален чувал.
Джипиес не е инсталиран? Не? Сдаваш се, синко.
Дълго се възхищавах на аптечката:
Забравих скалелет.
Защо ви трябва скалелет?
Ако имаме скалелет, можем да изреже апендикс.
Къде е книгата за Мартин Лутър Кинг на английски? Ще я чета на приятелите нощем.
Защо?
Ще разберем по-късно.
Питах дали всички ядат свинско исках да им сложа сандвичи с варено месо за пътуването.
Игор не яде.
Той мюсюлманин?
Не знам, неудобно е да питам.
Името му е рускико.
А какво? И моето не е особено арменско!
Купих на Игор варенокопчено говеждо. Събрах сандвичи: месо, сирене, домати, зелена салата, аджика. Емил ги сложи в походната чанта. Облече се, готов да излезе, и изведнъж ме осеня идея:
Боже мой, Емил, а ако Игор е еврей?
Мам, какво? И ако е еврей?
Поставих говеждо със сирене.
И?
Месо с мляко е некошерно! Ще разделим сандвича на две части от едната ще яде сиренето, от другата говеждото. Не съм сигурна дали е правилно.
Ще разберем.
Вечер получих съобщение:
«Мамо, Игор руснак, просто вегетарианец».
Тъкмо се откъснах от Родопите, се появи ново предизвикателство! Сдадох сесията, събрах се с приятели за Карско оцеляване в горите и спускане по реки. Пор
