Най-важното е да се ожениш добре. Богат мъж е гаранция за щастлив живот.
Магдалена беше единственото дете в семейство. Баща ѝ, Георги, я пазеше като злато, а майка ѝ, Райна, я галеше и постоянно повтаряше:
Най-важното е да се ожениш добре. Богат мъж е щастие, наставляваше тя Магдалена, и дъщеря се съгласяваше.
Само къде е този богат? В нашия университет в София имаше доста умници, но и женихът ѝ трябваше да е от достойно семейство.
Баща обаче стриктно контролираше дъщеря без късни разходки, без студентски партита, без излети в планината. Всичко беше под зорък надзор.
Скоро нейният обещан жених намери поинтересна и свободна двойка, а не Магдалена.
Тогава дойде дипломната защита любовта отстъпи. След това започна работа с помощта на татко и личният живот се подреждаше с майчина подкрепа.
Майка знаеше какво прави. Единственото, което трябваше Магдалена да направи, беше да се ожени добре, а сега се появи нов жених племенник на добра позната.
Магдаленче, погледни повнимателно този мъж. Той е повъзрастен, но това е плюс, а не минус. Защо ти трябва младо момче? Помисли си. А Костадин Петров е сериозен човек, има собствен бизнес, така че няма да ти се налага да работиш.
Но той е женен! И има дъщеря, а това значи издръжка.
Няма за какво да се тревожиш. Бившата му съпруга е недоразвита и живее в друг град с дъщерята си. Това не е проблем.
Запозването започна. Георги мълчеше, като оттогава, когато Магдалена завърши университета, не се намесваше в женските въпроси.
Нека се решава сами, мислеше той.
Неочаквано, Магдалена се влюби в Костадин. Десет години разлика я нямаха. С такава външност той и след десет години ще изглежда още добре. Красив, с учтиви манери, облечен от главо до пети.
И двете се впечатлиха взаимно и се ожениха.
Райна издъха с облекчение, изпълни майчината си мисия и се посвети изцяло на себе си шопинг, спа, екскурзии с мъжа в топлите страни, без дъщеря в гърба ѝ.
Магдалена също не изоставаше. Съпругът подкрепяше желанията ѝ, а домакинските задължения се решаваха от служителка, която се справяше без нейни указания.
В един слънчев ден неочаквано тръгна гръмотевица и Магдалена почти не успя да се събуди. Костадин остана без бивша съпруга, а Магдалена не се интересуваше от обстоятелствата.
Той бе принуден да приеме дъщеря!
Това бе шок. Сега в къщата ще се появи малка момиченце, за която Магдалена трябваше да бъде втора майка, как каза Костадин.
Нямаше избор. Мъжът почти не се интересуваше от нейното мнение, просто постави фактите пред нея и поиска милост.
Момичето не беше виновно!
Скоро Костадин я донесе у дома с малка куфарчета и школьна раница. Мария името й беше в трети клас, висока, тихо и почти безмълвна.
Тя почти не говореше, всичко мълчеше, но едно я успокояваше приличаше на бащата. Точно като неговата дъщеря, а не като безразличната бивша.
Животът в големия къща с баща, мащеха и домакинка тежеше на Мария. Просто не й беше свикнало!
След вечерята тя се хвърляше да мие съдовете, търсеше метлата, сама се опитваше да гладне дрехите си, а това дразнеше Магдалена.
Баща ѝ работеше цял ден, връщаше се късно и нямаше време за нежност. Понякога я галеше по глава и попита:
Как са уроките в училище?
Това обаче я караше да се чувства ограничена във времето не можеше да излезе където пожелае, да отиде във фитнеса рано сутрин и да остане в интернет.
След време Мария се появи отново, като бе поискано да помага с уроците. Магдалена помисли:
А да не предложим да я запишем в добър детски дом?
Но не се реши и предложи в удължената група:
Разбираш, ми е трудно да следя уроките й, не съм учителка. А се появиха тройки, а в училище тя правилно учи. Това е за нейното добро.
Костадин се ядоса, а Магдалена се разкая за предложението.
Така преминаваше всичко отношения без сърце, недоволство, раздразнителност.
След две години Магдалена роди момче Денис. Пояси проблема с прислуга, но Мария беше почти на 12 години и предложи да се грижи за братчето.
Тя успяваше всичко уроци, игра, грижи за Денис.
Когато настъпи времето за майка, домашната помощничка Нина вече беше над шестдесет, уморена и готова за пенсия.
