Ти пак си купила онзи колбас? Казах ти, че е безвкусен!
Силвия замръзна пред хладилника, държеше плика в ръка. И без поздрав, без целувка, Кирѝл влезе от работа.
Здравей, скъпи, опита тя да не се ядоса. Взех този, защото беше в промоция. Пазара е тежък, нямаме много лева.
Тежък? изпъна гласът му. Живеем от заплата до заплата! А ти пари в пръсти хвърляш!
В какво? Сърцето й се изпълни със злоба. Купувам само необходимото!
Кирѝл махна ръка и отиде в спалнята. Силвия стоеше на кухнята, стискайки дръжките на пликовете. Осем години бяха заедно, а от три месеца се случваха постоянни дребни спорове как готви, къде слага нещата, къде харчи. Преди никога не беше толкова привередлив.
Тя започна да нарежда продуктите на рафтовете, ръцете ѝ трепереха. Искаше да се разлее, но се дърпа. Трябваше да приготви вечеря малката Мѝрела щеше да се върне от училище, а мама не можеше да се покаже в сълзи.
Вечеряхте в мълчание. Мѝрела, деветгодишната умница, усещаше напрежението и се опитваше да не привлича вниманието. Бързо изпипа супата и се поспи с домашните задачи.
Иди, слънчице, каза Силвия и целуна дъщерята в темето.
Когато Мѝрела излезе, Кирѝл най-накрая заговори.
Трябва да закарам майка ми уикенда. Не се чувства добре.
Добре, кима Силвия. Ще тръгваме заедно?
Не, ща отида сам. Ти оставай у дома, има работа навсякъде.
Тя искаше да противодейства, но мълчеше. През последните месеци се беше научила да се отдръпва. Преди решавахте проблемите заедно, сега между вас изглежда стена.
Събота кирѝл замина рано сутринта. Силвия се захвърли в домакинските задължения пране, чистене, обяд. Обикновената рутина вече тежеше като камък, всяко движение беше борба.
Мѝрела играеше в своята стая, а Силвия подреждаше спалнята. Отвори прозореца за проветрение и почти затвори, но разбра гласа на кирѝл.
Той стоеше на балкона на апартамента на майка му Пенка Георгиевна, живееше в съседния етаж в същия блок. Преди Силвия се радваше на тази близост, сега се съмняваше.
Майко, не издържам повече, казваше кирѝл, гласът му звучеше уморено.
Синко, бъди твърд, отвърна Пенка. Жена трябва да знае мястото си.
Силвия се закле, че не трябва да подслушва, но не можеше да се отдръпне.
Тя нищожно не разбира, продължи кирѝл. Казвам едно, тя прави друго.
Точно, подкрепи Пенка. Ти си прекалено мек. Трябва да я държиш в ежови ръкавици. Казвам това отдавна.
Не мога постоянно да й викам, въздъхна кирѝл.
Трябва да бъдеш по-строг. Нека усеща, че си главата в къщата.
Силвия усети тръпка по гърба. Тя работеше от сутрин до вечер, готвеше, почистваше, отглеждаше Мѝрела и още на половин работен ден в местната библиотека, за да помогне с парите. Какво е разпусната?
Опитвам се, майко, каза кирѝл. Понякога ме боли да я видя.
Съжалението не помага, твърди Пенка. Ти си мъж, глава на семейство. Ако си мек, жената ще ти седи на гърлото.
Силвия се оттегли от прозореца, краката ѝ се изправиха. Стигна до леглото, а в главата й се въртеше шум като вакуумна помпа.
Това не беше кирѝл, който се промени внезапно. Беше Пенка, която го натоварваше с идеи. Силвия си спомни как преди четири месеца майка му беше прекарала седмица при тях точно след този престой кирѝл стана различен.
Тя си спомни странните неща: чести посещения при майка, след които той се отдалечаваше и се превръщаше в строг.
Мамко, плачеш ли? попита Мѝрела, изправена в коридора с изплашено лице.
Силвия не усети сълзите, докато те се спускаха по бузите. Бързо ги изплюха.
Не, слънце, просто ми се кържат очите. Може би прах в носа.
Наистина?
Наистина, се усмихна Силвия. Отидай, играй още. Ще приготвя обяд.
Когато Мѝрела отиде, Силвия се връна на леглото. Какво да прави? Да говори с кирѝл? Да му каже, че е подслушала? Ще избухне скандал, той ще я обвинява в шпиониране и ще се отдалечава още повече.
Да мълчи? Как да живее, знаейки че майка му манипулира мъжа й?
Останалият ден мина като мъгла. Силвия готви, но без вкус. Яде, но не усеща нищо. Разговаря с Мѝрела, но не чува думите й.
Кирѝл се завърна вечерта, хвърли ключовете на масичката.
Готови ли са вечерята? попита без поздрав.
Да, ще я затопля.
Тя сложи тигана на печката, ръце като на автопилот. В главата й се въртеха думите на Пенка в ежови ръкавици, разпусена, съжалението не помага.
Нещо ли е? попита кирѝл, сядайки. Не съм си сам.
Нищо, просто съм уморена, отвърна Силвия, поставяйки чинията пред него.
Тъй отново, намръщи се. Винаги същото. Какво правиш у дома?
