Раждала се Радка в сиропиталището и колкото си спомня, винаги са били около нея същите като нея деца и възпитатели. Животът не ѝ се е струвал лесен, научила се е да се защитава и да застъпва по-малките. Имаше силно чувство за справедливост не можеше да търпи, когато малчугани били тормозени. Понякога и на нея ѝ се налагало да получи, но не плачеше знаеше, че страда заради истината.
От малка беше Радослава, но в сиропиталището й скъсиха името и всички я викаха Радка. Когато навърши 18, я пуснаха да тръгне по света сама. И добре, че вече имаше завършена готварска специалност и работеше вече два месеца в заведение като помощник-готвач. Дадоха й стая в общежитието, ама такава, че човек да се уплаши.
По това време вече се виждаше с Красимир, който беше по-голям с три години и работеше в същото заведение, но като шофьор на Мерцедес. Бързо се нанесли заедно в едностайния му апартамент, наследен от баба му.
Радка, ела при мен, какво правиш в онази дупка в общежитието? Тук дори ключалката не става, трябва ремонт, предложил той, а тя веднага се съгласила.
Красимир ѝ харесваше, защото беше по-зрял и сериозен. Един ден говореха за деца и той изригна:
Не понасям тия дребосъци само врява и главоболия.
Краси, как така? учудено отвърнала Радка. Ако е твое дете, твоя кръв, как може да говориш така?
Стига бе, спри. Казах ти не ги понасям, край.
Радослава ядосваше от тези думи, но си помисли: Ако се омъжим, няма как да нямаме деца. Може и да си промени мнението.
Радка работеше усърдно в заведението можеше дори да замести главния готвач Стефка, когато тя отсъстваше с оправдание за главоболие. Всички знаеха каква е главоболията на Стефка прекаляваше с ракията и не можеше да спре.
Стефка, ако пропуснеш още един ден, уволнявам те, заплашвал я управителят, въпреки че знаеше, че тя е добра готвачка и клиентите я харесват.
Страхотна готвачка имаш, Иван, казвали познати.
Затова Стефка се държеше на работа, търпеливо слушайки предупрежденията. Знаеше, че я държат само заради уменията ѝ. Забелязваше и как младата ѝ помощничка Радка се справя бързо и с любов. Между другото, управителят Иван Тодоров също започна да я наблюдава.
Веднъж Радка дочу разговора му с мениджъра на залата:
Тая Стефка ще я уволня, ако пропусне пак. Радка е млада, но се старае и я бива. Не е разглезена, отговорна е. Останалото не чу, защото се отдалечили.
Еха, Иван Тодоров ме наблюдава Жалко за леля Стефка, добра е, само че пиянството я съсипва. Решила да не споделя никому, дори на Красимир.
Времето минаваше. Стефка пропусна цяла седмица, а Радка готвеше никой не оплака, че пакята се е сменила. Когато Стефка се върна, изглеждаше ужасно ръцете ѝ трепереха, очите бяха навъсени, под тях синини.
Управителят влезе в кухнята и каза: Стефка, в кабинета, веднага.
След малко излезе и обяви пред всички: От днес Радка е главен готвач. Надявам се да се справиш готвиш добре, имаш потенциал. Усмихна се. Късмет!
Благодаря, отвърнала тя, леко уплашена от отговорността.
Радка се зарадва заплатата беше добра, а тя толкова млада и вече главен готвач! Решила: Ще се старая, за да оправдая доверието на Иван Тодоров.
Вечерта Красимир донесе шампанско: Да отпразнуваме твоето повишение! Браво, Радка!
Живяха заедно отдавна, но той не я молеше за ръка. Времето минаваше. Радка работеше, управителят я похвалваше понякога. Наистина имаше талант да готви вкусно. С Красимир бяха заедно почти три години. Той не пиеше, почти винаги беше на работа, не я малтретираше. Имаше спорове, разбира се, но бързо помиряваха. Само че не говореха за брак. Тя не настояваше, но си мислеше:
Живеем заедно от толкова време, а той мълчи. Може би, ако забременея, ще се осмели. Все пак семейството трябва да е истинско.
Помнеше разговора, в който Красимир каза, че не обича деца. Оттогава не повдигаха темата, но тя си мислеше: Засега нямаме нужда от дете тепърва ставам на крака.
След време разбра, че е бременна. Отишла в поликлиниката лекарката потвърдила, я регистрирала. Още беше рано, но Радка се радваше: Нямам роднини, а това ще бъде моят скъп човечец. Когато каза на Красимир, той седна на дивана, погледна я дълго и прошепна: Радка, аз не мога… не искам това. Тя не отговори веднага просто си спомни думите му отпреди години, студени и ясни като лед. След три дни си събра нещата и си тръгна, оставяйки ключа на масата.
Отвори малко заведение с името Леля Стефка, където готвеше с любов, а в кухнята винаги имаше място за онези, които светът бе изоставил. Когато роди, кръсти сина си Радко на нея и на силата, която я издържа. И въпреки всичко, когато го гледаше спящ, знаеше той е нейната истинска справедливост.
