Новогодно чудо
Оля Димитрова и Петър Костадинов решиха да посрещнат Нова година у дома, само двамата. Беше настъпило онова тихо време, когато здравето ти подава знак, че даже в кварталния парк си герой, ако стигнеш. А пък и да се ходи някъде вече на кого? Приятелският и роднинският кръг се беше стопил като първия сняг под мартенско слънце. Пробваха да уговорят сестрата на Петър Елена, да дойде, но тя се заинати: Тая година ще я посрещна сама достатъчно сте ме веселили във ваши компании! Никакви молби не помогнаха. Е, всеки избира с кого да се смее на празника, я!
И тогава звънецът издрънча тъй внезапно, че Петър се затътри до вратата с очи, големи като два вършеещи ореха. Кой ли ще да е?
На прага стоеше младото семейство от съседния апартамент Алекс и Лилия, заедно с дребната им дъщеря Веселина.
Тъкмо ни се падна, Петре! ухили се Алекс неловко. Викнаха ни извънредно на работа в поликлиниката. Ще вземете Веселина при вас, а? Ще заспи след час-два, а ние до сутринта ще се върнем. Жалко ми е да я мъкнем до болницата. Тя цяла година чака Нова година, уж да види Дядо Коледа, а в отделението и елха няма. Какво ще прави между всичките болни? Само на вас можем да разчитаме.
Лицата им като след някоя лоша наредба. А Веселина, седяща в ръцете им, само още малко и щеше да се разреве. А детски сълзи на Нова година са нещо като кисело зеле в шоколадов пудинг излишни са. Петър се сети, че бил чел някъде в Африка имало племе, където на децата не се дава да плачат: цялата рода се заема да ги развеселява, дордето не избягат сълзите. И хората израстват весели, неконфликтни любезни до неудобство. А тук я българинът, я комшийката ще ти каже: Е, нека си поплаче, златна сълза не пада!
Я давайте насам Веселина! Искаш ли при нас, мила? Хайде, ела да видиш каква ни е елхата. А покажи ми с пръсти на колко си годинки?
Три. Към четири вървя! отвърна малката, ясно като добруджанско слънце.
Абе, почти голяма жена! Влизайте, стига сте се спирали на вратата. Оля, готви гостенката!
Гости са ни винаги добре дошли. Виж, имаме елха! Е, не е някой гигант, ала и Дядо Коледа малко дърво намира подарък пак ще се намери.
Наистина ли ще донесе? ококори се Веселина.
Абсолютно! кимна Оля. А като си с нас, без подарък няма да те остави.
Тогава ще го чакам!
Кого?
Ами Дядо Коледа! Ще го посрещна, ще му кажа благодаря за подаръка. Миналата година даже магазинска кукла ми донесе с етикет и всичко!
Момичето понижи глас, сякаш разкрива държавна тайна.
Мислите ли, че краде от магазина?
Дядо Коледа? Абсурд! обиди се Петър. Честен човек, като нас!
Родителите на Веселина пожелаха весела нова година, все едно си оставят детето на планински хижа без ток. А гостенката обходи всички ъгли като инспектор по чистотата.
Петре, какво е туй на теб? стрелна го малката.
Ами, какво да е… домашните ми дрехи оправда се той.
Аз съм снежинка! Днес в градината танцувах танца на снежинките под елхата, че и дядо Коледа ни дойде, ама носи бонбони, не кукли. Искате ли аз да танцувам, а вие да подскачате?
Че ние с баба ти сме тромави, бе!
Таман, вие махайте с ръце, а аз ще ви показвам!
Тъй и започна танцът, по-скоро наподобяващ гимнастика за пенсионери двете баби-пенсионерки, ама издържани снежинки! Веселина бе във възторг, такава дружна снежна буря не бе виждала.
Когато се насмяха и наподскачаха, се настаниха на дивана, все още дишайки тежко от “хореографията”.
Какви ли не съм бил в тоя живот, снежинка никога! Хареса ми призна Петър.
Аз снежинка не съм била, ама Снежанка няколко пъти на училищния бал… Я, припомни си първо ме видя като Снежанка на новогодишното тържество, дето свири с акордеона си.
Щях да заложа хляб и сирене, че си шестокласничка! Чак като дойде на бал с червен гердан и обувки на токчета, те очарова. Колко години станаха? Чакай ще правим юбилей, 45 години откак сме се завъртели около една маса! Юху! А да ви изпея ли нещо, дами? Отдавна не съм посягал към китарата, може да са ми се вдървили пръстите…
Пей, пей! подкани го Оля, а Веселина се закотви в креслото с широка усмивка.
Петър натисна струните, настрои се, и запя мелодия, която стопли старите сърца и накара детските ръце да ръкопляскат.
Очарователни очички,
Те ме омагьосаха!
В тях има живот и пламъче,
В тях е лятото и пролетта!
За теб и в морето ще скоча,
Дори до облака със парашут…
Стига само да ме гушкаш,
Ще ти дам света отвъд!
За елхичката, дядо! изкомандва Веселина.
Може и за елхичката: В гората се е родила елха…
Оля въздъхна:
Е, не вярвах, че ще посрещнем Нова година така весело. Мислех си ще поседим с по едно парче баница и ще зяпаме фойерверките през прозореца. Сега сме уникални!
Малката помоли да преместят фотьойла до елхата твърдо решена да дочака Дядо Коледа. Но клепачите ѝ паднаха още преди първите гайдари по телевизията.
Оля оправи легло в спалнята, Петър я вдигна внимателно, сякаш носи късмета на цялата къща, и остави Веселина да спи. Целуна я по челото със съчувствено Спи, красавице, а аз ще се погрижа подаръкът да дойде!
На сутринта Веселина надникна под елхата: огромна кутия, в нея най-прекрасната кукла. Не издържа залепи нос на стъклото и извика:
Мерси, Дядо Коледа! Този път пак съм го изпуснала, но подаръкът тук!
Е, чу те! засмя се Петър.
От къде старият генерал намери такава хубава кукла в новогодишната нощ? Дори за Оля това остана загадка. Но, както казват у нас, чудеса стават само в онази нощ.






