Гадина се надигна от леглото с мъка. Облегна се на стената и стигна до вратата. В кухнята взе купа с натрошен хляб и излезе в двора.
Сякаш се развалям. Кокошките кудкудякат толкова много. Да ги пусна в градината? Вечер няма да ги прибера. Ах, какво си мисля?! Не ми остава много, снаха ми ще ме изпрати в старчески дом.
Отвори вратата на кошарата. Кокошките се понесоха навън, разпериха криле и зацъкаха по меката пръст. Гадина ги гледаше, докато слънцето пълзеше над клоните, и си помисли, че може би точно това е свободата да си отвориш вратата и да пуснеш навън онова, което държиш. Седна на пейката, остави купата на земята и затвори очи. Вятърът носеше миризма на мента и пръст.
