Край, Гергано, между нас всичко свърши! Аз искам истинско семейство, деца. Ти явно не можеш да ми ги дадеш. Чаках, търпях пет години. Имам нужда от син. Вече подадох молба за развод! Имаш три дни да си събереш нещата. Когато си тръгнеш обади ми се. Засега ще живея при майка ми. Побързай, трябва да подготвя апартамента за детето и за неговата майка. Да! Не се изненадвай, бъдещата ми жена е бременна! Имаш три дни!
Гергана остана безмълвна. Какво можеше да каже?
Така и не можа да забременее. Стефан и без това я чакаше цели пет години. Три неуспешни опита през годините.
Мина през какви ли не лекари всички твърдяха, че е здрава. Ала защо не се получаваше, никой не можеше да обясни.
Винаги се грижеше за себе си, живееше здравословно.
Този път й прилоша на работа. Веднага извикаха линейка, но всичко се случи прекалено бързо…
…Вратата се хлопна глухо зад Стефан, а Гергана, изтощена, се строполи на дивана.
Нямаше желание, камо ли сили, да събира багаж. Не знаеше и накъде да поеме.
Преди да се ожени, живя при леля си. Леля й отдавна си беше отишла, а братовчедът беше продал апартамента. Да се върне ли в къщата на баба на село? Да търси под наем нещо в София? А с работата какво прави?
Беше залята от безброй въпроси, а решенията трябваше да се вземат на мига…
…Рано сутринта вратата се отвори и свекърва й прекрачи прага.
Не спиш? Добре. Дошла съм да видя да не си тръгнеш с нещо, което не е твое.
Стари гащи на сина ви със сигурност не искам. Моите да преброим ли?
Виж я каква станала! А колко беше добра, кротка и учтива в началото. Още след първия път казах на Стефан, че няма да имам внуче от теб.
За това сте дошли? Млъкнете, щом трябва, но си мълчете и не ми пречете.
Защо прибираш този сервиз?
Той е мой, леля ми го остави, единствената ми скъпа вещ от нея.
А сега всичко остава празно – без теб!
Не ме интересува, ще си имате внуче.
Само своето да вземеш!
Лаптопът е мой. Кафе-машината, микровълновата също колегите ми ги подариха. Колата си купих още преди брака. Вашият син има негова.
Всичко имаш, само едно не можеш дете!
Това вече не ви засяга. На мен нищо ми няма, така е трябвало да бъде според съдбата.
Не виждам ти да страдаш… Да не би нарочно да си стигнала до тук?
Глупости говорите. Трудно ми е дори да мисля за това.
Гергана се огледа. Почти нищо от нейните вещи не остана гребенчето, козметиката, чехлите…
Нещо важно забрави. Свекървата разваляше мислите й.
Изведнъж се сети липсваше старата фигурка-котка. Имаше малък таен скривалище в нея обеци и пръстен, ценни само с емоционална стойност били са на баба й. Стефан ги смяташе за боклук. Дали ги е изхвърлил? Нещата, които не искаше, ги слагаше на балкона. Гергана отвори вратата…
Какво правиш още тук? Събра и тръгвай! пак се обади свекървата. Прощаваш ли се с апартамента? Ха, прощавай! Такъв дом повече няма да имаш.
Котката беше там, всичко беше на място. Време беше да си върви.
Ключовете са тук. Довиждане. И се надявам никога повече да не се видим.
Гергана отиде до офиса. Още бе в болнични, поиска да я пуснат в отпуска.
Всички тук ти съчувстваме. Три седмици ще са ти достатъчно? Само, моля те, бъди на линия. Без консултациите ти половината проекти ще замрат.
Добре, имам нужда да се откъсна. Благодаря.
Помощ искаш ли?
Не, ще се справя.
Ще наредя авансово за отпуск и бонус.
Много благодаря, наистина сега ми е нужно.
Гергана изобщо не търси квартира. Качва се в колата и тръгва към селото. Там никой не я чакаше баба й почина три години по-рано, майка си никога не беше виждала починала след раждането.