Не съм у дома, се намеси Силвия. Работя в библиотеката.
Хайде, библиотеката! Партенерка, копейки левове.
Поне нещо правя. Ти ме ли забраняваш?
Не те забранявам. Само не виждам смисъла. По-добре да подредиш къщата.
Силвия стисна зъби, не искаше да влоши нещата пред Мѝрела.
Вечерта, докато дъщерята спеше, Силвия седна в кухнята с изстинал чай. Кирѝл гледаше телевизия в хола, без думи. Бяха чужди, живеейки под един покрив.
Тя си спомни първото им запознанство двадесет и три години. Тя продаваше книги в книжарница в София, а кирѝл дойде да купи подарък за приятел. Седнаха в малко кафене, разхождаха се, смяха се. Той беше мил, грижовен.
Тогава Пенка вече казваше, че не е доволна от невестка, че Мария е от скромно семейство, че няма образование. Кирѝл я пренебрегна, каза, че я обича и това е достатъчно.
Те се ожениха, имаше Мѝрела. Първите години бяха трудни, но щастливи безсънни нощи, детски болести, недостиг на пари. Кирѝл беше опора.
След това Пенка започна да посещава по-често, звънеше няколко пъти на ден, канеше го. Той отиваше, отиваше, отиваше.
На следващия ден Силвия реши да говори със свекърка, без крик, без обвинения просто жена към жена.
Тя почука на вратата на Пенка.
А, ти си ти, влез, каза Пенка, изпробвайки изненада.
Апартаментът беше обзаведен с стара, но уютна мебел кършени покривки, снимки на кирѝл през годините, но не беше нито една снимка на Силвия, нито на Мѝрела.
Чай ли? попита Пенка.
Не, благодаря, съм тук за кратко.
Седнаха. Пенка гледаше подозрително.
Исках да поговорим за нас, започна Силвия. Забелязах, че последните месеци не са гладка.
Забелязах, кима Пенка. Кирѝл ми говори.
Точно за това и искам да обсъдим. Можеш ли да се въздържаш от намесата в нашия брак?
Пенка вдигна вежди.
Вмесвам се? Той е моят син! Правя каквото искам.
Интересуваш се, да, но не дашеш да ме караш против теб.
Какво имаш предвид?
Чух ви вчера на балкона.
Тишина. Пенка посръска кожа, после се зачерви.
Подслушваше ли ме?
Не исках. Просто проветрях, чувам ви. Казвахте, че да я държиш в ежови ръкавици.
И какво? се изправи Пенка. Говорех истината. Ти си се развихраш.
Работя от сутрин до вечер! вдигна гласа Силвия. Грижа се за семейството, отглеждам Мѝрела, подпомагам кирѝл, а и в библиотеката.
Да? Защо тогава у дома е безредие? Защо кирѝл е скелет? Не умееш да готвиш, не следиш дома, а библиотеката каква е ползата? Жената е у печката.
Живеем не в миналия век!
Точно за това семействата се разпадат, заяви Пенка. Жените искат кариери, мъже остават безщастни.
Мѝрела не е изоставена! Пям време за нея!
Не, виждам как се държиш. Ти винаги се бързаш, нервираш се. Дъщеря ти нужда от спокоен майка.
Силвия разбра, че разговорът е задъхан. Стисна се да се изправи.
Разбрах. Аз няма да се предавам. Това е нашето семейство и ще се бия за него.
О, колко сме смели! усмихна се Пенка. Но помни, кирѝл е моят син, винаги ще слуша мен, а не теб.
Силвия излезе, задържаше сълзите, докато стигна до своя апартамент. Там се остави да плаче, докато не изсъхна.
Вечер той се прибра, мрачен и напрегнат.
Беше ли ти при майка? попита той.
Да.
Защо?
Исках да поговоря.
Той въздъхна тежко.
Тя ми се обади, каза, че съм те обидила.
Не съм! Просто поисках да не се намесва в нашия брак.
Тя не се намесва, просто дава съвети.
Игоре, наистина ли не виждаш какво се случва? Тя ти настройва против мен!
Това е глупост, отрече. Майка иска щастие за мен.
А щастлив ли си? погледна го в очите. Кажи истината.
Той замълча, погледна надолу.
Уморих се, вдишаше. От постоянните претенции, от сълзите ти, от тези разговори.
Тогава нека започнем отначало, както преди.
Както преди… няма да се повтори, премина в своя стая.
Силвия остана в кухнята, за първи път за години помисли, че може би не трябва да са заедно.
Нощта не можеше да заспи. Кирѝл спеше до стената, като ледник.
Сутринта той тръгна на работа без да се сбогува. Силвия заведе Мѝрела в училище и отиде в библиотеката.
Началницата й, Елена Викторова, я попита:
Какво има?
Силвия разказа всичко подслушанията, майка, кирѝл.
Мъжете са по-слабите, особено пред майка, каза Елена. Твоят Игор е мамин син, виждаш ли?
Но преди не беше така!
Преди живяхте отделно, сега майка е близо, контролира постоянно.
Какво да правя?
Първо не се предавай. Опитай се да го върнеш към теб, припомни му кой сте били. И трето, помисли какво искаш за себе си.
Тези думи се запСилвия реши да се бори за щастието на семейството си, без да се предава пред манипулациите.
