Днес се нанесох в собствен апартамент. Да, малък е и на края на града, но е мой. Първият етаж на триетажната кооперация беше толкова нисък, че през прозореца можеше да скочиш направо в двора. Стаята от дванадесет квадрата побираше само легло, двукрил шкаф, маса за кафе и два стола. А кухнята беше още по-малка само малка масичка, шкафче под мивката и столче. Малко, но свое.
Получих този апартамент като наследство от леля си, която ме обичаше за кроткия ми нрав и готовността да помагам. Парите стигнаха само за това жилище в Пловдив за тази сума не можеше да се намери нищо друго.
Апартаментът е хубав, светъл, с удобно разположение обясняваше агентката. Идеален за един човек.
За един, да кимна аз. Но къде да сложа хладилника?
Цял ден чистех, бърсах, подреждах. Към вечерта всичко блестеше, вещите бяха на мястото си, а чайникът на котлона клокотеше. Чиниите поставих на широкия перваз. Още веднъж обиколих своето царство, опитвайки се да пресметна къде да побера обещания хладилен шкаф.
Вечерта премина в нощ. Изпих си чая, но място за хладилника все още нямаше. Качих се на леглото, натъпках си възглавницата и се увих в одеяло.
Отвън чуваше цвърченето на щурци. Под този монотонен звук заспах
Внезапно трясък от кухнята ме събуди. Погледнах телефона три часа. Тъмно е. Крадци? Полтъргайст? Дух? Или просто вятър?
Ступах на пръсти и погледнах към кухнята.
Чиниите от перваза бяха паднали на пода и се бяха разпиляли на всички страни. Любимата ми чаша беше счупена на две, а между двете половинки седеше една котка.
Обикновена райета котка, само че много голяма. Право в мен гледаше със спокоен поглед.
Откъде се появи?
Котката погледна към прозореца, сякаш отговаряйки.
Хайде, махай се! заплаших я с ръце. Тогава тя с един скок прескочи през мен и се настани на леглото.
Сутринта се събудихме заедно: аз на стола, тя на дивана. В шест сутринта непоканената гостенка се протегна, прозя се и си тръгна.
Цял ден прекарах в подреждане и чистачка. За котката си спомних чак към вечерта. Предпазливо прибрах чиниите в шкаф и затворих прозореца, убедена, че това ще я спре.
Но точно в три през нощта отвън се зачу шум. На перваза отново седеше същата котка. С упорит поглед ме наблюдаваше през стъклото.
Е, седи си там казах си и легнах.
Сутринта усетих тежест в краката си. Отворих очи котката беше се настанила върху мен.
Ах, ти! замахнах с възглавница. Тя се прозя и бавно се оттегли към отворения прозорец, който със сигурност бях затворила снощи.
Следващата нощ реших да не спя, за да хвана нарушителя. Изключих светлината и седнах до прозореца. Очите ми свикнаха с тъмнината, клоните на дърветата се люлееха, а цвърченето на щурците ме приспиваше
Така и заспах на стола. А когато се събудих, котката беше на скутовете ми и ръмжеше.
Какво да правя с теб? Ако не мога да те прогоня, ще трябва да се примиря. Все пак в къщата трябва да има мъжки ръце.
Оттогава котката оставаше в апартамента и през деня.
Когато донесоха дългоочаквания хладилник, все още нямах идея къде да го сложа. Котката реши проблема застана в ъгъла на коридора и започна да мяука. Измерих мястото беше идеално.
Любимото й място стана върху хладилника. Там спеше, ядеше, си почистваше косъма сякаш живееше.
Един вечер започна да се държи странно. Скачаше от хладилника, обикаляше го, после пак се качваше. В един момент застина в поза на сфинкс.
Успокои ли се? попитах. Добре. Спокойна нощ.
Котката не помръдна.
Нощната тишина беше нарушена от вой, който ме събуди.
Котката крещеше на върха на гласа си, сякаш предупреждаваше за беда. Не искаше да се успокои, нито да се приближи. Изведнъж скочи и застана до мен. В същия миг зад хладилника искрене и пушеше. Тя изтича до вратата и започна да драска там беше електротехническият шкаф. С едно щракване изключих тока и отворих прозореца.
Утре ще викам електрик. А сега да спим. Благодаря ти, котко. Какво ли щеше да стане, ако не беше ти.
На сутринта котката изчезна.
И през вечерта не се появи.
И на следващия ден също.
Някои казваха, че е съвпадение. Други че леля ми се погрижи. А аз знаех това беше моят ангел хранител. Толкова уверено навлезе в жилището ми и в сърцето ми.