А сега Гергана самата не можеше да роди…
След около час пристигна. Ябълката пред дома. Лалетата.
За последно тук беше със Стефан, на есен скараха кебапчета, почиваха си.
Паркира двора, ключът за гаража беше в къщата.
Влезе. Пълна тишина. На масата мръсни чаши и чинии. Странно предния път беше изчистила…
Не, беше чистила! Явно някой беше идвал в нейно отсъствие!
Две чаши, чинии, празни кутии от сок, шишета от любимото пенливо вино на Стефан. Със сигурност не бяха останали от есента.
Значи Стефан е бил тук с кого ли?
Вече нямаше значение…
Ключ от къщата имаше само Гергана явно мъжът й си беше направил дубликат. Време бе да смени ключалките.
Ново начало, чистене, после топла вана.
Реши да измие от себе си цялата мъка и миналото.
Когато вече се канеше да излезе, някой почука на вратата, после и по прозореца.
Кой е?
Добре ли сте?
Да… каза Гергана, леко изненадана.
Навън я чакаше непознат мъж.
Извинете, сигурно ви стреснах. Аз съм ви съсед. Гледам цял ден движението, видях дим от печката, реших да проверя дали всичко е наред…
Благодаря, всичко е наред.
Вие роднина на Стефан ли сте? Наскоро бе тук с жена… Сестра ли сте му?
Не, бях му съпруга. Почти бивша, развеждаме се.
А къщата ваша ли е?
Моя.
Аз съм временен съсед, по семейни причини живея временно наоколо, приятел ми позволи. И аз съм в развод, утре вече ще бъде финално. Ако ви трябва помощ за нещо кажете. Аз съм Ивайло.
Гергана. Можете ли да смените ключалката?
Разбира се. Кажете кога, ще се погрижа.
Колкото може по-скоро. Утре ще купя нова.
Оставете, аз ще купя каквото трябва, да не се обърка нещо, а и пак ще минавам през града.
Добре.
Минаха две седмици. Остана още една от отпуската, но трябваше да се връща в София. Жилище не търсеше, не й се искаше да се мести. Стефан нито се беше обадил, нито писал само получи съобщение за датата на развода. По-добре така не искаше да го вижда вече.
Събота сутрин. Гергана обикновено ставаше рано, този път Ивайло я покани на разходка до малкото езеро.
Не мислеше за нова връзка, но разходка не беше обвързваща. Приятно си прекараха, на обяд се прибраха. Пред нейната къща стоеше колата на Стефан. Явно току-що е паркирал. Вратата се отвори, излезе Стефан, после помага на бременна жена да слезе.
Гергана и Ивайло стигнаха до вратата. Стефан с мъка се опитваше да отключи къщата.
Какво правите тук?
Какво пък търсите в чужда къща?
Стефан замръзна.
Това е нашият дом! извика бременната.
Така ли? Кой ви каза? Стефан? Това е мой дом, напуснете, моля.
Стефане, коя е тя?! Бившата ти? Изгони я! пищеше жената.
Гергана и Ивайло се засмяха. Стефан безмълвно прибра новата си жена в колата и потеглиха.
Ще му е весело на него…
Поне ще има дете. Аз не успях. Три неуспешни опита. Съжалявам.
А ние се разделихме, защото жена ми не искаше дете…
Изминаха четири години. Случайна среща със свекърва й в голям супермаркет във Варна.
Гергано, не мога да те позная! Отдавна те наблюдавам, ти ли си? А ти… бременна ли си?
Да, погали закръгления си корем Гергана.
А при Стефан не е добре. Внукът се роди слаб, нещо има по бащина линия. Жена му ги заряза, остави детето. А ти… сама ли ще го отглеждаш?
Не, не съм сама. Имам семейство. Трябва да тръгвам чакат ме.
Значи така… Извинявай за всичко…
Търпение да ви стигне…
Бившата свекърва гледаше как Гергана се отдалечаваше до нея Ивайло, който нежно я държеше, а за другата й ръка държеше малко момиченце, цялата на майка си…
