Божана се чудеше как да приготви вечерята. Съпругът й Георги бе искал паста с морски дарове, а тя след работа се втурна в супермаркета Хипермаркет в центъра на София. Събра всички продукти, а след това сама зае котлона.
Георги закъсня, но вратата отворена с огромна букетка розови цветя:
Боби, ето ти утоутоман, викна той, вдигайки се от прага.
Божана се смеешки засмя, хвана цветята и ги постави в кристална ваза.
След вечерята, обсъдихме днешните клюки и малки неприятности, сгушихме се на дивана и включихме новия филм Тайната на Пирин. Женени са Георги и Божана вече повече от десет години любовта им вече се е превърнала в топло семейно огнище. Заедно имат малък бизнес: тя договаря доставките, той се грижи за продажбите и финансиите. Живеят в уютен апартамент в Младост, къщата им е пълна чаша. Деца? Засега няма планове може би след 40те.
Един ден Божана донесе от двора малко, обривало котенце. Георги се съпротивлява:
Какво правиш с този бездомник? Дай го в приют! Ако искаш котка, купи порода, мейнкун е в мода. А този чисто бездомец.
Но Божана се влюби в малкото пухкаво същество и го нарече Мурко. Георги не харесваше котето, а котето също го игнорираше. Често Георги би подстрекал Мурко, а котето в отмъна се къпаше върху панталоните му, оставяйки космати следи.
Георги викаше:
Ще изхвърля това коте! Ще развали дрехите ми.
Божана му възраждаше:
Не викай се с дрехите, скрий ги в гардероба. На Мурко не харесва.
Името е от нищожни времена Барсик, бръмна Георги.
Мурко пръски зелени, мъдри очи и мъркаше като че се смееше.
Така цела година се водеше война между съпруга и котето. Дори когато Мурко се появяваше, Георги започваше да вика:
Какво прави той тук! Ще направи каквото и да е.
Божана, опитвайки се да помири, казваше:
Пашо, спокойно! Котето просто върши котешките си работи. Той не хулиганства.
Не ми харесва, изрече Георги. Дай ми го.
Не ще го давам, отвърна Божана. Той е мой.
През година Мурко порасна, стана красив и пухкав. Един четвъртък Георги отиде в командировка до Пловдив, а Божана реши да почисти апартамента. Докато избираше къде да постави шушулката, Мурко се навлече в една щрапа в шкаф.
Какво търсиш там, коте? попита тя, докато извади папка. Вътре имаше касови бележки: плащане на хотели в Банско, кратки ваканции в Слънчев бряг, покупка на скъпи бижута, самолетни билети. Бижутата не бяха за Божана не носеше такива. И още договор за продажба на кола, но собственикът беше непозната Наталия, а плащаше Георги.
Божана прелисти документите, някои бяха белязани с името на съпруга. Той обичаше да събира касови бележки и след това да ги прехвърля през фирмата, като получава обратно пари. Тази пътищина сега беше скрита.
Тя изпитваше студ в сърцето, искаше да скръбне листовете, но се въздържа. Мурко се върти около нея и се хвърли върху папката.
Видя си това? прошепна тя, сълзите се стичаха.
Котето се притисна на коленете ѝ, мъркеше тихо, като да я утихва. Божана успя да се успокои.
Да, Мурко, правилно си каза тя. Първо трябва да помислим, после да действаме.
Тя копира всички бележки и документи. С вечерта в социалните мрежи започна да търси собственичката на колата. Намери млада дама, която позира пред ново червено бимото с надпис Любим подарък. На снимката не се виждаше любим, а само ръцете, отзад. Тези ръце и гръбът бяха познати това бе ръката на Георги. Оказа се, че съпругът имал любовница, а семейните пари разточвал настрани.
Георги се завърна в неделя вечер, както обича, с букет цветя.
Къде ме чакате, съпру? викаше той от прага.
Ох, гърлото ми боли, кефа ме е залила, измисли Божана, очите ѝ бяха червени.
Той я нахрани, а тя отиде в отделна стая.
Може би да се обадим на лекар?
Не, ще си почина, вече съм взела лекарства, отказа тя.
Георги заспа, остави телефона на кухненския плот. Божана, навивана в години доверие, взе телефона в ръце и за пръв път погледна в съобщенията. Всичко се потвърди: в чат с солнишко имаше съобщение: Вече ми липсваш. Ще се видим във вторник.
В понеделник Божана изпрати Георги на работа, а сама се остави болна. Събра документите и отиде при адвокат. Той подготви иск за развод и разделяне на имуществото. Божана, без да споделя нещо, каза:
Сигурно съм болна, ще се прибера на къщата в село.
Тя започна да работи отдалечено, от град Варна, само един път седмично в офиса. За Георги получаването на съдебната повест беше като удар в слънчев ден не очакваше. Той се втурна при нея:
Какво правиш? Седем години заедно! Аз всичко за теб правих.
Престанах да те обичам, отвърна Божана. Ще се видим в съда.
Тя мълчеше за любовницата. На съдебното заседание изнесе копия на касовите бележки и разходите почти Георги остана без дума. Съдията попита:
Наистина ли сте харчили тези суми за любовница? Купихте ли й колата?
Ама да, плащах, призна Георги, смущен.
Адвокатът й постигна пълен раздел на имуществото, компенсация за половината от бизнес активите и възстановяване на половината от разходите за любовницата, тъй като парите били семейни. Георги не възрази.
Георги остана с апартамента, а Божана с къщата в село и солидна сума в лева. Автомобилите останаха двамата всеки си запази своя. Тя вече прехвърли част от доставчиците в нова фирма и започна отначало тази пъти финансовата част и продажбите са в нейните ръце. С Мурко им стига. Бизнесът процъфтява.
Георги се ядосва, защото бившата му съпруга сега е конкурент, а не един какъв си. Парите му станаха по-малко, а новата му пасия не задоволява сърцето. Събира се, отива на срещи, но се връща в празната си квартира. Такъв е животът.