Магдалена се научи да се справя, да запазва чарa си като светска дама, докато Мария поддържаше дома.
Денис порасна, обичаше по-голямата сестра, както и тя.
Когато Мария завърши училище, Денис се готвеше да влезе в първи клас, а тежестта за образованието падна върху Мария, която вече беше пораснала преждевременно. Тя влезе в университет, изучаваше английски и преподаваше на брата.
Не смяташ ли, скъпа, че цялата грижа за дома и синът са оставени на Мария? попита Костадин, който все порядко беше у дома след обяд и вечер.
Тя му отвърна, че има приятелки, интереси, кафе с тях.
Какво те не удовлетворява, любовни? Ти дъщеря се справя отлично. Нина само се преструва, че работи, готви и всичко друго е готово.
Точно така потвърди той.
Магдалена мълчеше.
Да, всичко на Мария! Но момичето не се оплакваше. Понякога майката я водеше на изложби, в музеи, на детски концерти достатъчно ли е?
След диплома Мария влезе в баща си фирмата като преводачка. Търговският бизнес вече обхващаше чуждестранни пазари, а преводачка беше нужната позиция.
Там се запозна с Иван, ловък младеж от отдел продажби. Любовта се появи веднага, а бащата на Мария се изненада, че тихата дъщеря се впуска в офис роман.
Мария заяви, че искат да се оженят и настояваше, принуждавайки бащата да се съгласи.
Магдалена също беше разстроена загуби помощничка, Нина обяви пенсия, а съпругът не се бързаше да намери заместник.
Мария се включи:
Ще помагам, мамо каза радостно. Ще идвам понеделник, ще почиствам, ще гладя. Така винаги съм го правила.
Не само понеделник, а по-често, репликира недоволната мащеха.
Мария се премести при Иван след голямата сватба и започна да уреди семейния си живот.
Иван плануваше собствен бизнес, напусна работа и се захвана с компютър. Но стартирането от нулата се оказа трудно. Тестото му се обърка, бащата му отказа да подпомогне, но Мария получи увеличение в заплатата.
Тя вложи всичките си спестявания в семейния бюджет, тайно подхвърляше малко пари на поголемия си брат. Останалото тежеше върху нея и Иван. Къщата му беше в ипотека, обичаше да яде в ресторанти и да си позволява ваканции.
Мария се справяше едновременно с домакинството, финансите и помощта на майка.
След време здравето на Костадин се влоши, а чуждестранните партньори напуснаха бизнеса. Фирмата едва издържаше. Когато разбираше, че не може повече да води компанията, реши да я продаде.
Мария продължи да работи, бащата убеди новия собственик да я задържи, но заплатата й спадна значително.
Мъжът се отчайва, особено след погребението на тестето. В същото време и Магдалена с Денис се нуждаеха от подкрепа, затова Мария се премести при тях, оставяйки съпруга в размисли:
Или ще търсиш редовна работа и ще носиш пари вкъщи, или се развеждаме! каза тя.
Тогава Иван, изплашен, заяви:
Какво дете, събуди се! Няма работа, няма пари. Татко ти е банкрутирал, а ти какво ще правиш, да живееш в нищото?
Мария се уплаши от думите му и веднага подаде молба за развод, без да чака съвестта му. Любовта към него беше изгоряла.
Тя се засели с мащехата и брат си умен ученик с добър характер. Финансово всичко беше трудно, но Костадин остави няколко спестявания, които Магдалена изразходва разумно, без да се отрича от навиците си.
Мария беше единствената препитателка в семейството. Когато се роди нейното дете, мащехата, вече млада баба, се оживи от радост, грижеше се за внучето и се учеше отново на майчинство.
Година по-късно Мария се премести при семейството на баща й, работеше дистанционно като преводачка. Мащехата с новия си мъж помагаха с пазаруването и понякога през уикенда подслониха малката Катерина.
През уикенда Денис идваше, обичаше сестра си и я наричаше найподобрата на света. Той я обичаше, а тя го обичаше.
Марийо, направи си живот, казваше брат му, зачервен, предлагайки да я запознае с учителя по физкултура, нежен мъж без семейство.
Тя се засмя, разклатя косата му и му прошепна:
Успокой се, готино момче!
Животът се успокояваше. Нямаха големи семейни бурите, всеки беше щастлив по свой начин. Дори Мария, обичаща семейството си, тайно мечтаеше да намери собственото си истинско щастие. И, както винаги в нашите приказки, мечтата й се сбъска скоро.
