Съдбата изкупи вината
Радка се прибра у дома в петък вечерта, след лекциите в университета. Решила да посети родителите си веднага, за да им сподели радостната новина. Баща й не беше вкъщи, а видяла майка си на кухнята, Радка се втурна към нея с блестящи от щастие очи.
“Мамо, здравей, влюбих се и този път е сериозно!” – извика тя. – “Мамо, чу ли ме? Влюбих се!”
Мария прегърна дъщеря си и скептично отвърна:
“Здравей, мила. Чух те, разбрах, че пак си се влюбила.”
“Защо говориш така спокойно?” – попита дъщерята.
“Защото и аз на твоите години често се влюбвах,” – отговори майката, подреждайки чиниите за вечеря. – “Още ще имаш много такива влюбвания. А сега трябва да мислиш за ученето – само първи курс си.”
“Мамо, не за ученето говоря, то е наред. Става дума за моето момче, за Борис, в когото се влюбих с цялото си сърце и ще се омъжим за него. Той вече ми предложи брак, затова дойдох да ви кажа.”
“Кой пък тук ще се жени?” – влезе в кухнята Иван, бащата на Радка, усмихвайки се. – “Пак ли си се влюбила? И пак ли е ‘сериозно’?”
“Здравей, татко! Точно така! Този път е наистина сериозно, а майка не вярва… Борис отиде при своите родители да им каже за сватбата ни, а аз дойдох при вас. После ще дойде и той, за да поиска благословията ви.”
Мария погледна дъщеря си с безпокойство, размени поглед с мъжа си. Такова нещо от Радка все още не бяха чували. Да, тя харесваше момчета, понякога дори казваше, че се е влюбила, но това бързо преминаваше. Но някой да дойде да търси разрешение за женитба – това беше нещо ново.
След като сервира масата, Мария седна.
“Кой е този твой Борис?”
“Той е страхотен, малко по-голям е от мен, но с него е интересно. Работи като шофьор, разнася стоки. Веднъж ме закара до университета, защото закъснявах. Започнахме да се виждаме и той каза, че щом навърша осемнадесет, ще се омъжим. А на мен след две седмици ми е рожден ден, помните ли?” – развълнувана каза Радка.
“Ще се успокоиш, дъщеро. Този Борис ти е заблудил главата,” – уморено каза майката.
“Наистина е рано да мислиш за брак,” – подкрепи я Иван. – “Трябва да учиш, още има време за семейство. Сигурна ли си, че това е съдбата ти? Ще ти обещае всякакви неща, но…”
Радка ги погледна разочарована, повъртя без апетит храната в чинията си и каза:
“Ето как сте. Дойдох да ви споделя радостта си, а вие не ми вярвате.”
Стан
