Защо си толкова рано вкъщи? от спалнята се показа изплашен мъж.
Кой ти звъни? Почти полунощ е… попита Павел жена си с удивление.
А… да, шефът отвърна Мария със слаб глас. Трябва да отида на спешна конференция по работа.
В дванадесет часа през нощта ли? И каква конференция пак? Сигурна ли си, че е задължително?
Да, за съжаление. Това е едно от най-големите събития в нашата сфера, не мога да го пропусна. Ще има водещи експерти, най-нови разработки…
Но миналия месец летя в Москва за изложба. Наистина няма кой друг да отиде?
И на мен ми е трудно, но знаеш колко е важно за кариерата ми. Няма да се бавя, само две седмици. Разбираш ли ме?
Добре, ако наистина е необходимо… намръщи се Павел. Просто вече свиквам да оставам сам и не ми харесва. Ще ми липсваш ужасно.
И на мен, скъпи. Но колкото по-бързо си тръгна, толкова по-скоро ще се върна. После ще си вземем отпуск, само ние двамата! Мария се притисна до мъжа си.
Добре, ще се опитам да издържа тези две седмици.
Два дни по-късно Павел помогна на жена си да натовари куфара в таксито.
Всичко, тръгвам! Обичам те, не ми липсвай!
След като седна в колата, Мария извади телефона и отвори познат номер в месинджъра.
Тръгнах от вкъщи. Скоро ще съм на летището написа тя.
Чудесно, чакам те в стаята. Нямам търпение да те видя, липсваше ми! отговорът беше придружен от няколко пленителни емотикона.
Мария се усмихна хитро и погледна венчалния си пръстен. Отново беше излъгала доверчивия си съпруг. Но не я беше гризла съвестта. Павел беше прекрасен човек, но с него й беше скучно. А с Георги… При мисълта за него в долната част на корема й се заби приятна болка.
Две седмици под палещото слънце, бирюзово море и страстни нощи с любовника това й трябваше сега. Конференцията беше само извинение, за да не подозира нищо. Разбираше, че постъпва неморално, но вече не можеше да се спре.
Островът изглеждаше като рай. Мария лежеше на плажа, наслаждавайки се на бирюзовата вода. Беше щастлива да прекарва тези дни до Георги.
Погледна го току-що беше излязъл от морето, мускулите му блестяха под слънцето. Мокрото му я тяло я лудяше. Искаше да го хване за ръката, да го дръпне обратно в стаята…
Нахлу я тъга последните дни от ваканцията. На съпруга беше казала, че отива на конференция, но всъщност бягаше и от него.
Разбира се, нямаше да се развежда веднага, докато не си намери добра алтернатива.
Георги, мислиш ли, че ще можем да се разделим с Павел нормално? попита тя.
Широкоплещият мъж седна на шезлонга, сложи кърпата на рамото си. Поглади коляното й и каза:
Всичко ще е наред, но трябва да подготвиш всичко предварително. Най-добре е да намериш адвокат.
Мария не хареса, че той не вярваше в плановете й. Искаше след развода да отиде при него и да прекарат неразделни първите седмици.
Онази вечер отидоха в ресторант да отпразнуват последния си ден. Мария пиеше вино и се смееше, но мислите й бяха при съпруга, с когото щеше да говори сериозно.
За нея Павел беше наивен, слаб и неспособен да види изневярата й. Но разводът можеше да се окаже кошмар, особено ако се намеси и майка му.
Скоро ще се разведем и ще бъдем заедно каза тя, вдигайки чашата.
Чакай, не сме уговаряли такова нещо! отвърна той рязко.
Мария замръзна. Всъщност никога не бяха говорили за живота след развода. Сякаш я полиха със студена вода.
Отпуснахме се чудесно, но аз няма да напускам семейството си. Имам жена и две деца, не ти ли казвах?
Не… прошепна тя, гледайки го с ужас.
Ако искаш да се разведеш, това е твой избор. Но аз няма да разрушавам брака си. Всичко е наред между нас.
Тя не можеше да промълви и дума. Цялата вечер беше мълчалива, а на следващия ден се качиха на самолета.
Мари, не си мисли глупости. Никога не ти обещавах нищо. Жената ми очаква трето дете, време е да бъда примерен семеен човек.
Разбрах отвърна тя сухо, искайки го да разкъса за надеждите, които й даде.
Но той беше прав не й беше обещал нищо. Всичко беше измислица в главата й.
По време на полета тя мълчеше, чувствайки как сърцето й бие болезнено. Не беше изпитвала такова разочарование отдавна.
Наистина ли няма да се разведеш? попита тя накрая.
Никой нормален мъж няма да остави жена си за любовницата си. Ако изневеряваш на съпруга си, ще го направиш и на мен. Не ми трябват такива проблеми.
Той я целуна в челото, но сега това не я разтопи, а я ядоса още повече. Самолетът кацна, хората излязоха.
Добре, Мари, ще се обадим.
Няма да се обаждаме отвърна тя, без да го погледне.
Надяваше се, че ще я догони, но той просто кимна и се качи в такси. Колите потеглиха в различни посоки.
Мария се чувстваше смазана. Всичките й мечти се разпаднаха. Вкъщи я чакаше Павел с чаша чай в ръка и загрижено изражение.
Добре си дошла. Много ми липсваше каза той тихо.
Тя кимна, свали обувките си и погледна венчалния пръстен. Сълзите бавно рукнаха по бузите й, но не защото й липсваше Георги а защото изведнъж осъзна колко много беше изгубила, докато търсеше нещо, което никога не е съществувало.
