Три години работех в чужбина, изпращах пари на сестра ми, за да се грижи за майка ни, но когато се върнах, видях в какви ужасни условия живее

Три години работих в чужбина, изпращах пари на сестра ми, за да се грижи за майка ни, но когато се върнах, видях в какви ужасни условия живее майка ми.
Три години прекарах в чужда държава, трудът ми не беше лесен. Решението да напусна родния град и да оставя майка си сама не беше просто, но тогава нямах избор. Знаех, че майка ми вече не е млада, имаше здравословни проблеми. Сестра ми обаче ме увери, че ще бъде до нея и ще поеме грижите.
Стигнахме до споразумение: аз ще изпращам пари всеки месец, за да има майка ми всичко необходимо храна, лекарства, сметки. Сестра ми трябваше само да бъде до нея, да ѝ помага вкъщи. Така минаха три години работех от сутрин до вечер, спестявах всяка стотинка, изпращах парите и вярвах, че майка ми е в безопасност.
През лятото реших да я изненадам. Не казах никому нито на майка ми, нито на сестра си. Купих билет, пристигнах вкъщи и отидох направо до апартамента им. В ръката си държах стария си ключ. Вкарах го в ключалката, завъртях и вратата се отвори лесно.
Влязох и веднага усетих лоша миризма. Но истинският шок беше онова, което видях в стаята на майка ми.
Тя лежеше на леглото, покрита с остарели парцали. На нея беше избледняла зелена блуза, която някога ѝ стоеше добре, но сега висяше безформено. Лицето ѝ беше изтощено, косата напълно сива, кожата ѝ остаряла, сякаш беше по-стар

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

5 + fifteen =

Три години работех в чужбина, изпращах пари на сестра ми, за да се грижи за майка ни, но когато се върнах, видях в какви ужасни условия живее
Павел все се чудеше дали му трябва семейство, дете. Нина се ядоса и след месец забременя. На Павел с бледа кожа и рижа коса му се роди мургаво момиченце, много приличащо на грузинка. – Господи, къде намери грузинец в София?! – шепнеше майка ѝ, докато повиваше бебето. – Специално до Батуми ходих, – отвърна Нина. – Не можа ли от нашия да забременееш? – въздъхна жената. Павел прие момиченцето, след година реши, че може след няколко години да предложи брак на Нина, но изведнъж от Батуми пристигна Тимур. Приятели нашепнаха, че му се е родила дъщеря. Разби вратата, Нина за двайсет минути събра куфар, хвана детето и замина за Батуми. Живее в голяма къща, верандата е обвита с лозе, сутрин обича да пие чай, гледайки морето. Вики миналата година навърши 47. Две големи деца, куп неуспешни връзки и нито едно стойностно предложение. Вики беше на диета, ходеше на курсове за гейши, плетеше красиви шалове и печеше торти. Не помогна. „Нито един мъж не те поглежда. Все едно си омагьосана!“ – възмущаваше се приятелката. Вики реши, че щастието ѝ са децата, успокои се и спря да чака. Пролетта, когато Пловдив беше затрупан със сняг, тя се връщаше от рожден ден на приятелка. На кръстовището стояха двама мъже. Един от тях я погледна. Хареса му фигурата на Вики. Нощ, улица, лампа и вместо аптека – жена, която можеше да изчезне. Той тръгна след нея. Спря я. Каза: „Видях ви и разбрах – моя сте! Дори да сте омъжена – ще ви открадна!“ – усмихна се. Ако не беше изпитият на празника коняк, щеше да го отпрати. Но тази вечер на Вики не ѝ пукаше за условности, затова повярва и се засмя. Сашо я изпрати. Вече година са заедно. Валя все не успяваше с финансите. Реши да смени работа. Обиколи всички агенции, три пъти седмично ходеше на интервюта, пращаше CV, визуализираше новата позиция, пишеше утвърждения и пращаше заявки към Вселената. Напразно. Вселената имаше по-важни дела от Валините финанси. Ядоса се, каза на небето: „Е, все ми е тая! Аз пак ще се оправя!“ След седмица, в лед, се спъна на улицата, блъсна някаква жена, помогна ѝ, извини се. Оказа се, че са по един път. Докато вървяха бавно, се разговориха. След два дни Валя подаде заявление и започна работа в компанията отсреща. Финансите потекоха като река –)). Валя незабелязано прекръсти вратата на кабинета и гледаше през прозореца към небето: „Слушай, благодаря! Не очаквах.“ Когато спреш да се тревожиш, пуснеш ситуацията, не се съобразяваш с никого, забравиш за суеверия и предразсъдъци – тогава всичко се нарежда –)). Както с раждането на дете. Докато планираш и броиш дните – не става. Когато се отпуснеш и забравиш – хоп, две чертички –)). Затова чудото е нещо просто. Всекидневно. Може да те чака на кръстовището или да влезе през вратата. Просто знаеш, че няма как да е иначе –).