“Не, скъпи мой, аз не съм гледачка!” през зъби прошепна Цвета. “С цялата си почит към Елена Тодорова, тя не е моя майка, и има свои деца! Трима!” “Цвети, какво става,” учудено възрази Георги, “няма да издържим майка, ако така се отнасяме към домакинските грижи. Лекуващият лекар каза, че сега много зависи от нас.” “Точно така, от вас,” отвърна Цвета, “а никак не от мен!”
Цвета с леко притеснение слушаше гласа на мъжа, който говореше по телефона със сестра си. Тя беше на кухнята и нарязваше салата, а Гошо ходеше със слушалката из хола. Ох, не й харесваше тонът на мъжа или може би си го внушаваше?
Не, острият й слух и интуиция не я излъгаха. След минута на прага на кухнята се появи мъжът. Лицето му беше бледно, а ръцете му трепереха.
“Какво стана, скъпи?” извика Цвета и се втурна към мъжа.
“С майка ми е зле,” отговори Георги, “имала е пристъп, откарали са я в болницата и ще я оперират веднага. Поне така каза Радка, тя самата е в ужасна тревога, не може да говори смислено, само реве.”
“Разбирам я,” кимна Цвета, спомняйки си как се беше уплашила, когато майка й беше имала сърдечен проблем миналата година. Наредили й да лежи, а тя и сестра й се редуваха в грижите за нея.
Цвета предложи на мъжа си да отидат в болницата. Георги в такова състояние не беше в състояние да шофира, и тя бе готова сама да го закара. Но мъжът отказа. Каза, че утре сестра му ще го вземе и ще отидат заедно при майка му.
Още седмица Елена Тодорова, свекървата на Цвета, лежаше в болницата. Тя беше под наблюдение на лекарите. Посещаваше я Георги, по-голямата му сестра Радка, а по-големият му брат Николай и жена му Стела също идваха.
Готвеше за болничката Цвета. На Елена Тодорова не й харесваше болничната храна и искаше домашна питка, парени кюфтенца и нещо прясно.
След работа Цвета отбиваше до пазара, купуваше най-узрели домати, за да направи салата за свекърва си.
Понякога отиваше в болницата с мъжа си, но в палатата не влизаше. Там лежаха и други болни, нямаше смисъл да се тълпят.
“Скоро ще изпишат мама,” каза един вечер Георги, “сега можем да си отдъхнем.”
“Да, най-лошото мина,” въздъхна Цвета, “но Елена Тодорова ще има дълъг период на възстановяване. Трябва постоянно да се грижим за нея.”
“Тук няма проблем,” сви рамене мъжът, “казах на Радка, че ти можеш да готвиш вечерта, да отбиваш сутрин преди работа и след работа за час-два. Трябва да я къпем, храним, даваме й лекарства, ще се оправиш.”
Георги изрече тези думи с такъв всекидневен тон, че Цвета не разбра веднага тяхното значение. Едва след няколко минути осъзна, че мъжът й, сякаш между другото, прехвърли грижите за болната си майка.
“Гошо, ти какво,” тихо каза жена му, “аз също работя, а грижите за майка ти изискват редовност. Разбираш ли, че трябва да ходиш не веднъж седмично, а всеки ден? Поне два пъти!”
“Разбира се, разбирам!” без да се смути, отвърна Гошо. Гласът му звучеше бодро, сякаш беше много доволен от себе си и от това как чудесно разреши сложния въпрос грижите за болната майка.
Цвета скочи от стола и започна да крачи из стаята. Нервничеше ужасно. Характерът й беше мек, не обичаше кавги и конфликти.
Но и да си наранява достойнството не желаеше. Жената разбираше добре какво натоварване се опитва да й наложи любимият й мъж.
“Скъпи, миналата година майка ми беше зле,” напомни тя на мъжа си, “нали помниш, че аз и Ели се редувахме при нея, готвехме, миехме й се, правехме масажи. Това е изключително трудно!”
“Знам, скъпа,” с искрена топлина в гласа продума Георги, “затова и съм убеден, че ще се справиш. Така казах и на Радка и на Николай. Жена ми е истинско съкровище и може да се каже, професионална гледачка.”
От този “комплимент” Цвета се разгневи. Значи, така я възприема любимият й мъж? А брат му и сестра му с радост подкрепили този почетен “титъл” за нея?
“Не, скъпи мой, аз не съм гледачка!” през зъби прошепна Цвета. “С цялата си почит към Елена Тодорова, тя не е моя майка, и има свои деца! Трима ти, Радка и Кольо. А Кольо има жена!”
“Цвети, какво става,” учудено възрази Георги, “няма да издържим майка, ако така се отнасяме към домакинските грижи. Лекуващият лекар каза, че сега много зависи от нас.”
“Точно така, от вас,” отвърна Цвета, “а никак не от мен!”
Гошо поклати глава:
“Не очаквах от любимата си жена такава безразс
