По случай на годишнината от сватбата ми мъжът ми подари плик с резултати от ДНК тест на децата ни.
“Знам, че мислиш, че това е подарък, но как можа?” Елица държеше белия плик с два пръста, сякаш може да ѝ изгори кожата. “На годишнината, Борислав! На петнадесетата!”
Борислав стоеше до прозореца, гледайки към двора, залян от юлско слънце. Широките му рамена се напънаха.
“Трябва да ме разбереш, Елице. Имах право да знам.”
Около тях бяха остатъци от празничната вечеря недопито шампанско, парчета от торта с петнадесет свещи, букет кримини във висока ваза. Вилата им извън града, която купиха преди пет години, изведнъж изглеждаше чужда и студена, въпреки жегата навън.
“Да знам какво? Че Бойко не е твой син?” Елица хвърли плика на масата. “Това е някаква ужасна грешка. Никога не съм те изневерила, чуваш ли? Никога!”
Борислав се обърна към нея, в очите му се бореха гняв и болка.
“Тогава ми обясни тези резултати. Обясни защо пише, че вероятността за мое бащиство е под един процент!”
Входната врата се затвори с трясък. В прага се появи Виолета, тяхната четиринадесетгодишна дъщеря. Висока като баща си, със същите дълбоко поставени сиви очи.
“Какво става тук?” преведе поглед от баща си към майка си. “Като се карате? На годишнината?”
Елица бързо грабна плика от масата.
“Нищо, Виолета. Просто обсъждаме работа.”
“В събота?” Виолета сви очи, демонстрирайки проницателността, наследена от баща си. “Добре, ако не искате да ми кажете няма нужда. Отивам при Емилия, ще гледаме филм.”
Когато дъщерята излезе, Елица падна на стол.
“Къде е Бойко?”
“При Радени. Взеха го след футбола, ще преспи там” Борислав взе бутилката и си наля шампанско. “Забавно, нали? Празнуваме петнадесет години брак, а аз току-що разбрах, че десет години отглеждам чуждо дете.”
“Той не е чужд!” Елица се изправи. “Как можеш да говориш така? Ти си неговият баща, държа си го в ръце като бебе, учи си го да кара колело, ти”
“Мислех, че е мой!” Борислав удари чашата с ярост и шампанското се разля по покривката. “А сега не знам какво да мисля. Кой е той, Елице? Чий е?”
“Мой и твой. Наш син. Станала е грешка с този тест.”
“Три пъти проверих, Елице. Три! Не исках да повярвам на първия резултат.”
Елица усети как земята ѝ се отдръпва под краката.
“Кога започна да се съмняваш? Защо изобщо направи този тест?”
Борислав млъкна, после тежко въздъхна.
“Георги.”
“Георги? Бившият ти колега? Какво общо има той?”
“Преди две седмици случайно се срещнахме в магазина. Разговорихме се. Попита ме за теб, за децата. После после каза нещо, което ме накара да се замисля.”
Елица усети как ръцете ѝ станаха ледени.
“Какво точно?”
“Намекна, че сте имали връзка. Че ти че вие” Борислав не можа да завърши изречението.
“Какво?!” Елица подскочи. “Аз и Георги? Да не си се побъркал! Не го понасях! Винаги се опитваше да те замени на работа, ти сам го казваше!”
“Знам” Борислав проведе ръка през косата си. “Но после започнах да си спомням Бойко изобщо не прилича на мен. Нито на някого от рода ми. А годините съвпадат с периода, когато работех на обект в друг град и често отсъствах”
“Не мога да повярвам, че не ми вярваш” Елица седна на стола. “Петнадесет години брак, и ти вярваш на Георги, а не на мен.”
“Исках да ти вярвам! Затова направих теста да докажа, че Георги лъже. Но резултатите” Борислав кимна към плика. “Резултатите казват обратното.”
В стаята се спусна мрачно мълчание.
“И сега?” най-сетне попита Елица.
“Не знам” Борислав взе чантата си. “Имам нужда от време да помисля. Ще отседна при Стефан за няколко дни.”
Елица искаше да възрази, но думите ѝ заседнаха в гърлото. Мълчаливо гледаше как мъжът ѝ напуска къщата, която построиха заедно. Когато вратата се затвори, наведе глава в ръце и се разплака.
“Не разбирам” Стефан, по-малкият брат на Борислав, му подаде чаша кафе. “Защо изобщо направи този тест?”
Седяха на кухнята в апартамента на Стефан малък, но уютен. Борислав не беше спал цяла нощ, което се виждаше от тъмните кръгове под очите му.
“Не си видял как ме гледаше Георги, докато говореше за това. С такава увереност. И освен това, самият ти знаеш, че Бойко не прилича на мен.”
“Прилича на Елица” Стефан сви рамене. “И какво? Моето Димитър също повече прилича на Мария, отколкото на мен.”
“Но резултатите от теста”
“А сигурен ли си, че са верни? Къде го направи?”
Борислав извади от джоба си смачкана визитка.
“ГенЛаб. Частна лаборатория, но с добри отзиви. Проверих.”
Стефан взе визитката и я завъртя между пръстите си.
“И сега какво ще правиш?”
“Не знам” Борислав потри лицето си с длани. “Сякаш целият ми свят се срина.”
“
